Херцогство Гуастала

древна италианска държава
(пренасочване от Херцогство Гвастала)

Херцогство Гуастала (на италиански: Ducato di Guastalla) е стара италианска държава, някогашна малка територия в Северна Италия. От 1406 до 1621 г. неговите владетели носят графска титла. От 1621 до 1748 г. титлата им вече е херцогска. Родът Торели държи властта над държавата до 1538 г., когато тя минава в ръцете на Гонзага от Гуастала.

Херцогство Гуастала
Ducato di Guastalla
16211748
      
Герб
Герб
Duchies of Guastalla, Bozzolo and Sabbioneta.png
Континент
Столица Гуастала
Официален език емилиански, латински, италиански
Религия Католицизъм
Форма на управление Абсолютна монархия
(Херцогство)
Население
Преброяване 20 543 през 1833 г.
Валута гуасталска лира
Предшественик
Графство Гуастала
Наследник
Херцогство Парма Херцогство Парма

Графство ГуасталаРедактиране

Графство Гуастала е стара италианска държава, съществувала от 1428 до 1621 г. Нейна „столица“ е град Гуастала в Северна Италия. Селището Гуастала се намира на река По. То е споменато за пръв път през 8 век. Лудвиг II подарява curtia regis през 864 г. на своята съпруга Енгелберга. През 11 век принадлежи на замъка Каноса. През 12 век градът получава привилегии и гаранции от манастира на Сан Систо в Пиаченца. Император Карл IV го дава през 1347 г. на рода Кореджо. След това Гуастала попада под влиянието на рода Висконти. През 1406 г. Гуастала заедно с околностите си е синьория на рода Торели. Господарството е издигнато през 1428 г. в графство и се отделя от Кремона. На Гуидо Торели е дадена графска титла за услугите, оказани на херцога на Милано Филипо Мария Висконти.

Потомците му поддържат регентството на територията до 1539 г., когато, изпадайки във финансови затруднения, са принудени да продадат владенията си на Феранте I Гонзага. От този момент Гуастала значително повишава своя престиж. Феранте Гонзага е един от най-влиятелните хора на своето време от политическа и военна гледна точка. Когато той умира през 1557 г., наследството преминава у най-големия му син Чезаре I Гонзага, който през 1567 г. окончателно установява своя двор в Гуастала. По негово нареждане са построени много сгради като църквата, монетният двор, виа Гонзага и е завършен херцогският дворец. През 1575 г. той е наследен от сина си Феранте II.

Друг клон на семейство Торели от Гуастала управлява до 1612 г. Графство Монтекиаруголо, отделило се от Графство Гуастала през 1456 г.

Херцогство ГуасталаРедактиране

На 2 юли 1621 г. император Фердинанд II Хабсбург дава на Гуастала статут на херцогство. По онова време то заема площ от около 1,5 квадратни мили. Херцогската титла е дадена на Феранте II Гонзага – любимец на испанските и австрийските Хабсбурги, женен за племенницата на Андреа Дория. По този начин той става първият херцог с амбицията за бъдещо поемане на властта в престижното Херцогство Мантуа.

Когато обаче Феранте II умира от чума в епидемията през 1630 г., управлението е поето от сина му Чезаре II Гонзага. С него територията на херцогството се разширява с анексирането през 1630 г. на земите Дозоло, Лудзара и Реджоло, дотогава в Херцогство Мантуа.

През 1632 г. на престола се възкачва синът му Феранте III Гонзага. Понеже той няма наследници от мъжки пол, завещава държавата на съпруга на дъщеря си Анна Изабела ГонзагаФердинандо Карло Гонзага, херцог на Мантуа. В този период Гуастала се превръща в сателитен град на Мантуанската държава. Междувременно отбранителната система е модернизирана и подобрена, тъй като европейските политически условия са трудни. Между 1689 и 1690 г. градът е обсаден от испанците, които успяват да съборят защитните стени, като го завземат, разрушавайки крепостта на Висконти и градската кула.

 
Херцогският дворец в Гуастала.

През 1692 г. херцогът е обвинен в тежко престъпление, т. нар. „фелония“ – предателство на задълженията, съществуващи между феодала и неговия васал. Император Леополд I дава Гуастала и териториите ѝ на херцог Винченцо Гонзага. По време на неговото управление, през 1702 г., в земите на Лудзара има жестоки сблъсъци между френските войски на крал Луи XIV и императорските армии, водени от принц Евгений Савойски. Малко след това нападението се премества на фронта на Гуастала. Проавстрийският град, макар и демонстрирайки храбра отбрана, е покорен и принуден да се предаде. През 1714 г. държавата наследява херцог Антонио Феранте Гонзага. За съжаление той не е много активен в политически план и освен това умира при загадъчни обстоятелства през 1729 г.

Властта е поета от брат му Джузепе Мария Гонзага – последният херцог на града. През 1734 г. той става свидетел на окупацията от австрийците и на Битката при Гуастала. Впоследствие градът е преотстъпен на краля на Сардиния Карл Емануил III Савойски до 1738 г. Последният херцог умира без наследници през 1746 г., а Херцогство Гуастала е включено в Австрийска Ломбардия под управлението на овдовялата императрица Мария Терезия ​​Австрийска през 1747 г.

 
Северна Италия през 1803 г.

Смъртта на последния наследник на Гонзага слага край на политическата и териториалната автономия на Гуастала, характерна за него в продължение на повече от 100 години. С Мирния договор от Аахен (1748) г. територията на Гуастала се обединява с тази на Херцогство Парма, управлявано от Бурбоните.

Градът е присъединен към Цизалпийската република през 1802 г. През 1806 г. възвръща ранга си на суверенно херцогство, предоставен на Камило Боргезе, съпруг на Полин Бонапарт от неговия шурей Наполеон I. През 1815 г. Гуастала е включен отново в Херцогство Парма и Пиаченца, които го държат в собствените си владения до 1847 г. След наполеоновото господство Гуастала с Парма и Пиаченца са дадени на Мария Луиза – съпруга на Наполеон I. През 1847 г. е временно в ръцете на Карл II Бурбонски. През 1848 г. преминава към Херцогство Модена и Реджо, а през 1861 г. – към Кралство Италия.

ТериторииРедактиране

 
Херцогствата Гуастала, Боцоло и Сабионета през 18 век.

Граничи на север и в участъка на река По с Херцогство Мантуа, на изток, запад и юг с Херцогство Модена и Реджо. Намира се на няколко мили от Херцогство Парма. Първоначално се свежда до Гуастала, но по-късно е разширено през 1630 г. с териториите на Дозоло, Лудзара и Реджоло. Многобройни територии са собственост на господари, които не живеят в херцогството, особено такива от Мантуа и д'Есте.

Гонзага от Гуастала през 1708 г. поемат контрола и над Княжество Боцоло и анексираните територии (Ривароло Мантовано, Сан Мартино дал'Арджине, Помпонеско, Комесаджо, Остиано, Изола Доварезе). През 1710 г. Херцогство Сабионета също става част от техните владения.

ВладетелиРедактиране

Синьори на Гуастала (1307 – 1428)Редактиране

Графове на Гуастала (1428 – 1621)Редактиране

Херцози на Гуастала (1428 – 1621)Редактиране

Следващо развитиеРедактиране

През 1746 г., след смъртта без наследници на херцог Джузепе Мария Гонзага, херцогството се завръща в Свещената Римска империя, чрез императрица Мария Терезия Хабсбург. Гуастала остава владение на Хабсбургите до Договора от Аахен през 1748 г., когато е преотстъпено заедно с Херцогство Парма и Пиаченца на Филип Бурбон-Парма.

Част от Първата френска република: 24 октомври 1802 – 18 май 1804

Част от Първата френската империя: 18 май 1804 – 14 октомври 1809

Част от Кралство Италия: 14 октомври 1809 – 25 май 1814

БиблиографияРедактиране

  • ((it)) Eugenio Bartoli: „Zu sein wie ein Freiburg Italiens“. Das Herzogtum Guastalla zwischen den beiden habsburgischen Seelen. In: Zeitenblicke 6 (2007), Nr. 1, [10. Mai 2007] Online
  • ((it)) Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 4.Aufl. München, 1992 ISBN 3-406-35865-9 S.216
  • ((it)) Vocabolario topografico dei ducati di Parma Piacenza e Guastalla, Parma, 1832-34

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Contea di Guastalla“ и страницата „Ducato di Guastalla“ в Уикипедия на италиански и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.