Химн на Монако
Монзеганския химн, известен също като „Маршът на Монако“[1], е националният химн на Монако. Първоначално е приет през 1848 г. с френски текст от Теофил Беландо де Кастро и музика от Теофил Беландо де Кастро и Франсоа-Анри-Жозеф Блейз. Настоящият официален текст, който е на монегаски, е написан през 1931 г. от Луис Нотари, докато настоящото музикално оформление е композирано през 1914 г. от Леон Джеин.
| Hymne Monégasque | |
| Национален химн на Монако | |
 Оригинални ноти на „Монегаския химн“ (Теофил Беландо де Кастро и Франсоа-Анри-Жозеф Блейз, 1849 г.) | |
| Транскрипция | Химне монéгасяуе |
|---|---|
| Превод на името | Монзеганския химн |
| Още известен | A Marcia de Muneghu Български: Маршът на Монако |
| Текст | Луис Нотари, 1931 г. |
| Музика | Леон Джеин, 1914 г. |
| Приет | 1848 г. |
| Hymne Monégasque в Общомедия | |
История редактиране
Монегаският адвокат Теофил Беландо де Кастро пише френски текстове и композира музиката на първата версия на химна през 1841 г. По-късно френският музиколог Франсоа-Анри-Жозеф Блейз модифицира мелодията и прави няколко други незначителни промени. През 1848 г. Националната гвардия, създадена от принц Флорестан, приема песента на Беландо де Кастро и тя се превръща в „Марш на националните лоялисти“. През 1896 г. нов аранжимент за пиано, композиран от монегаския композитор Шарл Албрехт, е публикуван в Париж и озаглавен „Air National de Monaco“. През 1897 г. Декурсел, издател в Ница, отпечатва нова версия на композицията на Албрехт под номер 429 и озаглавена „Hymne National de Monaco“.[2]
Години по-късно монегаският музикант Франсоа Белини оркестрира песента на Албрехт – този нов аранжимент за трио е преценен като твърде дълъг от хората през 1900 г. и спира да се изпълнява. Модерната версия е създадена от френския композитор Леон Джеин през 1914 г. и е изпълнена за първи път по време на двадесет и петата годишнина от началото на управлението на принц Албер. През 1931 г. монегаският поет Луи Нотари написва текстовете на монегаски език.[2][3]
Фернан Бертран от Националния комитет на монегаските традиции по-късно опростява монегаските текстове, като същевременно запазва значението, защото на хората им е трудно да изпълнят първия стих, който има бърз ритъм. Бертран също отбеляза, че вторият куплет вече не се изпълнява. Това е версията, която днес се преподава в училищата на децата и която е известна на почти цялото население.[3]
Текст редактиране
- Despoei tugiù, sciü d’u nostru paise
- Se ride aù ventu, u meme pavayun
- Despoei tugiù a curù russa e gianca
- E stà r’emblèma d’a nostra libertà
- Grandi e piciui, r’an tugiù respeta.
- Amu ch'üna tradiçiun,
- Amu ch'üna religiun,
- Amu avüu per u nostru unù
- I meme Principi tugiù
- E ren nun ne scangera
- Tantu ch’u suriyu lüjerà ;
- Diu sempre n’agiüterà
- E ren nun ne scangera
Източници редактиране
- ↑ The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2012. ISBN 9780160911422. с. 491.
- ↑ а б Hymne Monégasque // Посетен на 2022-02-07.
- ↑ а б Chronique Monégasque «üntra nui» 20 novembre 2011 // 2011-11-20. Архивиран от оригинала на 2015-03-26. Посетен на 2022-02-08.