Хипаспист
Хипаспист (на гръцки: Ὑπασπιστής „щитоносец“) е елитен вид пехотинци в армията на Древна Македония през елинистическия период от 4 – 1 в. пр.н.е.
Тяхното отличително въоръжение е големият кръгъл щит аспис, откъдето произлиза и названието им. Въоръжението им се състои от копие и меч – ксифос, копис или махайра, носят бронзови шлемове и наколенници.
В много отношения те наподобяват тактиката на гръцките хоплити. Тяхната роля в сражение обаче е друга. Първите хипасписти са били формирани като специална мобилна част от фалангата на Александър Македонски – те са били отбрани, сравнително лековъоръжени воини, които охраняват фланговете и гърба на фалангата, а понякога са тичали като подкрепление след конницата. По принцип са били ударна част и не са формирали плътно построена хоплитска фаланга. В епохата на диадохите хипаспистите получават по-тежко снаряжение, бронзова броня, придобиват статуса на елитен царски корпус и стават част от царската гвардия – „агема“ – на владетелите от династията на Селевкидите и Антигонидите.
Участието на хипаспистите се споменава във войните между Рим и Македония. Тогава броят им е варирал до няколко хиляди. Последните македонски царе преобразуват част от тях като тежковъоръжени пелтасти, ползващи метателно копие и меч, вместо копие за близък бой.
Видове редактиране
Различават се 2 вида хипасписти.
Пехотинци редактиране
Тези хипасписти са среден пехотински народ в македонската войска, вероятоно използвани още по времето на Александър. Последното, исторически доказано, ползване на хипасписти е при Филип V. Те са служили като свръзка между тежковъоръжените сили на македонската фаланга, пехотинцитe и нападателното крило на конниците от кавалерията.
Те се биели на почетна позиция на дясната фланка на елинийската войска.
Гарда редактиране
Млади членове от македонските благороднически фамилии са служили като „Кралски хипасписти“ в домашен отряд, подобен на гвардия (гарда) във войската на Александър.