Хипа́тия (Ипа́тия) Александри́йска (на старогръцки: Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα) е късноантичен гръцки учен, математик и философ от Александрия. Тя е смятана за първата жена с големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията, за която има надеждно документирани сведения. Преподава в Александрия, схоларх в Александрийската школа на неоплатонизма. Известна е преди всичко с трагичната си смърт, като убийството ѝ от ревностни християни се описва от антични автори.

Хипатия
Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα
гръцки учен
Родена
около 360 г.
Починала
март 415 г. (55 г.)
Научна дейност
ОбластМатематика, астрономия
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
ШколаНеоплатонизъм
Семейство
БащаТеон Александрийски
Хипатия в Общомедия

Биография

редактиране

Хипатия е родена около 350 – 355 година[1] (според други автори през 370 г.) в Александрия, Римската империя, в семейството на математика Теон Александрийски, смятан за един от най-образованите мъже в Александрия по онова време и последен управител на Александрийската библиотека преди закриването и́ от православния християнски император Теодосий I. Теон дава на дъщеря си всестранно образование, като я посвещава във всички науки, достъпни по онова време. Приписва ѝ се изобретяването на хигрометъра, астролабията и пособие за дестилиране на вода. Има сведения, че Хипатия е изнасяла публични лекции и вероятно е имала отворен за посещения кабинет в Александрия.

Около 400 г. Хипатия е поканена да чете лекции в Александрийската библиотека, където завежда една от водещите катедри – катедрата по философия. Преподавателската си дейност провежда от позициите на неоплатонизма, повлияна най-вече от Плотин и от сирийския философ Ямвлих от Халкида, но прилага неоплатонизма предимно към математиката и естествената философия. Преподава философските учения на Платон и Аристотел, а също математика и астрономия (по онова време астрономията се смята за дял от математиката). Занимава се с изчисляване на астрономически таблици. Пише коментари към съчиненията на Аполоний Пергски и Диофант Александрийски (ІІІ век). Повечето ѝ трудове са унищожени при опожаряването на библиотеката.

Хипатия е известна с трудовете си по математика и геометрия и най-вече с идеите си за коничните сечения, изложени от Аполоний Пергски. В нейния най-известен труд „За конусите на Аполоний“ се описва разделянето на конусите на различни части чрез равнини. Тази концепция доразвива идеята за хиперболите, параболите и елипсите. Книгата на Хипатия прави коничните сечения по-лесно разбираеми и така спомага за запазването на концепцията през вековете. Хипатия е първата жена, която има такъв голям принос за запазване на ранните идеи в математиката.

Хипатия участва в александрийската градска политика. Има близки отношения с префекта на града Орест.

Християнският историк Сократ Схоластик разказва, че разярена тълпа християни, предвождана от някой Петър, убива Хипатия заради подозрението, че тя е причината за лошото отношение на част от гражданите към патриарх Кирил Александрийски (по-късно канонизиран за християнски светец).[2] Твърди се, че е убита от парабеланите – воини на християнството, заели се с насилствено налагане на религията върху неверниците. Смятаната за вещица Хипатия е съблечена гола, пребита и публично изгорена.[3] Смъртта ѝ поставя началото на период от стотици години без женско присъствие в науката.

Въпреки това творчеството ѝ се запазва. По-късно Декарт, Нютон и Лайбниц доразвиват труда ѝ.

Александрийският поет Паладий ѝ посвещава следните стихове:

Всичко в теб, о Хипатия, е небесно —

и делата, и красотата, и думите,

и чистата като звезда мъдра светлина.

В изкуството

редактиране

Животът ѝ е пресъздаден във филма Агора с участието на Рейчъл Вайс.

Източници

редактиране
  1. Hypatia | Death, Facts, & Biography // Encyclopedia Britannica. Посетен на 20 ноември 2019. (на английски)
  2. Сократ Схоластик. Църковна история, превод от гръцки, направен в Санкт-Петербургската духовна академия.
  3. Hypatia of Alexandria // Ancient History Encyclopedia. Посетен на 20 ноември 2019. (на английски)
  • Кинг, Питър Дж. ,”Сто философи”, изд. Кибеа,2007 г

Външни препратки

редактиране

Вижте също

редактиране