Хиперион (списание)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хиперион.
„Хиперион“ е българско месечно списание за литература и изкуство. Излиза в София в периода от 1922 г. до 1931 г.[1]
| „Хиперион“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | списание |
| Начало | 1922 г. |
| Край | 1931 г. |
| Редактор | Теодор Траянов, Иван Радославов и Людмил Стоянов |
| Език | български език |
| Държава | България |
Първият брой на списанието излиза на 1 април 1922 г. Списание „Хиперион“ е най-голямото българско символистично списание.[2] Списанието отразява идейните принципи на писателите символисти и модернисти, обединени в литературен кръг със същото име. Полемизира с излизалото по същото време списание списание „Златорог“.[1]
Редакционният комитет е в състав Теодор Траянов, Иван Радославов и Людмил Стоянов. В списанието публикуват свои творби Владимир Димитров-Майстора, Васил Захариев, Иван Милев, Дечко Узунов, Васил Стоилов, Сирак Скитник.[3] Сред текстовете, публикувани в списанието, са манифестни текстове на Иван Грозев[4], Иван Радославов[5] и др.
Източници
редактиране- ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1966. с. 474. Посетен на 2022-07-06.
- ↑ „Речник по нова българска литература (1978 – 1992)“, Хемус, С. 1994, Теодор Траянов, Биографични бележки в Slovo.bg.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4639.
- ↑ Иван Грозев, Новото изкуство, сп. „Хиперион“, г. I, кн. 6 – 7, 1922 – 1923; Издателство LiterNet, 24.11.2002.
- ↑ Иван Радославов, Българският символизъм, сп. „Хиперион“, г. ІV, 1925, кн. 1, 2; Издателство LiterNet, 13 ноември 2002.
Външни препратки
редактиране- Дигитализирани броеве на сп. „Хиперион“ (1922 – 1931)
- Калина Лукова, От авторитета до мита (Наблюдения върху модернистичния печат от първите три десетилетия на 20 век), Електронно списание LiterNet, 20 януари 2009, № 1 (110)