Хипнотерапията е психотерапия, при която се прилага хипноза. Използва се както за основна, така и като допълваща терапевтична техника. Позволява оптимизирането на терапевтичното взаимодействие, защото работата на ниво подсъзнание се отразява ефективно на изпитваните от обектите ѝ затруднения. Намира широко приложение и повлиява голям диапазон от проблеми и състояния, като:

Определение на хипнотерапевтРедактиране

През 1973 г. д-р Джон Капас, основател на Hypnosis Motivation Institute, пише и определя професията на хипнотерапевт във Федералния Речник на професионалните имена:

„Предизвиква хипнотично състояние в клиента за повишаване на мотивацията или за да промени моделите на поведение: Консултира се с клиента, за да се определи естеството на проблема, Подготвя клиента да бъде въведен в хипнотично състояние, като обяснява как хипнозата работи и какво ще преживее клиента. Тества клиента за да се определи степента на физическа и емоционална внушаемост. Индуцира хипнотично състояние в клиента, използвайки индивидуализирани методи и техники на хипноза, въз основа на тълкуването на резултатите от изпитванията и анализа на проблема на клиента. Може да обучи клиента в самохипноза. „

Традиционна хипнотерапияРедактиране

Форма на хипнотерапията практикувана от повечето викториански хипнотизатори, включително Джеймс Брайд и Иполит Бернхайм, работеща предимно с директни внушения за отстраняване на симптома, с използването понякога на терапевтична релаксация и внушения предизвикващи отвращение към алкохола, наркотиците, и др. Многобройни клинични проучвания са доказали, че психотерапията, проведена в състояние на хипноза има по-бърз, по-дългосрочен и по-дълбок терапевтичен ефект от неприживелищните форми на терапия (например чисто вербалната терапия).

ХипноанализаРедактиране

През 1895 г. Зигмунд Фройд и Йосиф Бройер публикуват клиничния текст озаглавен „Изследвания на хистерия“ (1895), която разкрива нов подход за психотерапия.

Ериксонова хипнотерапияРедактиране

През 1950 г., Милтън Ериксон разработва радикално различен подход към хипнозата, която впоследствие е станала известна като „Ериксонова хипнотерапия“ или „Нео-Ериксонова хипнотерапия“. Ериксон използва неформален, разговорен подход с много клиенти, сложни езикови модели и терапевтични стратегии. Това разминаване от традицията кара някои от колегите му, включително Андре Вайзенхофер, да спорят дали Ериксон има право да етикетира подхода си с „хипноза“.

Основателите на Невролингвистично Програмиране (НЛП), методология, подобна в някои отношение на хипнозата, твърдят, че са моделирали работата на Ериксон подробно и са я асимилирали в подхода си. Вайзенхофер оспорва дали НЛП има някаква истинска прилика с работата на Ериксон.

ПсихотерапияРедактиране

Хипнотизмът първоначално е бил използван за лечение на състояние, известно през Викторианската епоха, като хистерия. Модерната хипнотерапията е широко приета за лечение на всякакви психични проблеми включително: депресия, безсъние, натрапливости, зависимости и много други.