Хипократовата клетва е клетва, полагана по традиция от лекарите, за етично упражняване на медицина.

Ръкопис от 12 век от Византия на клетвата, подредена във формата на кръст

Широко разпространено е убеждението, че клетвата е написана от Хипократ, баща на медицината, през 4 век пр.н.е. или от някой от неговите ученици.[1] Поради това тя обикновено се включва в Хипократовия корпус.

Класическият учен Лудвиг Еделщайн предполага, че клетвата е написана от питагорейците — теория, която е поставяна под съмнение поради липса на свидетелства за училище по питагорейска медицина.[2][3]

Преведен от старогръцки на български:

В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо. Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление. Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на тези, които са специалисти в тази област.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

Външни препратки

редактиране
 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Източници

редактиране
  1. cf. L.R. Farnell, Greek Hero Cults and Ideas of Immortality, Chapter 10, "The Cult of Asklepios" (pp.234-279), p.269: "The famous Hippocratean oath may not be an authentic deliverance of the great master, but is an ancient formula current in his school."
  2. Owsei Temkin, "On Second Thought", in "On Second Thought" and Other Essays in the History of Medicine, Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2002.
  3. BBC - h2g2 - The Hippocratic Oath