Хипотеза (от старогръцки – ὑπόθεσις под-теза) е предложено обяснение на дадено явление.[1] В античната реторика се прави разлика между „теза“ и „хипотеза“[2]. През Античността и Средновековието разликата между „теза“ и „хипотеза“ разграничава философията и реториката. Първият известен автор, който въвежда това разграничение е елинистическият реторик Хермагор от Темнос (II в. пр. Хр.). „Тезата“ представлява съждение по общ/абстрактен въпрос, който не включва конкретни хора и обстоятелства.

Теорията на тезиса се основава на Аристотеловата категориална логика, която не борави с конкретни предмети, а с класове, видове и подвидове предмети. Хипотезата от своя страна представлява съждение, което се отнася до конкретни обекти при конкретни обстоятелства"

Днес в науката хипотеза е твърдение, което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде фалсифицируема, т.е. трябва да са възможни експерименти, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат.

В правото хипотезата е структурна част на правна норма, която съдържа условията, при наличието на които се задейства самата норма.

Източници редактиране

  1. РБЕ
  2. Вж. по въпроса общо Kennedy, G. New History of Classical Rhetoric, с. 97
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за