Хирохито

Император на Япония (1926 - 1989)

Хирохито (на японски: 裕仁) или император Шьова (на японски: 昭和天皇), (1901 – 1989) е император на Япония от 1926 до 1989 година, генералисимус на японските войски и британски почетен генерал. Името Хирохито означава буквално „изобилна доброжелателност“. Неговото управление е най-дългото в историята на Япония.

Хирохито
昭和天皇
японски император

Роден
Починал
Погребан Хачиоджи, Япония

Религия Шинтоизъм
Управление
Период 25 декември 1926 – 7 януари 1989
Коронация 10 ноември 1928 г.
Предшественик Йошихито
Наследник Акихито
Титла Император на Япония
Flag of the Japanese Emperor.svg
Семейство
Баща Йошихито
Майка Теймей
Съпруга Коджун
Деца Акихито

Подпис Showa shomei.svg
Уебсайт
Хирохито в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 29 април 1901 г. в Императорския дворец в Токио, Япония. Син е на император Йошихито. През 1908 г. започва началното си образование в училището Гакусюин. Като малък развива интерес към морската биология и по-късно през живота си пише няколко книги на тази тема. През 1921 г. посещава Европа, ставайки първият японски кронпринц, пътувал зад граница. Във Великобритания е направен почетен генерал на британската армия[1] (от 1930 г. фелдмаршал[2]). Завръща се в същата година и е обявен за принц регент, а баща му се оттегля от престола, тъй като страда от психично заболяване. През 1924 г. Хирохито се жени за принцеса Нагако Куни.[3]

На 25 декември 1926 г. Хирохито официално става император на Япония, след като баща му умира. Управлението му става известно като Шьова – буквално „ярък мир“ или „просветена хармония“. Конституцията Мейджи от 1889 г. предоставя на императора върховна власт, макар на практика той да се съгласява с политиките, формулирани от министрите и съветниците си. Все пак, от време на време той отстоява авторитета си, като например през февруари 1936 г. нарежда потушаването на опит за преврат от няколко военни офицери.[3]

Все още съществуват разногласия между историците относно ролята на Хирохито по време на милитаристичния период в Япония от началото на 1930-те години до края на Втората световна война през 1945 г. Според много сведения, той е имал силни опасния относно войната със САЩ и се е противопоставял на идеята за съюз със Силите на Оста (Германия и Италия), но е бил притиснат да върви по пътя на милитаристите, които с годините печелят все по-голямо влияние във въоръжените сили и правителството на страната. Съществуват и други мнения, според които Хирохито активно е участвал в японските експанзионистични политики от нахлуването в Манджурия през 1931 г. до края на световната война. Според трети, истината е някъде по средата.[3] Така или иначе, той не е изправен пред съд за военни престъпления, за разлика от много от министрите си.[4]

Независимо от това, през август 1945 г. Японската империя е изправена пред поражение и мненията сред държавниците са разделени между подкрепяне на преговорите за капитулация и настояване за отчаяна отбрана на японските острови срещу очакваното нахлуване на Съюзниците. Тогава Хирохито решава спора в полза на тези, искащи мира. Той нарушава императорското мълчание с безпрецедентна реч на 15 август 1945 г. по радиото, обявявайки капитулацията на Япония. Във второ историческо изявление на 1 януари 1946 г. той отхвърля традиционния божествен статут на императора.[3]

Под новата конституция на страната, съставена от американските окупационни власти след войната, Япония става конституционна монархия. Това дава върховна власт на народа, а не на императора, чийто правомощия са сериозно съкратени. Той остава само „символ на държавата и единността на народа“. В опит да доближи императорското семейство до хората, Хирохито започва да се появява често на публични събития и позволява снимките и статиите, касаещи личния му и семейния му живот. Това го прави популярен и спомага за опазването на императорската система в Япония.[3]

През 1959 г. най-големият му син, кронпринц Акихито, се жени за обикновената гражданка Шода Мичико, нарушавайки 1500-годишната императорска традиция. През 1971 г. Хирохито нарушава още една традиция, когато тръгва на обиколка из Европа, ставайки първият управляващ император, посетил друга държава. През 1975 г. посещава САЩ, където се отбива до Дисниленд в Калифорния и се среща с президента Ричард Никсън – първата среща между японски император и американски президент.[3]

Хирохито умира на 7 януари 1989 г. в Императорския дворец в Токио от рак на тънкото черво.[5] Наследен е от сина си, Акихито.[3] По това време Япония вече се е превърнала във втора икономическа сила в света.[6]

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Page 3917 | Supplement 32324, 13 May 1921 | London Gazette | The Gazette
  2. Page 4028 | Issue 33619, 27 June 1930 | London Gazette | The Gazette
  3. а б в г д е ж Hirohito. // Encyclopædia Britannica, 25 април 2020. Посетен на 2 юни 2020.
  4. Yoshimi, Yoshiaki, Matsuno, Seiya. Dokugasusen Kankei Shiryō II (毒ガス戦関係資料. II?), Kaisetsu. Tōkyō, Fuji Shuppan, 1997. с. 27 – 29.
  5. Hirohito Dies, Ending 62 Years as Japan's Ruler. // Los Angeles Times, 8 януари 1989. Посетен на 2 юни 2020.
  6. Maddison, Angus, Contours of the World Economy, 1 – 2030 AD. 2007, p. 379, table A.4.