Хитрино (община)

община в България

Община Хитрино е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Община Хитрино
Общи данни
ОбластШумен
Площ289.37 km²
Население7 051 души
Адм. центърХитрино
Брой селища21
Сайтhitrino.org
Управление
КметНуридин Исмаил
(ДПС; 2003)
Общ. съвет17 съветници
Община Хитрино в Общомедия
Топографска карта на община Хитрино.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в западната част на област Шумен. С площта си от 289,369 km2 е 6-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 8,54% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.

В северната част на общината попадат южните склонове на Самуиловските височини. В тях, на 1 km северозападно от село Трем се издига най-високата точка на общината – връх Сърта 458,6 m. На североизток в нейните предели е разположена западната част на Войводското плато с височина от 476,8 m, разположена на 2 km североизточно от село Живково.

Останалата част от територията на община Хитрино се заема от хълмистата историко-географска област Овче поле със средна надморска височина между 200 и 300 m. В неговата югоизточна част, на границата с община Шумен, в коритото на Провадийска река се намира минималната височина на община Хитрино – 190 m.

В западната част на общината, от юг на север преминава участък от вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. През нейната територия от северозапад на югоизток, на протежение около 15 km преминава най-горното течение на Провадийска река (изворите ѝ са на територията на община Венец).

От територията на община Хитрино водят началото си две по-големи реки: Крива река – ляв приток на Провадийска река и Пакуша – ляв приток на река Врана, от басейна на Голяма Камчия.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Байково 169 7,765 Бойково Каменяк 347 23,477 Каялъ дере, Скални дол
Близнаци 167 15,769 Икиздже, Екисче Развигорово 162 16,134 Кулфалар
Висока поляна 194 10,826 Ново олуклу Сливак 145 14,424 Ереклийе
Върбак 312 28,036 Кабиюк сьоютлю Становец 26 9,865 Йорюклер
Длъжко 160 8,140 Узунлар Студеница 279 11,203 Суджаз
Добри Войниково 171 14,275 Хассъ Тервел 204 11,874 Коджадиклер
Единаковци 165 9,291 Бурханлар Тимарево 800 22,439 Каджи тимар, Тимарово, Равнец
Живково 458 23,595 Къзъл кая, Червена скала Трем 288 15,516 Мирханлъ
Звегор 269 10,387 Кьоселер Хитрино 709 1,186 Шейтанджък, Гара Шайтанджик, Гара Хитрино
Иглика 203 12,918 Калайджълар, Калайджийско Черна 284 12,675 Каралар
Калино 142 9,574 Чамурлу ОБЩО 5654 289,369 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • Височайши доклад № 3063/обн. 14.04.1882 г. – преименува с. ЕЮруклер на с. Становец;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хассъ на с. Добри Войниково;
– преименува гар.с. Гара Шайтанджик на гар.с. Гара Хитрино;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Каялъ дере на с. Скални дол;
– преименува с. Мирханлъ (Орман кьой) на с. Трем;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Екисче на с. Близнаци;
– преименува с. Ново олуклу (Ени кьой) на с. Висока поляна;
– преименува с. Кабиюк сюютлю на с. Върбак;
– преименува с. Узунлар на с. Длъжко;
– преименува с. Бурханлар на с. Единаковци;
– преименува с. Кьоселер на с. Звегор;
– преименува с. Калайджии на с. Калайджийско;
– преименува с. Чамурлу на с. Калино;
– преименува с. Скални дол на с. Каменяк;
– преименува с. Кулфалар на с. Развигорово;
– преименува с. Ереклие (Ериклие) на с. Сливак;
– преименува с. Суджас на с. Студеница;
– преименува с. Коджадиклер на с. Тервел;
– преименува с. Каяджик тимар на с. Тимарово;
– преименува с. Каяджик хас на с. Хасово;
– преименува с. Къзъл кая на с. Червена скала;
– преименува с. Каралар на с. Черна;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Червена скала на с. Живково;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Калайджийско на с. Иглика;
  • Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава с. Хасово и го присъединява като квартал на с. Тимарово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бойково на с. Байково;
– отстранява грешката в името на с. Тимарово на с. Тимарево;
  • Указ № 2664/обн. 23.08.1985 г. – преименува с. Тимарево на с. Равнец;
  • Указ № 2074/обн. 28.08.1987 г. – преименува гар.с. Гара Хитрино на с. Хитрино;
– преименува Община Гара Хитрино на община Хитрино;
  • Указ № 109/обн. 03.04.1998 г. – възстановява старото име на с. Равнец на с. Тимарево;
  • Указ № 216/обн.14.07.1999 г. – отделя с. Велино и неговото землище от община Хитрино и го присъединява към община Шумен;
  • Указ № 311/обн. 01.10.2002 г. – отделя с. Черна и неговото землище от община Венец и го присъединява към община Хитрино.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 17 246
1946 18 741
1956 17 442
1965 16 440
1975 14 889
1985 12 523
1992 8 219
2001 7 045
2011 6 223
2021 5 654

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 6223 867 4853 26 10 24 443 100,00 13,93 77,98 0,41 0,16 0,38 7,11
Байково 169 0 169 0 0 0 0 Байково 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Близнаци 206 28 177 0 0 0 1 Близнаци 13,59 85,92 0,00 0,00 0,00 0,48
Висока поляна 207 205 0 0 Висока поляна 99,03 0,00 0,00
Върбак 318 176 126 9 Върбак 55,34 39,62 2,83
Длъжко 149 132 0 14 Длъжко 88,59 0,00 9,39
Добри Войниково 175 32 141 0 0 0 2 Добри Войниково 18,28 80,57 0,00 0,00 0,00 1,14
Единаковци 144 9 118 5 0 3 9 Единаковци 6,25 81,94 3,47 0,00 2,08 6,25
Живково 564 46 511 4 2 Живково 8,15 90,60 0,70 0,35
Звегор 269 264 3 0 Звегор 98,14 1,11 0,00
Иглика 204 6 196 0 1 Иглика 2,94 96,07 0,00 0,49
Калино 174 0 150 0 0 0 24 Калино 0,00 86,20 0,00 0,00 0,00 13,79
Каменяк 475 137 245 0 0 4 89 Каменяк 28,84 51,57 0,00 0,00 0,84 18,73
Развигорово 217 18 190 9 0 0 0 Развигорово 8,29 87,55 4,14 0,00 0,00 0,00
Сливак 167 37 116 8 Сливак 22,15 69,46 4,79
Становец 30 28 0 0 0 Становец 93,33 0,00 0,00 0,00
Студеница 342 3 332 0 0 0 7 Студеница 0,87 97,07 0,00 0,00 0,00 2,04
Тервел 237 154 0 81 Тервел 64,97 0,00 34,17
Тимарево 848 62 763 0 0 4 19 Тимарево 7,31 89,97 0,00 0,00 0,47 2,24
Трем 296 156 0 138 Трем 52,70 0,00 46,62
Хитрино 720 270 405 0 39 Хитрино 37,50 56,25 0,00 5,41
Черна 312 9 303 0 0 0 0 Черна 2,88 97,11 0,00 0,00 0,00 0,00

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 6 223 100,00
Православие 705 11,32
Католицизъм 30 0,48
Протестантство 10 0,16
Ислям 4 651 74,73
Друго 0 0,00
Нямат 78 1,25
Не се самоопределят 92 1,47
Непоказано 657 10,55

Транспорт

редактиране

През средата на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 25,4 km преминава участък от трасето на жп линията от село РусеСамуилКаспичан от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,4 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

редактиране