Долапдере или Хлебаровска река е река в Северна България, област Разград – община Цар Калоян и Област Русе – община Ветово, ляв приток на река Бели Лом, от басейна на Русенски Лом. Дължината ѝ е 22,9 km.

Долапдере
(Хлебаровска река)
43.5406° с. ш. 26.3097° и. д.
43.6586° с. ш. 26.1939° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Разград
Община Цар Калоян
Област Русе
Община Ветово
Дължина22.9 km
Водосб. басейн97 km²
Начало
Мястона 1 km южно от с. Езерче,
община Цар Калоян,
Разградски височини
Координати43°32′26.16″ с. ш. 26°18′34.92″ и. д. / 43.5406° с. ш. 26.3097° и. д.
Надм. височина326 m
Устие
Мястоляв приток на река Бели ЛомРусенски ЛомДунавЧерно море
Координати43°39′30.96″ с. ш. 26°11′38.04″ и. д. / 43.6586° с. ш. 26.1939° и. д.
Надм. височина102 m

Река Долапдере води началото си от чешма-извор „Башпунар“, на 326 m н.в. в Разградските височини, на 1 km южно от село Езерче, община Цар Калоян. Тече в широка долина на север, а след селото на северозапад. След град Цар Калоян долината ѝ се стеснява и става каньоновидна. Влива се отляво в река Бели Лом, на 102 m н.в., на 1,6 km югоизточно от село Писанец, община Ветово.

Площта на водосборния басейн на Долапдере е 97 km2, което представлява 6,2% от водосборния басейн на река Бели Лом.

Подхранването на Долапдерем е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен – март-юни максимум и лятно-есенен – юли-октомври минимум. През годините реката неведнъж е причинявала наводнения, най-катастрофалното от които е на 7 юли 2007 г., при което загиват 8 души.

По течението на реката са разположени село Езерче и град Цар Калоян.

Водите на реката се използват основно за напояване, като за тази цел по течението са изградени 7 микроязовира.

На протежение от 16,7 km от село Писанец до село Езерче по долината на реката преминава участък от първокласен път № 2 от Държавната пътна мрежа Русе – Разград – Варна.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 174.