Хорвища още Хоровища, Оравище (на гръцки: Άγιος Χριστόφορος, Агиос Христофорос, до 1927 Χωροβίστα, Хоровиста[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония с 390 жители (2001).

Хорвища
Άγιος Χριστόφορος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Зиляхово
Географска област Зъхна
Надм. височина 169 m
Население 390 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е в историко-географската област Зъхна, в източната част Сярското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 6 километра в западна посока.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е патроним от изчезналото лично име Хоро, регистрирано в XV век.[2]

В Османската империяРедактиране

Параклисът „Свети Христофор“ е от около 1600 година,[3] а църквата „Свети Харалампий“ е от 1830 година.[4]

Гръцка статистика от 1866 година показва Хоровиста (Χωροβίστα) като село с 200 жители гърци.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Хоровишта като село с 46 гръцки къщи.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хоровища (Chorovista) живеят 240 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Хурвища (Hourvischta) е посочено като село с 53 домакинства и 170 жители власи.[8]

Според Густав Вайганд в Бишларъ, Петелино, Хурвища и други околни села зимуват овчарите власи от Стара планина.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото Оравище (Хоравище) живеят 230 души, от които 130 гърци християни и 100 власи.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Оровище (Orovichté) има 480 гърци.[11]

Според консула Атанасиос Стурнарас на 1 март 1907 година шестчленна гръцка андартска чета се сражава с османска войска при Хорвища, като дава един убит.[12]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население с 13 бежански семейства с 52 души.[13] В 1927 година селото е прекръстена на Агиос Христофорос.[14]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 213 -214.
  3. 9 Μαΐου 2011. Η γιορτή του Αγίου Χριστοφόρου.. // Πολιτιστικός Σύλλογος Αγίου Χριστοφόρου Σερρών. Посетен на 27 септември 2019.
  4. Αναγνώρισις συστάσεως Ενοριών και Ιερών Μονών της Ιεράς Μητροπόλεως Ζιχνών και Νευροκοπίου συμφώνως προς το άρθρον 25 του Ν. 4301/2014. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως της Ελληνικής Δημοκρατίας (Ττεύχος Δεύτερο) (2575). 30 Νοεμβρίου 2015.
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 - 147.
  9. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 7 декември 2014. Εξαμελές Ελληνομακεδονικόν σώμα συνεπλάκη μετά του στρατού παρά το χωρίον Χωροβίτσα. Είς μόνον αντάρτης εφονεύθη.
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012