Отваря главното меню
Тухли, скрепени с хоросан

Хоросанът е вид спойващо вещество, получаващо се чрез смесване на пясък, гасена вар и вода. Хоросанът се използва за свързване на тухли, камъни, бетонни блокове и др., а също и като мазилка на стените. При изсъхването си хоросанът се превръща в твърда и издръжлива спойка. За разлика от гипсовата и циментовата замазка, хоросановата замазка съдържа микроскопични шупли, позволяващи на стената да „диша“, т.е. да пропуска влага, с което се избягва образуването на мухъл.

Исторически сведенияРедактиране

Изследователите са открили, че първата цивилизация, използвала хоросан са жителите на Tappeh Sialk, област Хорасан в Източен Иран, откъдето идва и името му в българския език. Едни от първите спойващи вещества, използвани в древността са били смеси от тиня и глина. Във Вавилон за конструкцията на сгради са използвани изпечени тухли, споени с катран. Първите доказателства за употребата на хоросан датират от 2900 г. пр.н.е., при археологически обекти като зикурата Сиалк в съвременен Иран, построен с изпечени на слънце тухли.[1] При строежа на храма Чонга Занбил в Иран, датиран от около 1250 г. пр.н.е., е използван спойвайщ материал на основата на битум.

При строежа на ранните Египетски пирамиди от 2600 – 2500 г. пр.н.е., варовиковите блокове са споявани със смес от глина, пясък и тиня.[2] В по-късните египетски пирамиди е използвано спойващо вещество на основата на гипс и пясък.[3] Смесите от гипс и пясък обаче са относително меки и неустойчиви.

В Древна Гърция към свързващото вещество са добавяли и вулканична пепел. По-късно римляните усъвършенстват сместа за приготвянето на свързващо вещество, като използват и вариант с хидроизолационни качества, изобретявайки цимента.[4]

В своите трудове средновековният металург и архитект Ваночо Бирингучо споменава, че едно от постиженията на древните алхимици е откритието на една от основните съставки на хоросана – негасената вар, която химически е калциев окис, добивана посредством редуциране чрез нагряване на варовика, който е калциев карбонат. Най-хубавата вар става от по-чисти скали, като например много от мраморните детайли в Плиска са загубени заради изпичането им за вар.[5] След като бъде смесена с вода, или както се нарича по народному угасяване на негасената вар, тя реагира, образувайки калциев хидроокис, който след като бъде използван за хоросан започва, вследствие на разтворения в дъжда и атмосферната влага въглероден двуокис, образуващ слабата въглена киселина с водата, да се превръща в продължение на много години пак в калциев карбонат, т.е. се вкаменява.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.presstv.ir
  2. [1]
  3. [2]
  4. www.americanscientist.org
  5. Newman, W.R., Promethean Ambitions, Alchemy and the Quest to Perfect Nature, Chicago 2004

Външни препраткиРедактиране