Хоросанът е вид спойващо вещество, получаващо се чрез смесване на пясък, гасена вар и вода. Хоросанът се използва за свързване на тухли, камъни, бетонни блокове и др., а също и като мазилка на стените. При изсъхването си хоросанът се превръща в твърда и издръжлива спойка. За разлика от гипсовата и циментовата замазка, хоросановата замазка съдържа микроскопични шупли, позволяващи на стената да „диша“, т.е. да пропуска влага, с което се избягва образуването на мухъл.

Тухли, скрепени с хоросан

Исторически сведенияРедактиране

Изследователите са открили, че първата цивилизация, използвала хоросан са жителите на Tappeh Sialk, област Хорасан в Източен Иран, откъдето идва и името му в българския език. Едни от първите спойващи вещества, използвани в древността са били смеси от тиня и глина. Във Вавилон за конструкцията на сгради са използвани изпечени тухли, споени с катран. Първите доказателства за употребата на хоросан датират от 2900 г. пр.н.е., при археологически обекти като зикурата Сиалк в съвременен Иран, построен с изпечени на слънце тухли.[1] При строежа на храма Чонга Занбил в Иран, датиран от около 1250 г. пр.н.е., е използван спойвайщ материал на основата на битум.

При строежа на ранните Египетски пирамиди от 2600 – 2500 г. пр.н.е., варовиковите блокове са споявани със смес от глина, пясък и тиня.[2] В по-късните египетски пирамиди е използвано спойващо вещество на основата на гипс и пясък.[3] Смесите от гипс и пясък обаче са относително меки и неустойчиви.

В Древна Гърция към свързващото вещество са добавяли и вулканична пепел. По-късно римляните усъвършенстват сместа за приготвянето на свързващо вещество, като използват и вариант с хидроизолационни качества, изобретявайки цимента.[4]

В своите трудове средновековният металург и архитект Ваночо Бирингучо споменава, че едно от постиженията на древните алхимици е откритието на една от основните съставки на хоросана – негасената вар, която химически е калциев окис, добивана посредством редуциране чрез нагряване на варовика, който е калциев карбонат. Най-хубавата вар става от по-чисти скали, като например много от мраморните детайли в Плиска са загубени заради изпичането им за вар.[5] След като бъде смесена с вода, или както се нарича по народному угасяване на негасената вар, тя реагира, образувайки калциев хидроокис, който след като бъде използван за хоросан започва, вследствие на разтворения в дъжда и атмосферната влага въглероден двуокис, образуващ слабата въглеродна киселина с водата, да се превръща в продължение на много години пак в калциев карбонат, т.е. се вкаменява.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.presstv.ir
  2. www.touregypt.net
  3. www.hcia.gr
  4. www.americanscientist.org
  5. Newman, W.R., Promethean Ambitions, Alchemy and the Quest to Perfect Nature, Chicago 2004

Външни препраткиРедактиране