Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за хребета Брукс. За други значения вижте Брукс.

Брукс (на английски: Brooks Range) е северен планински хребет, намиращ се в северозападния ъгъл на Северна Америка.

Брукс
Арктическо национално убежище за диви животни, река Канинг.
USA Alaska location map.svg
68.2° с. ш. -152.2° и. д.
планински хребет
Общи данни
Местоположение Северната част на Аляска и Юкон
Част от Скалисти планини
Най-висок връх Чимбърлейн
Надм. височина 2749 m
Карта на хребета
Карта на хребета
Брукс в Общомедия

НаименованиеРедактиране

Съвременното име на хребета е дадено през 1925 г. в чест на Алфред Брукс, който в периода 1903 – 1924 г. ръководи местното отделение на Геологическата топографска служба на САЩ[1].

ГеографияРедактиране

Брукс е разположен от запад на изток в северната част на Аляска в САЩ и северната част на Юкон, Канада. Дължината му е около 1100 километра и средна височина 2000 – 2500 метра н.в. Най-високият връх е Чимбърлейн – 2749 метра. Хребетът е на възраст около 115—145 милиона години[2].

В САЩ хребетът се приема за част или продължение на Скалистите планини, докато в Канада се разглежда като отделно образувание от големия планински масив, като границата между двете е река Лиард[3][4].

Други високи върхове са: Исто (на английски: Mount Isto, 2736 m), Хъбли (на английски: Mount Hubley, 2668 m) и Майкълсън (на английски: Mount Michelson, 2699 m). Всички основни върхове са покрити от ледници. Брукс е водораздел на реките от северния склон, вливащи се в Северния ледовит океан и на притоците на река Юкон от южния склон, която се влива в Тихи океан.

ЕкологияРедактиране

Покрай хребета преминава границата на арктическия фронт. Тук се намира и границата на дървесната растителност. В северните склонове на хребета се срещат единствено дървета Балсамова топола (на латински: Populus balsamifera).

КлиматРедактиране

Климатът е тундров с продължителни полярни нощи и дни. Благодарение на океанските течения снежната покривка не е дебела, но поривите на силните ветрове донасят много студени температури.

ФаунаРедактиране

От едрите бозайници тук се срещат вълци, мечки гризли, лосове, овен на Дал и многочисленни стада от карибу[5].

ИнфраструктураРедактиране

В района на прохода Атиган преминава автомобилното трасе Долтън (Dalton Highway) и част от нефтопровода Трансаляска. Липсват големи населени места. Има само две селца, населени с ескимосиАнактувук Пас и Арктик Вилидж.

БележкиРедактиране

  1. Brooks Range. // Britannica Student Encyclopaedia. Britannica. Архив на оригинала от 20 март 2012. Посетен на 23 октября 2008.
  2. Ned Rozell. Limestone: The Building Block for Tilting Brooks Range Peaks. // Alaska Science Forum. Geophysical Institute of the University of Alaska, Fairbanks. Архив на оригинала от 20 март 2012. Посетен на 23 октября 2008.
  3. The Encyclopedia Americana, Volume 23, page 618 (Grolier 2000).
  4. Safire, William. The New York Times guide to essential knowledge: a desk reference for the curious mind, page 623 (Macmillan 2007).
  5. Brooks Range. // Alaska Science Forum. Bivouac.com - Canadian Mountain Encyclopedia. Архив на оригинала от 20 март 2012. Посетен на 23 октября 2008.