Христина Морфова

българска оперна певица

Христина Василева Морфова е българска оперна певица, сопрано, работила дълго време в Чехословакия. Гласът ѝ обхваща диапазон от 3 октави.

Христина Морфова
българска оперна певица
BASA 488K-2-187-3 Hristina Morfova.jpg
Около 1912 г. Източник ДА „Архиви“
Родена
Христина Василева Морфова
Починала
Етнос българи
Музикална кариера
Стил опера
Инструменти вокал
Глас Сопран
Направление Опера, популярна музика, народна музика
Активност 1910 – 1936 г.
Свързани изпълнители Людмила Прокопова
Братя/сестри Александър Морфов
Богдан Морфов
Христина Морфова в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Христина Морфова е родена в Стара Загора на 24 април 1887 г.[1] в многодетното семейство на Кина и Васил Морфови, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Според някои източници е родена две години по-късно – през 1889 г. Майка ѝ е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва: „Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!…“ Ранното ѝ детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. По-късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат - композиторът Александър Морфов (1880 – 1934), който открива уникалната ѝ природна дарба и я насочва към музиката. Учи в една от столичните девически гимназии.

Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 – 1899 е записана III отделение в града. Там за първи път посещава театрално представление в салона на читалище „Надежда“. От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот. Продължава да посещава Търново и след като вече учи в чужбина.

Престой в ПрагаРедактиране

През 1906 г. заминава за Европа, за да учи стопански науки в Прага. Там се запознава с чешката пианистка Людмила Прокопова, с която работи през годините до края на житейския си път. Те стават приятелки и се посвещават на музиката, като изнасят концерти из цяла Европа. По-късно Морфова се отказва от стопанските науки и влиза в частната академия на Мария Пивода (Прага), където учи пеене и получава солидна музикална и вокална подготовка. Още докато учи, изнася първия си самостоятелен концерт, заедно с Прокопова, в нейния роден град Храдец Кралове. Въпреки национализма си чехите я оценят високо и я обикват. През 1910 година двете правят турне из цяла България, след което Морфова продължава обучението си в Париж при Жак Иснардон. До своята смърт тя продължава активната си концертна дейност, изпълнявайки както оперни арии, така и популярни песни и обработени български народни песни.[1]

През 1912 година Христина Морфова се включва в Българската оперна дружба в София, днес Национална опера и балет, като изпълнява главната роля и режисира постановка на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, но година по-късно напуска и продължава да изнася концерти с Прокопова. През Първата световна война изнася концерти в Австро-Унгария, поставяйки началото на международната си известност.[1]

 
В ролята си в операта „Двете вдовици“ на Бедржих Сметана
 
Морфова и Прокопова, ок. 1911 – 1912 г.

От 1917 до 1931 година е постоянен член на Пражката опера.[1] Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на Бедржих Сметана (Маженка в „Продадена невеста“, Милада в „Далибор“, както и в „Двете вдовици“), ролята на Аида в едноименната опера на Верди, на Дона Анна („Дон Жуан“), Леонора („Фиделио“), Маргарита („Фауст“ на Гуно), Виолета в „Травиата“ на Верди, Мими в „Бохеми“, Тоска в „Тоска“ на Пучини, Сантуца в „Кавалерия Рустикана“ на Маскани, Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Творчеството ѝ покрива от колоратурни до мецосопранови партии.

Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Пеенето ѝ е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да било напрежение. Регистрите на гласа ѝ са пределно изравнени, закръглени, техниката ѝ гъвкава, позволяваща ѝ да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията ѝ са съвършени. Тя умее да прави музика с гласа си. Нейните съвременници казват, че пеенето ѝ е създадено, за да радва ухото, а за самата нея то е било „радостна необходимост“. Често срещаните комплименти звучат така: „гласов феномен“, „изумително дарование“; "

„Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненада с блясъка и силата на височините. Забелижително развита певчевска и дъхова техника на артистката ѝ дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Реция из „Оберон“, както и голямата ария на Царицата на нощта из „Вълшебната флейта“. (Вестник „Райхспот“, 27.02.1916 г., Виена)

Завръщане в БългарияРедактиране

През 1931 година се връща в Софийската опера, където остава до края на живота си. През 1935 година започва голямо турне в Съветския съюз, което обаче е прекратено след няколко концерта по политически причини[1]. Въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство.

Наред с певческата си кариера Морфова работи и като вокален педагог и режисьор. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти. Първа започва да прави концерти със своите ученици, да ги представя на сцената, да им шие сама костюмите, да изпълнява фрагменти от опери и цели арии.

Христина Морфова не е само сред най-видните представители на художественото пеене, но и вдъхновена изпълнителка на български народни песни, които ревностно популяризира в страната и в чужбина. Обича българските народни шевици и бродерии. Живее интензивен духовен живот, поддържа будно отношение към литературата и изобразителните изкуства. В нейния дом има ценни произведения на изкуството от изтъкнати български и чужди художници и скулптури.

Сред близките ѝ приятели художникът Недялко Каранешев, който е председател на Дома на изкуството и културата във Велико Търново и я кани на 13 април 1934 г. да изнесе голям благотворителен концерт в полза на Туристическо дружество „Трапезица“. Концертът жъне невероятен успех. Развълнуваните търновци я аплодират бурно, считайки я за своя съгражданка. Общинският вестник „Велико Търново“ от 31 октомври 1935 г. в хрониката съобщава: „На 19 т.м., събота, 9 часа вечерта в салона на читалище „Надежда“, г-ца Морфова и г-ца Прокопиева изнесоха концерт в полза на бедните търновски пощенци. Концертът бе изнесен великолепно и публиката награди нашите артистки с бурни ръкопляскания.“

 
Музикална награда на Христина Морфова от 1919 година, изложена в НИМ, София.

Трагична смъртРедактиране

Морфова загива при автомобилна катастрофа край Пирдоп, докато пътува от село Баня към София, на 1 юни 1936 г.

Сутринта на фаталната дата, когато тръгва с приятелите си, им разказва странен сън, в който баща ѝ я вика от Отвъдното. „Имам лошо предчувствие - Христина изпраща бележка до Людмила Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб.“ И интуицията не я излъгва - това е нейното последно и за съжаление пагубно пътуване.

Има улици, наречени на нейното име в София (близо до центъра на кв. Драгалевци), във Варна и в родния ѝ град Стара Загора. Неин бюст, изработен от скулптора М. Миладинов през 1941 г., е поставен на изхода от Пирдоп към Карлово. В Стара Загора нейното име носи и Националното училище за музикални и сценични изкуства (National School of Music and Performing Arts Christina Morfova).

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 27 – 31.

Външни препраткиРедактиране