Христодулос Хадзипетрос
Христодулос Хадзипетрос (на гръцки: Χριστόδουλος Χατζηπέτρος) е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост. Генерал-майор от армията на Гърция.
| Христодулос Хадзипетрос Χριστόδουλος Χατζηπέτρος | |
| гръцки революционер и политик | |
 Хадзипетрос в 1855 г. Фото Филипос Маргаритис | |
| Роден |
1794 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 октомври 1869 г.
|
| Христодулос Хадзипетрос в Общомедия | |
Биография редактиране
Баща му Георгиос Хадзипетрос е доста състоятелен човек и изпраща сина си да се образова в македонската паланка Сяр. Младият Христодулос обаче няма наклонност към учението, и е буен младеж, поради и което заминава за Виена по време на Наполеоновите войни. Според легендарни сведения, във Виена младежът с гигантски ръст се изправил пред дребничкия Наполеон Бонапарт, опитайки се да привлече френския император към каузата на т.нар. гръцки проект.[1] По това време на остров Корфу се формира под френска егида т. нар. албански полк и много земляци на Хадзипетрос се записват в полка като доброволци.
През 1813 г. Хадзипетрос се завръща от Виена в родния си край, а през 1819 г. е посветен във Филики Етерия.
Участие в гръцката война за независимост редактиране
С началото на Гръцката война за независимост, Хадзипетрос сформира своя чета с която вдигна въстание по поречието на Аспропотаму в Западна Гърция. На 30 юли 1821 г. отрядът му търпи поражение в битка при Мавро Пулия.[2] На 13 септември 1825 г. Хадзипетрос с 300 арматоли пробива обсадата на Месолонги и се включва в отбраната на града. [3]
През септември 1826 г. начело на 600 арматоли се присъединява към армията на Георгиос Караискакис в освобождението на Континентална Гърция от османците (непосредствено след ликвидирането на еничарския корпус). По това време Хадзипетрос става герой в битка при Арахова през 18-24 ноември 1826 г., която е с голямо военно значение за запазване гръцкия контрол върху Атика. [4] Участва в битката при Фалерон и е един от тримата на смъртния одър край Караискакис. [5]
Йоан Каподистрия го издига във военен ранг на хилядник, т.е. полковник [6][7], и като такъв участва в битката при Петра, с която на практика приключва гръцката война за независимост. [8][9] Според сведения на Николаос Касомулис, след битката Хадзипетрос се обръща към Каподистрия със следното предложение:
| „ | Дайте ни нашите хиляди бойци и добро въоръжение и ние ще стигнем до Константинопол. | “ |
, на което Каподистрия отвръща:
| „ | Къде си тръгнал куц петел такъв. Да отидем до Константинопол. Ако ние отидем до Константинопол, това ще е равнозначно да се върнем назад в изходна позиция.[10] | “ |
Политическа дейност редактиране
Хадзипетрос е един от активистите на т.нар. френска партия в кралство Гърция. Достига до длъжност адютант на крал Отон I Гръцки по времето на т.нар. баварократия. [11] Има любовна авантюра с Джейн Дигби. [12]
По време на Кримската война, 60-годишният тогава Хадзипетрос застава начело на военно формирование вдигнало въстание в Тесалия. Отрядът му разбива османците в битка при Кардица и превзема Стаги. Османските сили контраатакуват и изтласкват отряда под командването на Хадзипетрос зад линията Арта - Волос и въпреки това Хадзипетрос е посрещнат като герой в кралството.[13] Хадзипетрос остава верен на своя крал до края на живота си и го следва при неговото изгнание в Бавария. [14]
Синът му Евтимиос Хадзипетрос е също като баща си гръцки военен.
Бележки редактиране
- ↑ Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Β, σελ. 87.
- ↑ Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Δ, σελ. 333.
- ↑ Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Δ, σελ. 380.
- ↑ Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Γ, σελ. 300.
- ↑ Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Γ, σελ. 357.
- ↑ [Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 225.
- ↑ Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Δ, σελ. 106.
- ↑ [Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 254.
- ↑ Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Δ, σελ. 164.
- ↑ [Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 281.
- ↑ Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 405.
- ↑ Γιάννης Καιροφύλλας: «Η Αθήνα και οι Αθηναίοι» (1834—1934), τόμος πρώτος, σελ. 46 — 47, γ΄ έκδοση, Εκδόσεις Φιλιππότη, Αθήνα, 1983.
- ↑ Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 470.
- ↑ Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 506.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хадзипетрос, Христодулос“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |