Кристоф Шайнер

(пренасочване от Христоф Шайнер)

Кристоф Шайнер (на немски: Christoph Scheiner) е германски астроном и йезуит, един от първите, изследвали слънчевите петна.

Кристоф Шайнер
Christoph Scheiner
германски астроном
Роден
Починал
18 юли 1650 г. (74 г.)
Найсе, Силезия (днес Ниса, Полша)
РелигияКатолическа църква
Научна дейност
ОбластАстрономия
Работил вУниверситет в Инголщат
Кристоф Шайнер в Общомедия

Биография редактиране

Ранни години и образование редактиране

Роден е на 25 юли 1575 година в Маркт Валд, Швабия (днес в Бавария, Германия). От 1591 до 1595 посещава йезуитско училище в Аугсбург. Завършва училището като ретор и влиза в йезуитския орден в Ландсберг ам Лех, където изкарва двугодишно послушничество. В периода 1598 – 1601 учи философия, метафизика и математика в Университета в Инголщат.

 
Пантограф, от книгата „Pantographice seu ars delineandi

През 1603 г., Шайнер изобретява пантографа, което устройство използва за копиране на чертежи. От 1603 до 1605 преподава в йезуитската гимназия в Дилинген.

Инголщат (1605 – 1617) редактиране

От есента на 1605 до 1609 Шайнер изучава теология в Инголщат. Благодарение на изобретението на пантографа, придобива статут на знаменитост. Дука на Бавария Уилям V дори го кани в Мюнхен, за да покаже инструмента.

От 15 октомври 1610 Шайнер е професор в Университета в Инголщат, където преподава математика, физика, астрономия и еврейски език.

 
Наблюдения на слънчевите петна

През 1611 Шайнер наблюдава слънчевите петна и решава, че това са спътници на Слънцето. По-късно той приема, че петната се намират на повърхността или в атмосферата на Слънцето. Неговата книга „Rosa Ursina“ в продължение на десетилетия е най-авторитетният труд в тази област.

Шайнер води продължителни спорове с Галилео Галилей за това кой пръв е открил слънчевите петна. Според някои изследователи този спор играе важна роля за преследванията на Римокатолическата църква срещу Галилей. Самият Шайнер до смъртта си не приема хелиоцентричната система.

Инсбрук (1617 – 1620) редактиране

През зимата на 1617/1618 Шайнер заминава за Инсбрук, Австрия, по молба на ерцхерцог Максимилиан III, за да обсъдят астрономически и математически въпроси. Ерцхерцогът е получил един астрономически телескоп с две изпъкнали лещи, които обаче показват обектите с главата надолу. Шайнер добавя трета леща и прикрепя телескопа към земната повърхност, което позволява на Максимилиан да види най-красивите места на страната си, докато стои изправен.

В допълнение Шайнер е натоварен с изграждането на църквата на йезуитите в Инсбрук. Той също така се грижи за финансовата страна на проекта. Църквата се срива през 1626 г. поради слаби основи.

Фрайбург, Виена и Ниса (1620 – 1650) редактиране

От есента на 1620 до пролетта на 1621 г. е професор по математика във Фрайбург, след това заминава за Виена. Тъй като през 1618 г. избухва Тридесетгодишната война, която се води предимно в Германия, Шайнер остава за момента с ерцхерцог Карл във Виена и в края на 1621 предприемат пътуване до Ниса (Шайнер е изповедник на ерцхерцога), където през 1623 открива йезуитски колеж.

Умира на 18 юли 1650 година в Ниса на 74-годишна възраст.

Признание редактиране

  • В негова чест е наречен кратер на Луната.
  • На негово име са кръстени начално училище и улица в родния му град Маркт Валд, улица до обсерваторията на Мюнхенския университет.
  • През 2005 г. в Австрия е издадена пощенска марка с неговия лик.

Библиография редактиране

  • Tres epistolae de maculis solaribus (Аугсбург, 1612)
  • De Maculis solaribus et stellis circa Iovis errantibus accuratior Disquisitio (Аугсбург, 1612)
  • Disquisitiones mathematicae (Инголщат, 1614, заедно със Стефан Лохер)
  • Sol ellipticus (Аугсбург, 1615)
  • Exegeses fundamentorum gnomonicorum (Инголщат, 1617)
  • Refractiones coelestes sive solis elliptici phaenomenon illustratum (Инголщат, 1617)
  • Oculus, hoc est: Fundamentum opticum (Инсбрук, 1620)
  • Rosa Ursina sive Sol. (Брачано, 1626 – 30)
  • Pantographice seu ars delineandi (Рим, 1631)
  • Prodromus pro sole mobili et terra stabili contra … Galilaeum a Galileis (Прага, 1651)

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christoph Scheiner в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​