Христо Батанджиев

български революционер

Христо Иванов Батанджиев е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.

Христо Батанджиев
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
20 юни 1913 г. (44 г.)
Семейство
ДецаИван Батанджиев
Христо Батанджиев в Общомедия

Биография редактиране

Роден е през 1869 година в град Гумендже, Османска империя (днес Гумениса, Гърция), в което баща му Иван Батанджиев е бил свещеник през 70-те години на XIX век и член на Гумендженската българска община.[1][2] През 1888-1911 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 година е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Младотурската революция през 1908 година се включва активно в Съюза на българските конституционни клубове в Македония.

През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. Загива по пътя.[3]

Днес в софийския квартал „Орландовци“ има улица, носеща името му.[4][5]

Жени се за учителката в Солунската българска девическа гимназия Екатерина Периклиева (1909).[6] Негов син е Иван Батанджиев, български спортен деятел, футболен съдия и национален треньор, един от създателите на Националната футболна дивизия, председател на Българския футболен съюз. Негов внук е геологът Иван Батанджиев.[7]

Родословие редактиране

 
 
 
 
Иван Батанджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Периклиева
 
Христо Батанджиев
(1869 - 1913)
 
Олимпия
Батанджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Батанджиев
(1899 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Батанджиев
(р. 1936)

Бележки редактиране

  1. Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село // Илюстрация Илиндень XV (4 (144). София, априлъ 1943.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 58.
  3. Караянев, Атанас. Последните дни на Българската търговска гимназия и заточение на о. Трикери, с. 12, solunbg.org, посетен на 7 април 2023 (Споменът се съхранява в Църковно-историческия архивен институт с инв. № 10847.)
  4. Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 222.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.
  6. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 252.
  7. Кунов, Ангел. Ст.н.с. д-р Иван Батанджиев на 80 години // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2-3). София, Българска академия на науките, 2016. с. 111.
Елисавета Кондратиева директор на Солунската българска девическа гимназия
(1889 – 1890)
Марин Пундев