Христо Вакарелски

Христо Томов Вакарелски е български етнограф и фолклорист.

Христо Вакарелски
български етнограф и фолклорист
Портретна снимка на Христо Вакарелски. Източник: ДА „Архиви“
Роден	Христо Томов Вакарелски 15 декември 1896 г. Момина клисура, Княжество България
Починал	25 ноември 1979 г. София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Етнография, фолклористика
Работил в	Народен етнографски музей
Христо Вакарелски в Общомедия

Биография

Роден е на 15 декември 1896 година в село Момина клисура, Пазарджишко. Завършва средното си образование в Пазарджик. От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което е учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Специализира славянска етнография във Варшава през 1925 – 1927 г.

От 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември – 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса.

През 1941 – 1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор е на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който остава да работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество. Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.

Негова дъщеря е диалектологът Донка Вакарелска-Чобанска.

Христо Вакарелски умира на 25 ноември 1979 година в София.

Памет

На Христо Вакарелски е наречена улица в кварталите „Витоша“ и „Студентски град“ в София (Карта).

Личният му архив се съхранява във фонд 2072К в Централния държавен архив. Той се състои от 1781 архивни единици от периода 1881 – 2007 г.

• Христо Вакарелски
• 
  Преди 1930 г.
• 
  В Македония през 1942 г.
• 
  Преди 1945 г.

По-важни трудове

• Из веществената култура на българите (1930)
• Бит и език на малоазийските българи (1935)
• Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване (1939)
• Български празнични обичаи (1943)
• Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали (1946)
• Ковано желязо (съавтор) (1957)
• Български народни обичаи (1960)
• Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма (1964)
• Етнография на България. (1974, 1977, 2007) (и на полски 1965 г. и немски език – 1969 г.)
• Моят път към и през етнографията (2002)

Литература

• Динеков, Петър. Христо Вакарелски, Известия на Етнографския институт с музей, 3 1965, с.5 – 15
• Кръстанова, Киприяна. Христо Вакарелски. Избрани библиографски материали. Известия на Етнографския институт с музей, 3 1965, с. 17 – 26
• Сборник в чест на Христо Вакарелски, С., 1979

Външни препратки

• Биография и съчинения на Христо Вакарелски в Литернет