Христо Даскалов

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Даскалов.

Христо Стефанов Даскалов (1903 – 1983) е български растениевъд, университетски професор и академик.

Христо Даскалов
български растениевъд
Роден
Починал
София, България

Образование Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област Агрономия
Политика
Депутат
I НС   II НС   III НС   V НС   VI НС   VII НС   [1][2]

Научна кариераРедактиране

Христо Даскалов завършва висше агрономическо образование в Германия, специализира в Швеция и Германия.

Директор е на Научноизследователския институт „Марица“ в Пловдив (1932 – 1946), професор по зеленчукопроизводство в Агрономическия факултет на Пловдивския университет, ректор на Пловдивския университет от 1947. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1948. Ръководството на БКП му възлага [3] да изнесе основния доклад на Биологическата конференция през април 1949, с който да постави начало на преустройството на българската биологична наука в духа на лъже-научните идеи на Лисенко. [4] Едва по-късно, през 1965 година, Христо Даскалов преосмисля отношението си към генетиката и „мичуринското учение“.[5]

Христо Даскалов е избран за академик на БАН през 1952 г. През 1950 – 1954 е ректор на Висшия селскостопански институт в Пловдив. директор е на Института по растениевъдство при БАН (1952 – 1961) и на Академията по селскостопански науки (от 1961), секретар на Отделението за селско-стопански науки при БАН (1955 – 1961). Подпредседател на БАН (1959 – 1961).

Член на много чуждестранни академии – член-кореспондент на Германската селскостопанска академия на науките (1946), почетен доктор на Хумболтовия университет (1947), Член-кореспондент на Полската АН (1962).

Създава 30 сорта зеленчукови растения – домати, пъпеши, патладжани, дини и др. Работи върху проблемите на хетерозисните явления при културните растения и върху междувидовата хибридизация.

Политическа обвързаностРедактиране

Член на БКП от 1944.

Награди и отличияРедактиране

Носител е на Димитровска награда (1950, 1971). Носител на орден „Георги Димитров“ (1959, 1963. Герой на социалистическия труд (1963) и народен деятел на културата (1969).

Избрана библиографияРедактиране

  • „Изследвания върху хетерозиса при доматите и възможността за практическото му използуване в България“ – 1935
  • „Основи на парниковото и оранжерийно зеленчукопроизводство в България“ – 1941
  • „Основи на зеленчукопроизводството в България“ – 1949
  • „Приложение на присаждането при някои видове от семействата Solanaceae и Cucurbitaceae“ – 1950
  • „Нови резултати от междувидовата хибридизация при доматите“ – 1953
  • „По въпроса за същността на хетерозисните явления“ – 1961

БележкиРедактиране

  1. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 12
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 426
  3. Надя Живкова. Усмиряване на разума. Преустройството на Българската Академия на Науките (1944 – 1953). ИК Гутенберг, С., 2006, 415 с., ISBN 10: 954-617-010-0. – ISBN 13: 978-954-617-010-1, стр. 241.
  4. Христо Даскалов. Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. 446 с., стр. 10 – 50.
  5. Аглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенкоизма в България: Биологическата конференция (София, 4-8 април 1949) Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4-8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188–198. http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2015/08/GPP_5_2_188-198.pdf