Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Христо Калайджиев е роден на 28 август 1886 година в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя. Учи в Скопие и Сяр, завършва българската мъжка гимназия в Солун, работи известно време като учител в Източна Македония и развива революционна дейност като член на ВМОРО. Прехвърля се в България, където развива активна дейност сред македонската бежанска емиграция.

През 1919 година Христо Калайджиев става член на БКП и между 1925 – 1927 година е член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП. Той е и сред учредителите на Работническата партия и редактира печатния ѝ орган „Работническо дело“ (1927 – 1928). Междувременно членува Съюза на македонските благотворителни братства и във ВМРО (обединена), където развива активна дейност с Борис Михов, Т. Темков и Александър Мартулков. В периода 1927 – 1931 година е депутат в XXII ОНС.

През 1935 година е арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Калайджиев заедно с Йордан Анастасов, Александър Мартулков, Борис Михов и Петър Калчев (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Калайджиев отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба и лежи в затвора от 1935 до 1938 година. През 1941 година е изпратен в политическия трудов лагер „Кръстополе“ край Ксанти, където остава до 1943 година.[2] От 1943 година е член на Областния комитет на Отечествения фронт в София.

 
Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великбългарският шовинизъм. София, Издателство на българската работническа партия (комунисти), 1945.

След Деветосептемврийския преврат подписва в София „Апела към македонците в България“.[3] След това е назначен за председател на Съюза на македонските културно-просветни организации[4]. Между 1944 – 1945 година Калайджиев приема македонистки уклон за създаване на единна обединена Македония и македонска нация, но скоро се отказва от тези идеи. Назначен е за подпредседател на Македонския научен институт заедно с Георги Кулишев и председател Димитър Силяновски.[5] Във своята книга „Федерална Македония и великобългарския шовинизъм“, издадена през 1945 година, Калайджиев се опитва да защини новосъдадените „македонската нация“ и „македонския език“, като ги обявява за факт от съвременността и изтъква конюктурни политически причини за съществуването им:

Но един въпрос има, който тук най-много кара да се мръщят, да правят кисели физиономии, да се стъписват. Това е въпросът за македонската нация. По тоя въпрос аз казах: македонската нация е един ясен, твърдо установен факт в днешната македонска действителност. А в живота е важно не това, което е било, а това, което е днес. Най-пакостна, най-нереална политика е да искаш да измениш днешната действителност в името на историята...[6]

Вярно е, че някога македонците са били заедно с българите в черковната борба. Но вярно е също така, че македонците живеят отделен живот повече от 60 години. Вярно е, че те през това време са живели самостоятелен политически живот и са се стремили към отделна държава. Вярно е, е те са дали с хиляди жертви в борбата със завоевателната политика на балканските държави, че те през времето на тяхната окупация през войната още повече са се отдалечили от тях поради безобразните режими там, а днешната война и золумите на българските фашисти там окончателно оформиха македонците в отделна нация.

Освен тия обективни причини, играела е роля и важна политическа целесъобразност, именно: без тоя процес никога не би била стабилна македонската държава, защото чрез националните чувства винаги бимогла да намира благоприятна почва завоевателната политика на балканските държави.[7]

...Мнозина се мръщят, че езикът бил груб. Да, груб, като все друг език в своето начало. Нима българският език не е бил груб през времето на Каравелов и П. Р. Славейков? Езикът е въпрос на дълга еволюция и на навик на ухото, както и на чувствата, с които се отнасяш към него.[8]

По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. се явява като един от свидетелите в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов [9].

След започналите промени в политиката по Македонския въпрос в България и влошаването на българо-югославските отношения, той се завръща към пробългарските си позиции. Между 1958 и 1964 година е член на ЦК на БКП и народен представител.[10] След заявлението на Тодор Живков на пленум на ЦК на БКП през 1963 г., че „въобще в нашата страна македонска националност няма, нито в Пиринския край, нито някаква друга македонска националност, на която да е председател Христо Калайджиев“, Калайджиев признава за грешки на БКП по Македонския въпрос, започнали през левосектантския ѝ период през 1932 г.

Спомените му, озаглавени „Един живот от султаните до социализма“, са издадени в Република Македония през 2006 година.[11]

Носител е на орден „Георги Димитров“ (1958, 1959, 1961).[12]

БележкиРедактиране

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 190. Посетен на 1 септември 2015.
  2. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234 – 236.
  3. Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org
  4. „История на България – електронна енциклопедия“, в. Труд, Сирма (Христо Калайджиев)
  5. „Интервю с Трендафил Митев“, в.„Нова Зора“ – брой 17 – 27.04.2010 г.
  6. Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 г. в София. София, Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов, 1945. с. 27.
  7. Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 г. в София. София, Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов, 1945. с. 28.
  8. Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 г. в София. София, Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов, 1945. с. 29 – 30.
  9. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) – www.archives.bg
  10. „Премрежињата на македонското револуционерно движење – Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Мирчо Кикиритков
  11. „Промоција во чест на „100 години Илинден“ Спомени на ПЕТ македонски револуционери и дејци“, в. Утрински весник, Бр. 1243, 16.10.2006 г.
  12. Енцикполедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, 277 – 278.

Външни препраткиРедактиране