Христо Кючуков е немски езиковед и педагог, роден в България, според собственото му определение – немски ром, мюсюлманин.[1][2][3]

Христо Кючуков
немски лингвист
Hristo Kyuchukov .jpg
Роден

Националност Германия
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Амстердамски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Шуменски университет
Софийски университет
Работил в Министерство на образованието и науката
Великотърновски университет

Академик към Международната академия на науките по педагогическо образование (МАНПО), Москва, Русия.

От 2017 г. редовен професор по интеркултурно образование и психолингвистика към Силезийския университет, в гр. Катовице, Полша.

Научните му интереси са свързани с проблемите на билингвизма, с образованието на ромските и турските деца в Европа, с детската реч, с психолингвистиката и социолингвистиката, с езиците в контакт, с ромския Холокост и антициганизма в Европа. Неговите лингвистични изследвания са върху ромския език, върху балканския турски, гагаузкия и татарския език в България, върху българския, словашкия и руския език.

Стипендиант на Шведския институт в Стокхолм, на Амстедамския университет, на Фондация „Про Хелветиа“ в Швейцария, на фондация „Отворено общество“ в Ню Йорк, на Българската комисия „Фулбрайт“ и на словашкото правителство.

Известен в Европа и в света активист за човешките, образователните и лингвистичните права на ромите.

БиографияРедактиране

Роден е на 19 юли 1962 г. в гр. Провадия, в мюсюлманско ромско семейство под името Хюсеин Селимов Кючуков, но по време на т. нар. „възродителен процес“ през 1982 г. е преименуван на Христо Славов Кючуков.[4] От 1984 г. е агент на Държавна сигурност.[5]

Принадлежи към групата на ромите мюсюлмани (джамбази), чиито деди са търгували с коне. Майчиният му език е джамбазкият ромски диалект, който принадлежи към групата на влашките ромски диалекти. Прадядо му е бил участник в Балканската и в Първата световна война и е бил пленен в Сърбия, от където успява да избяга. Баба му и дядо му по време на Втората световна война са били използвани като ятаци на български партизани в провадийския край, а дядо му е бил и участник във Втората световна война, като войник в Българската армия. След 9. 09.1944 г. баба му и дядо му не са получили никакво признание за подпомагането на антифашисткото движение. Били са интернирани в провадийските села, където остават до средата на 1960-те години, след което отново се връщат да живеят в гр. Провадия.

През 1990 г. се дипломира като бакалавър по „Начална училищна педагогика и руски език“ във Висшия педагогически институт в Шумен, след което завършва две магистърски степени: по начална училищна педагогика (1991) и по психолингвистика (1992) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учи една учебна година лингвистика в университета в Стокхолм (1992 – 1993). През 1993 г. е приет за докторант и през 1995 г. защитава докторска дисертация по психолингвистика в Амстердамския университет, след което защитава докторска дисертация по педагогика (1998) и трета дисертация за степента „доктор на педагогическите науки“ (2002) в България.[6] Избран е за професор по „Общо езикознание“ (психолингвистика) в университета „Матей Бела“ в гр. Банска Бистрица, Словакия.

За периода от 1992 до 1996 г. работи като експерт по ромски език в българското просветно министерство, след което близо две години работи във фондация „Отворено общество“ в Будапеща (1998 – 1999). През 1995 г. в България основава Балканска Фондация за междукулурно образование и разбирателство „Дайвърсити“ и е Изпълнителен директор на фондацията, която работи до 2007, осъществявайки проекти на национално и европейско ниво, в областта на образованието на децата на малцинствата и в областта на езикознанието в България и Европа.

През учебната 1999 – 2000 е преподавател по „Интеркултурна комуникация“ и „Психолингвистика“ в университета в Сан Франциско, САЩ. За периода 1997 – 2009 в България преподава „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“ и „Методика на обучението по български език в условия на билингвизъм“ към варненския Департамент за повишаване квалификацията на учителите, Старозагорския и Великотърновския университет. От 2008 до 2015 г. преподава „Ромски език“ в университетите „Константин Философ“ в Нитра и „Св. Елизабета“ в Братислава, Словакия.

През 2011 г. основава научната дисциплина „Балканска турска диалектология“ като гост-професор към Свободния университет в Берлин, Германия, където чете в продължение на три години лекции в Магистърската програма на Института по Туркология по „Турските диалекти на ромите мюсюлмани в Балканските страни“ и „Балканска турска социолингвистика“

От 2010 г. е гост – професор по дисциплините „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“, „Образование на ромските деца в Европа“, „Интеркултурно образование“ към Колежа Белойт, Уисконсин, САЩ; Московския държавен педагогически университет, Русия; Магдебургския университет за социални науки, Германия; Силезийския Университет, в Катовице, Полша. През 2015 е гост-изследовател по „Психолингвистика“ към Изследователския институт по детска психология и патопсихология в Братислава, Словакия.

През 2006 г. печели Фулбрайтовска стипендия и работи върху нови психолингвистични тестове с американската психолингвистка проф. д-р Джил де Вилиерс (Jill de Villiers) в Лабораторията по психолингвистика към Департамента по психология на Колежа „Смит“, в Нортхамптън, Масачузетс, САЩ. През периода 2006 – 2016 г. в сътрудничество с проф. д-р Джил де Вилиерс, създава първите психолингвистични тестове на ромски език в света и организира и първите международни психолингвистични изследвания с ромски деца в Европа на ромски език.

Активно сътрудничи с проф. д-р Уилям Ню (William New) от Колежа „Белойт“, САЩ в областта на образованието на ромските деца в Европа, с проф. дпн Оксана Ушакова от Руската академия по образование (РАО), Москва и с проф. д-р Валентина Яшина от Московския педагогически държавен университет (МГПУ), Москва, Русия в областта на детската реч и психолингвистиката.

За нововъведенията и изключителните научни постижения в областта на образованието и на психолингвистиката с ромски деца в Европа, през 2014 г. Хр. Кючуков е избран за академик на Международната академия на науките по педагогическо образование (МАНПО), Москва, Русия.

От 2015 г. работи и като детски психотерапевт и семеен консултант в Берлин, Германия.

Има издадени 27 монографии, пет от които на английски език. Има над 800 публикации. Автор е на детски книжки, някои от които са отпечатани и в САЩ.

Основател и главен редактор на списание „International Journal of Romani Language and Culture“ (2011 – 2013 г.).[7] Основател и редактор на сериите „Roma", „Interculturalism and Intercultural education" и "Lincom Studies in Language Acquisition and Bilingualism“, „Turkish and Turkic languages and cultures“, "Romani literature", които се издават в Германия.

През 2018 г., заедно с проф. д-р Ян Ханкок и Орхан Галюш, основават ERAN (Eurаsian Romani Academic Network) - Евроазиатска ромска академична мрежа за учени с ромски етнически произход от Европа и Азия. От основаването на организацията Кючуков изпълнява функцията на Вице- президент.

През 2018 г. е избран и за Вице-президент на световната „Циганска академична общност“ (Gypsy Lore Society).

За периода от 2000 до 2004 г. изпълнява функцията на Генерален секретар, а през 2020 г. е избран за Комисар на Комисията по ромски език, култура и образование към Международния ромски съюз (International Romani Union- IRU)

През 2020 г. основава Ромски изследователски център към Силезийския университет в гр. Катовице, Полша и е избран за негов Директор.

От 2019 г. е немски гражданин. Живее в Берлин, Германия.

Избрани публикацииРедактиране

Монографии
  • Кючуков, Хр. и Солак, С. (2020) Насилствената смяна на имената на ромите мюсюлмани и турците в България
  • Кючуков, Хр. (2019) Ранното усвояване на някои граматически категории в ромския език и когнитивното развитие на ромските деца
  • Кючуков, Хр. (2019) Кратък социолингвистичен анализ на мечкадарски песни
  • Кючуков, Хр. (2019) За Мефкюре Моллова и нейният принос за изследване на турските диалекти в България
  • Кючуков, Хр. (2018) Предизвикателството
  • Кючуков, Хр. (2010) Модели за образователна интеграция в малките населени места в България
  • Кючуков, Хр. (2009) Когитивният подход в обучението по ромски език
  • Кючуков, Хр. (2008) Обучението по български език в детската градина в условия на билингвизъм
  • Кючуков, Хр. (2006) Десегрегация на ромските ученици
  • Кючуков, Хр. (2004) Образователен статус на ромската жена
  • Кючуков, Хр. (2004) Между традицията и образованието
  • Кючуков, Хр. (2002) Писмената реч на български език на учениците роми в 3 – 5 клас
  • Кючуков, Хр. (2001) Развитие на детския ромски и детския турски билингвизъм в България
  • Кючуков, Хр. и Герганов, Е. (1999) Образователни нагласи на ромите в България
  • Кючуков, Хр. (1999) Съвременни идеи и подходи за обучение по български език на деца билингви в двуезична среда
  • Кючуков, Хр. (1998) Лингводидактически аспекти на ромския език
  • Кючуков, Хр. (1997) Психолингвистични аспекти на ранния билингвизъм
  • Кючуков, Хр. (1996) Етнолингводидактика
  • Кючуков, Хр. и Златев, Й. (1996) Комуникативна компетентност на ромските деца на български език в класната стая
  • Кючуков, Хр. (1994) Подготовка за ограмотяване в условия на билингвизъм
Научна редакция на сборници
  • Kyuchukov, H. Ushakova, O. and Yashina, V. (eds) (2019) Acquisition of Russian as L1 and L2. Munich: Lincom
  • Kyuchukov, Hr., Balvin, J. and Kwadrans, L. (eds) (2019) Life with Music and Pictures: Eva Davidova’s contribution to Roma Musicology and Ethnography. Munich: Lincom.
  • Kyuchukov, H. and New, W. (eds.) (2017) Language of resistance: Ian Hancock’s contribution to Romani studies. Munich: Lincom
  • Kyuchukov, H., Marushiakova, E. and Popov, V. (eds.)(2016) Roma: Past, Present, Future. Munich: Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H. (ed.)(2016) New Trends in the Psychology of Language. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2015) Acquision od Slavic languages. Munich: Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H., Kwadrans, L. and Fizik, L. (eds) (2015) Romani Studies: contemporary trends. Munich: Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H., Lewowicki, T. and Ogrodzka-Mazur, E. (eds) (2015) Intercultural education: concepts, practice, problems. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Kyuchukov, H., Kaleja, M. and Samko, M. (eds) (2015) Linguistic, Cultural and Educational Issues of Roma. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Selling, J., End, M., Kyuchukov, H., Laskar, P. and Templer, B. (eds) (2015). Antiziganism. What’s in a Word? Cambridge Scholars Publishing.
  • Kyuchukov, H. and Rawashdeh, O. (eds) (2013) Roma Identity and Antigypsyism in Europe. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Balvin, J., Kwadrans, L. and Kyuchukov, H. (eds) (2013) Roma in Visegrad Countries: History, Culture, Social Integration, Social work and Education. Wroclaw: Prom.
  • Kyuchukov, H. and Artamonova, E. (eds) (2013) The educational and social sciences in the XXI century. Bratisalva: VSZaSV „Sv. Alzbeta“.
  • Kyuchukov, H. (ed) (2012) New Faces of Antigypsysm in Modern Europe. Prague: Slovo 21
  • Stoyanova, J. and Kyuchukov, H. (eds.) (2011) Psichologiya i Lingvistika/Psychology and Linguistics. Sofia: Prosveta.
  • Kyuchukov, H. and Hancock, I. (eds) (2010) Roma Identity. Prague: Slovo 21.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2009) A language without Borders… Endangerded Languages and Cultures. Uppsala: Uppsala University Press, vol. 5.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2002) New Aspects of Roma Children Education. Sofia: Diversity Publications.
  • Bakker, P. and Kyuchukov, H. (eds)(2000) What is the Romani language? Hertfordshire: Hertfordshire University Press.
  • Matras, Y., Bakker, P. and Kyuchukov, H. (eds) (1997) The typology and dialectology of Romani language. Amsterdam: John Benjamins Publishng Company.
Учебници
  • Кючуков, Хр. (2019) Лекции по интеркултурно обрзование
  • Кючуков, Хр. (2018) Билингвизъм и ограмотяване на български език
  • Кючуков, Хр (2018) Към ромския песенен фолклор
  • Кючуков, Хр. (2007) Речта на ромските деца
  • Кючуков, Хр. (2004) Методика на обучението по български език в началните класове в условия на билингвизъм
  • Кючуков, Хр. (2003) Кратко описание на ромския език в България
  • Здравкова, Ст. и Кючуков, Хр. (1999) Ограмотяване в условия на билингвизъм
  • Кючуков, Хр. и Янакиев, М. (1996) О Romano Drom – Ромският път
  • Кючуков, Хр, Янакиев, М. и Илиев, Д. (1995) Romani alfabeta – Ромска азбука
  • Кючуков, Хр и колектив (1993) Romano ABC Lil – Ромски буквар

Обвинение в плагиатствоРедактиране

През 2004 г. Кючуков е обвинен в плагиатство от Биргит Игла и Петя Асенова. Те твърдят, че в учебника си ­„Кратко описание на ромския език в България“ Кючуков е преписал от дисертацията на Кирил Костов „Циганските диалекти в България“, писана през 1963 г.[8] За разпространяване на клевети по негов адрес, включително и в писмен вид, Кючуков завежда дело срещу Биргит Игла и Петя Асенова през 2005 г.

БележкиРедактиране

  1. Отговор на г-н Кючуков на запитване от Уикипедия
  2. Ученици от ОУ „П.Волов“ научиха за успели в професиите си личности от ромски произход – Дарик радио, 8 юни 2017
  3. Представят книгата „Билингвизъм и ограматоване на български език“ в Кюстендил. www.infomreja.bg, 17 януари 2019
  4. Христо Кючуков, „За да не се повтори никога“, Либерален преглед, 16 април 2012 г.
  5. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  6. Сайт на Христо Кючуков, страница „За мен“ ((en)). // 2019. Посетен на 13 януари 2019.
  7. „International Journal of Romani Language and Culture – Journal Information“, International Linguistics Community Online. ((en))
  8. „Обвиняват в плагиатство ромски доцент от ВТУ“, factor-news.net, 24 януари 2006 г.

Външни препраткиРедактиране