Христо Маринов (географ)

български географ
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Маринов.

Христо Илиев Маринов е български географ, професор.[1]

Христо Маринов
български учен
Роден
Починал
1998 г. (76 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеография
Работил вСтопанска академия „Д. А. Ценов“
Известен сТеория за екологизация на производството в България.
Оптимизация на териториалното разположение на производствените сили.

Биография редактиране

Роден в на 5 януари 1921 г. в Ушинци. През 1945 г. завършва география в Софийския университет. От 1951 г. е доктор по география, избран е за професор по икономическа география през 1962 г. В периода 1960 – 1962 г. е заместник-ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.

Основоположник е на теорията за екологизация на българското производство, екофуторология, екологически експертизи и прогнози. Неговият основен принос е в областта на оптимизирането на териториалното разположение на производителните сили. Основател на Българското екологическо дружество, 1985 година и на екофорума Свищов-Еко. Съосновател на славянския университет в България и декан на факултета по екология към него.

Почива през 1998 г.

Научни трудове редактиране

  • „Икономическа география на страните. Учебник за учителските институти. Част 1“ (1958)
  • „Икономическа география на Съветския съюз и страните с народна демокрация“, в съавторство (1958)
  • „Кратък курс по икономическа география на страните“, в съавторство (1965)
  • „Прогнозирано, но опасно еколого-икономическо бъдеще“ (1994)

Източници редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2717-2720.