Христо Маринов (географ)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Маринов.
Христо Илиев Маринов е български географ, професор.[1]
Христо Маринов | |
български учен | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1998 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | География |
Работил в | Стопанска академия „Д. А. Ценов“ |
Известен с | Теория за екологизация на производството в България. Оптимизация на териториалното разположение на производствените сили. |

Биография
редактиранеРоден в на 5 януари 1921 г. в Ушинци. През 1945 г. завършва география в Софийския университет. От 1951 г. е доктор по география, избран е за професор по икономическа география през 1962 г. В периода 1960 – 1962 г. е заместник-ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.
Основоположник е на теорията за екологизация на българското производство, екофуторология, екологически експертизи и прогнози. Неговият основен принос е в областта на оптимизирането на териториалното разположение на производителните сили. Основател на Българското екологическо дружество, 1985 година и на екофорума Свищов-Еко. Съосновател на славянския университет в България и декан на факултета по екология към него.
Почива през 1998 г.
Научни трудове
редактиране- „Икономическа география на страните. Учебник за учителските институти. Част 1“ (1958)
- „Икономическа география на Съветския съюз и страните с народна демокрация“, в съавторство (1958)
- „Кратък курс по икономическа география на страните“, в съавторство (1965)
- „Прогнозирано, но опасно еколого-икономическо бъдеще“ (1994)
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2717-2720.