Отваря главното меню

Христо Попвасилев е български свещеноиконом, учител и преводач, живял в Карлово през XIX век. Екзекутиран от османските власти след Карловското клане.

Христо Попвасилев
български православен духовник
Фотопортрет в Мазакова къща
Фотопортрет в Мазакова къща

Роден
1818
Починал
1877
Пловдив, Османска империя
Семейство
Съпруга Мария Маджарова[1]

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранни години и образованиеРедактиране

Късни години и Карловското кланеРедактиране

Когато по време на Руско-турската война през 1877 г. жителите на Карловско научават, че Предния руски отряд е разбил турците под Шипка и преминал Балкана, те сформират делегация, която се отправя към щаб квартирата на генерал-лейтенант Йосиф Гурко в Казанлък с молба за покровителство и защита. В делегацията влизат видни представители на християнското и мюсюлманското население от долината на Стряма като свещеник Христо Попвасилев, Георги Софтов, Нено Бончев, Аврам Чайката, Садък Молла Ахмедов, Мехмед Юнизов, Мехмед Ушоглу и Налбант Мустафа. От Сопот делегатите се водят от местния първенец Хаджи Гьока Павлов, а от Алтън Калофер са Васил Морфов, Христо Брадинов, Димитър и Никола Бояджиеви, д-р Костаки и Стойко Грозданов. Членовете на делегацията носели със себе си споразумение между местните турци и българи за взаимно покровителство. Въпреки вестта за настъплението на четиридесетхилядната армия на Сюлейман паша от юг, 5-та сотня от 21-ви Донски казашки полк заминава за Карловския край. На 21 юни казаците влизат в Карлово под екота на черковните камбани на двете черкви. Посрещнати са от местните първенци начело с иконом Христо с черковни хоругви, хляб и сол.

След сраженията при Стара и Нова Загора Предният отряд на генерал Гурко отстъпва към Балкана. Мнозина карловци остават по домовете си, разчитайки на споразумението между местните турци и християни. Това не е достатъчно и турски башибозук започва безчинства, запомнени в Карлово като Страшното. На 18 юли от Пловдив в града влизат и таборите на Кямил паша. Заедно с черкезите и башибозукът те убиват и грабят месеци наред, като сред жертвите е Иван Попвасилев, син на иконом Христо. В храма „Свети Николай“ е поставен дръвник, на който са обезглавени стотици цивилни мъже и жени. Плячката е натоварена на коли и изнесена от Карлово в съседните турски села. Стотици карловци начело с иконом Христо са вързани и откарани в Пловдив, където са затворени в Таш капия. С формално издадени присъди по обвинение за съдействие на руските сили турският съд осъжда на смърт чрез обесване видните карловски граждани Матю Тантилов (баща на Петър Тантилов), д-р Киро Попов, иконом Христо Попвасилев, Бочо Загорски и много други.[2]

ПаметРедактиране

 
Паметна плоча

Христо Попвасилев наема майстори от Брацигово и строи семеен дом през 1848 г. След смъртта на свещеноиконома къщата е наследена от най-малката му дъщеря му Еленка и става дом за нея и бъдещия ѝ съпруг търновския опълченец Стефан Мазаков. Мазаковата къща днес е филиал на историческия музей в Карлово и в нея се намира постоянна етнографска експозиция. На фасадата ѝ стои паметна плоча с текст:

Дом на големиять карловець свещеноикономь Христо попь Василевь – народен будител и мъченикь за свободата (1818-1877).

ИзточнициРедактиране