Христо Попов (генерал)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
Христо Рачев Попов е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата.
| Христо Попов | |
|---|---|
| български генерал от пехотата | |
 |
|
|
|
|
| Звание | генерал-лейтенант |
| Години на служба | 1882-не по-рано от 1919 |
| Служил на |
 България |
| Командвания | Шеста пехотна бдинска дивизия |
| Битки/войни |
Първа световна война-Беласица, Баба планина, кота 1248, Червената стена. |
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
БиографияРедактиране
Христо Попов е роден на 25 юни 1859 г. в с. Кара Арнаут, днес Голям извор, Разградско. На военна служба постъпва на 12 август 1878 година. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище през 1882 г., като на 30 август е произведен в чин подпоручик. Действителна военна служба започва в пехотата. Служи в 22-ра пехотна дружина (1882), командир на дружина в 19-и пехотен Шуменски полк (1900), командир на 2 бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1909), командир на 2 бригада от 6-а пехотна дивизия (1915).
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, включена в състава на Първа армия и водила боеве в Македония.
СемействоРедактиране
Христо Попов и съпругата му Димитра имат две дъщери – Здравка и Божана. Здравка е женена за адвоката Димитър Ангелов Печеняков, а Божана – за известния столичен лекар д-р Никола Василев.
Военни званияРедактиране
- Поручик (30 август 1885)
- Капитан (1887)
- Майор (14 февруари 1892)
- Подполковник (1899)
- Полковник (1904)
- Генерал-майор (1916)
- Генерал-лейтенант (1919)
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“ III степен, 1 и 2 клас
- Орден „Свети Александър“ II и III степен с мечове по средата, V степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ III и IV степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
БележкиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
