Христо Попов (юрист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
Христо Иванов Попов или Попстоянов е български политик, деец на Либералната партия, министър на правосъдието във второто и третото правителство на Васил Радославов, които управляват България от 1913 до 1918 година, член на Върховния македонски комитет.
| Христо Попов | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
1862 г.
|
|---|---|
| Починал | 1933 г.
|
| Политика | |
| Партия | Либерална партия (радослависти) |
| Убеждения | либерализъм |
| Депутат | |
| IX ОНС X ОНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС | |
| Христо Попов в Общомедия | |
Биография редактиране
Христо Попов е роден в 1862 година в гевгелийското село Стояково, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в Пловдив и право в Московския университет.[1]
Завръща се в Османската империя и работи като директор на училищата в Охрид.[1] В учебната 1880/1881 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[2][3] В учебната 1883/1884 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[4]
Между 1893 – 1894 година издава в Пловдив проправителствения стамболовистки вестник „Време“, а от 1894 година е член на Либералната партия.[5]
Емигрира в Свободна България и в 1889 година става съдия в Русенския окръжен съд. От 1892 година е адвокат в Пловдив.[6] На V македонски конгрес през лятото на 1898 година е избран за член на ВМК,[1] но напуска в края на същата година.
От 1913 до 1918 година е народен представител и министър на правосъдието.[1] В това качество е осъден на доживотен затвор от Третия Държавен съд през март 1923 година, а на следващата година е амнистиран.[6][7]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 80.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 304.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 123.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 384 – 385.
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 379.
- ↑ Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
| В. Донков (и. д.) | → | директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1883 – 1884) |
→ | Никола Боботанов |