Христо Самсаров

български просветен деец и политик

Христо Ненков Самсаров[1] е български възрожденски учител и политик.

Христо Самсаров
български просветен деец и политик
Роден
1842 г.
Починал
1895 г. (53 г.)
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   IV ОНС   VI ОНС   IV ВНС   

Биография

редактиране

Роден е през 1842 година в град Сливен, Османска империя. Учи в Търново при Никола Михайловски, а след това във Военномедицинското училище в Цариград.[1]

Учителства в Ески Джумая (1864-1869), Видин (1869-1870), Гложене (1871-72), Оряхово (1873) и главен учител във Варна (1873).[2] Преподава църковно пеене в Първа мъжка гимназия в София през 1881 г.[1]

След Освобождението става първия кмет на Ески Джумая. Като кмет на града изкарва 3 мандата – през 1878 г., от 1879 до март 1880 г., от 22 април 1885 до януари 1887 г.[3]. През 1881 г. издава учебника „Отечествена география за употребление в първите класове на народните училища“. Превежда от руски език "Дон Кихот" през 1882 г., а от френски език - "За ролята на държавата" през 1883.[1] Той е сред редакторите на научното списание "Български преглед".[4]

Участва в работата на Учредителното, Първо, Второ, Четвърто и Шесто обикновени народни събрания и Първо и Четвърто[5][6] велики народни събрания. Доброволец в Сръбско-българската война. След 1889 г. е окръжен управител в Оряхово, Лом и Бургас[7].

През 1892 г. се пенсионира и се заселва във Варна.[8]

На негово име е наречена бившата улица XVIII във Варна. Tова решение е взето през март 1912 г. на тържествено събрание на Варненското археологическо дружество по случай петдесетгодишнината на първото българско училище в града. Председателят на дружеството Херман Шкорпил предлага да се преименуват 30 улици (наречени линии) с имената на заслужили дейци на учебното дело и възраждането на българщината във Варна.[9]

Вижте също

редактиране
кмет на Ески Джумая
(? – 1878)
Марко Георгиев
Дечо Георгиев кмет на Ески Джумая
(1879 – март 1880)
Юрдан Славов
Георги Караджов кмет на Ески Джумая
(22 април 1885 – януари 1887)
Титко Титков