Христо Светиев
Христо Христов Светиев е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, български кмет на Битоля.
| Христо Светиев | |
|---|---|
| български общественик | |
![Портрет от 1926 година[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hristo_Svetiev_portrait.jpg) Портрет от 1926 година[1] |
|
|
|
|
| Роден |
1906 г.
|
| Починал | |
| Христо Светиев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в Битоля, тогава в Османската империя. Негови братя са Стефан и Борис Светиеви. Баща му е видният просветен деец Христо Вълканов. След смъртта на баща му, братята на майка му Ангелина я омъжват за Тодор Светиев, търговец от Битоля чиято жена е починала при раждане и чиято фамилия приема синът на Вълканов. По професия е инженер-химик. Влиза в ММТРО.
След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година, Христо Светиев е кмет на Костинци (26 август 1943 - 10 септември 1943), Кукуречани от 10 ноември 1943 година - 24 април 1944 година и на Битоля от 29 април 1943 година до 9 септември 1944 година, а също и на Могила.[2] Бил е заместник-председател на съюза на запасните офицери.[3]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година и изтеглянето на българските войски от Вардарска Македония, е арестуван от новите югославски власти и съден.[4] На процеса не се признава за виновен. На въпроса защо е станал кмет на Битоля и „оръдие на окупатора“, отговаря:
| „ | Аз съм инженер и станах кмет на Битоля от любов към родния си град и към Македония. Не съм служил на окупатора, а съм служил на България... | “ |
На зададения му въпрос „Какъв си ти – бугарин или македонец?“, отговаря „Българин и македонец – то е исто!“.[5]
Осъден е на доживотен затвор. По-късно присъдата му е намалена, а след това е реабилитиран. Става директор на Югохром Йегуновце и Техногаз.
РодословиеРедактиране
| Аспасия | Тодор Светиев (около 1880 - около 1946) | Ангелина Топалова (около 1886 - около 1954) | Христо Вълканов (1874 - 1905) | Евлогий (1878 - 1913) | Сотир Светиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Пепелюгов | Виктория | Борис (1903 - около 1986) | Стефан (1911 - около 1946) | Методи (1920 - 1996) | Христина (р. 1914) | Христо (1906 - 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лили Лазаревска | Павлина Шкърля | Тодор Светиев (р. 1952) | Томислав (1951 - 2007) | Анета (р. 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ ЦДА, фонд 1897К, опис 1, а.е. 44, л. 6
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Кочанковски, Jован. Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945). Т. 1 : 1941-1943. с. 165.
- ↑ Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 272.
| Илия Ненчев | → | кмет на Битоля (29 април 1943 – 9 септември 1944) |
→ | Кръсто Симовски |