Христо Тантилов

български хирург-ортопед

Христо Марков Тантилов е български хирург-ортопед и общественик.[1]

Христо Тантилов
български хирург-ортопед
Роден
Починал
1944 г. (73 г.)

Националност българин
Братя/сестри Петър Тантилов

БиографияРедактиране

Роден е през 1871 г. в Карлово. Баща му – Марко (Матьо) Пенчев Тантилов е Карловски учител и народен будител.[2] Негов брат е офицерът Петър Тантилов. Завършва медицина в Монпелие, Франция. Темата на докторската му теза е „Принос към изучаване впръскването в големи количества на солен разствор при лекуването на инфекции и интоксикации“. През 1905 г. специализира ортопедия във Виена, а през 1910 г. в Берлин. Участва в Първата световна война като запасен санитарен поручик, началник на 2-ра етапна болница. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За военна заслуга“, ІV степен.[3] Работи като ординатор на д-р Асен М. Петров в Хирургическото отделение (Първа хирургия) на Александровска болница, завеждащ Хирургично отделение при Софийската дивизионна болница, началник на Хирургическо-ортопедичното отделение към Александровска болница. Член и секретар на Висшия медицински съвет, подпредседател на Софийския лекарски клон на „Дружеството за борба против туберкулозата“ и други. Умира през 1944 г.[1]

Научни трудовеРедактиране

Автор е на редица научни и научно-популярни статии: „Принос към историята на медицината в България“, „Начални прояви и развой на медицината в България през вековете“, ”Исторически данни и хронология на чумните епидемии в България от 1239 до 1838“; „Нашият национален план за борба против туберколозата“, „Наставление за предпазване от туберколозата“ и други.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 1487К в Централен държавен архив. Той се състои от 54 архивни единици от периода 1881 – 1972 г.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Христо Марков Тантилов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 декември 2017 г. (на български)
  2. Павел, Патев Матьо (Марко) Пенчев Тантилов, София, 1941, стр. 15
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 118-119