Христо Темелски

Доц. д-р Христо Иванов Темелски е български историк, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия.

Христо Темелски
български историк
Роден

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия

БиографияРедактиране

Роден е на 20 юли 1948 г. в Севлиево. Завършва гимназия в родния си град, а след това – история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент се ориентира към църковното ни минало.

В периода 1976 - 1982 е уредник в Историческия музей в Севлиево. От 1982 е кандидат на историческите науки за теза Великотърновските манастири през Възраждането. В периода 1982 - 1984 - хоноруван специалист в Софийския университет[1].

През 1985-1986 г. специализира в Източно-църковния институт в Регенсбург, Западна Германия. През 1989 г. се хабилитира

От 1986 година е и. д. директор, а от 1995 година е директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия[2].

Автор и съставител на над 35 книги, над 600 статии и студии в областта на българската църковна история.[3]

БиблиографияРедактиране

статии
  • Патриарх Йоаким I // Векове. — София, 1975. — Кн. 5. — С. 44 (под името Христо Христов)
  • Батошевският надпис // Археология. — София, 1976. — Кн. 4. — С. 65-70 (под името Христо Христов)
  • Габровския учител-революционер // Силистренска трибуна. 1982. — бр. 121 от 14 сентямври 1982. — С. 2 (под името Христо Христов-Темелски)
  • Капиновският манастир «Свети Никола» // ИБИД, кн. ХХХІV, 1982. — С. 117—134 (под името Христо Христов)
  • Габровските манастири през Възраждането // Исторически преглед. 1983. — кн. 1. — C. 76-89 (под името Христо Христов)
  • Габровският Соколски манастир «Успение Прествятия Богородици» // Духовна култура. 1983. — № 12. — С. 9-19.
  • Към въпроса за Тревненската живописна школа // Векове. 1985. — № 1. — С. 27-32
  • За авторството на пророческата буквеница «Турцiа ке падне» // Военно-исторический сборник. 1985. — № 1. — С. 162—170
  • Велчовата завера // Военно-исторический сборни. 1985. — № 6. — С. 7-9.
  • Българската гетерия // Отечество. 1985. — бр. 7. — С. 26-27
  • Към въпроса за първия паметник на славянските просветители Кирил и Методий // Изкуство, 1985. — № 10. — C. 17-20
  • Едно неизвестно и изчезнало изображение на св. Кирил-Философ в Присовския манастирь «Св. Архангел» // Церковен вестник. 1985. — № 11. — С. 6-7
  • Непубликувани и малко известни писма на архиепископ Йосиф Соколски // Църковно-исторически архив т. II. 1986. — С. 71-83
  • Възрожденски строителни и ктиторски надписи от манастирите във Великотърновския край // Църковно-исторически архив т. II. 1986. — С. 83-101
  • Манастирите от Великотърновския край в националноосвободителните борби на българския народ // Кирило-Методиеви студии. — 1986. — кн. 3. — C. 230—240
  • Една неизвестна биография на поп Харитон // Духовна култура. 1988. — № 11. — С. 25—33
  • Заслугата на архиеп. Йосиф Соколски за основаването на храм св. Кирил и Методий в Киев, 1869 г. // Международен симпозиум 1100 години от блажената кончина на св. Методий. 1989. — Т. 1. — С. 262—264
  • Самоковското читалище през възраждането // Читалище. 1990. — № 6. — С. 26-27
  • Възникване и роля на българските манастири по времето на св. княз Борис-Михаил // Духовна култура. 1990. — № 5. — С. 11-22.
  • По някои въпроси на взаимоотношенията между Московската патриаршия и Българската православна църква (1589—1721) // Духовна култура. 1990. — № 7. — С. 16-22.
  • Заточение на св. Методий и неговите ученици в Швабско // Исторически преглед. 1990. — № 5. — С. 44-52
  • Съграждане на църквата «Св. Архангел Михаил» в гр. Трявна // Духовна култура. 1991. — № 2. — С. 24-29.
  • С динамит срещу Светата обител : Документи по разрушаването на Габровския девически манастир «Св. Благовещение» // Духовна култура. 1991. — № 7. — С. 10-20.
  • Църкви и манастири в Самоков и Самоковско: Предварителни бележки // Духовна култура. 1993. — № 12. — С. 11-22.
  • Самоков в църковно-националната борба // Духовна култура. 1993. — № 2. — С. 21-31; № 3. — С. 17-28; № 4. — С. 12-22
  • Новооткрити документи по Фирмилияновия въпрос от 1902—1904 година // Военно-исторический сборник. 1993. — № 5. — С. 141—168.
  • Изповед на един зографски послушник: Спомен за Св. Гора и Зограф от отец А. И. Илиев // Демократически преглед. София, 1994. — бр. 10
  • Интересни сведения за Софийските манастири от 1874 г. // Духовна култура. 1995. — № 1. — С. 12-18.
  • Учебното дело в Самоков през Възраждането // Духовна култура, 1995. — кн. 4. — C. 9-16
  • Развитие на новобългарската просвета // Духовна култура, 1995. — № 5. — С. 18-28.
  • Хаджи Ангел Иванов Севлиевец // Духовна култура. 1995. — № 6. — С. 18-21.
  • Строител на Българската църква (155 години от рождението и 80 години от смъртта на приснопаметния екзарх Йосиф І) // Духовна култура. 1995. — № 7. — C. 1-12
  • Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., основание и дейност на Българската екзархия в Цариград // Духовна култура, 1995. — № 8. — C. 18-27
  • Просветното дело на Българската екзархия // Духовна култура, 1995. — № 11. — С. 7-9.
  • Църковно-народният събор от 1871 // Родина. 1996. — кн. 2. — C. 84-99
  • Монашеското братство на Зографския манастир през 40-те и 50-те гг. на ХХ в. // Светогорска обител Зограф. 1996. — Т. 2. — С. 161—171
  • Ловчанският митрополит Йосиф (Екзарх Йосиф I) и Априлската епопея // Въстанието в Ново село — 1876 г. — Троян, 1997. — C. 34—43
  • Архиепископ Йосиф Соколски в лоното на унията // Българи в Италия и италианци в България. — С., 1997. — C. 278‑290
  • Никифор йеромонах Смели // Юбилеен вестник 100 години от смъртта на Колю Пачников. — Ловеч. 1997
  • Неизвестни сведения на Гаврил Генчев Брънчев за Орханийския частен революционен комитет през 1872 г. // Известия. 1998. — Т. 3, № 3. — C. 160—168
  • Конференция «Религия и церковь в Болгарии. Социальные и культурные измерения православия и его специфика в болгарских землях» // Bulgarian Historical Review / Revue Bulgare d’Histoire. 1998. — № 3-4. — С. 257—263 (в соавторстве)
  • Българската екзархия — защитник на българщина в Македония и Одринска Фракия // Религия и църква в България. Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи. Научна конференция 27-29 ноември 1997. — София, 1999. — С. 223—233
  • Архимандрит Максим Райков и Великотърновските манастири // Максим Райкович традиция и съвременност. 1999. — С. 15—41
  • Църковно-националните борби в Македония до 1869 г. // Македонски преглед. 2000. — Т. 23. — № 1. — C. 5-38
  • Църковно-националната борба в Македония от 1870 до 1913 г. // Македонски преглед, 2000. — № 2. — С. 33-60
  • Залезът на Българската екзархия и Македонската православна църква // Македонски преглед. 2000. — № 3. — С. 43-74
  • От фермана до схизмата : Или кък Българската православна църква получи пълна независимост // Духовна култура. 2000. — № 2-3. — С. 41-48.
  • Печатният орган на Българската православна църква // Църковен вестник. София, 2000. — Бр. 7. — С. 3
  • Първият екзархийски Неврокопски митрополит Иларион // Духовна култура. 2000. — № 7. — C. 23-28.
  • Дарителството в манастирите от Габровския край през Възраждането // Духовна култура. 2000. — № 8. — C. 21-31
  • Из родословните бележки на един батошевски свещеник // Духовна култура. 2000. — № 10. — C. 27-30
  • Кондиката на Светия Синод и Патриарх Кирил // Сборник в чест на Кирил Патриарх Български по случай 100 години от рождението и 30 години от кончина. — Пловдив, 2001. — С. 64-73.
  • В памет на богослова Недю Александров (17.Х. 1904 — 29.Х. 2000) // Духовна култура. 2001. — № 2. — С. 24-28.
  • Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те години на ХХ век // Духовна култура. 2001. — № 6. — С. 18-26.
  • Приписки от севлиевската църква «Св. пророк Илия» // Духовна култура. 2001. — № 7. — С. 28-32.
  • Дейността на Светия Синод на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през 1943 г. : Документи // Духовна култура. 2001. — № 8. — С. 21-31
  • Девическият манастир «Въведение Богородично» в с. Батошево // Църковен вестник. 2002. — бр. 21.
  • Изборът на Пловдивския митрополит Кирил за Патриарх Български според Кондиката на Светия Синод : 50-год. от възобновяването на Бълг. Патриаршия // Възраждане. София, 2003. Год. 3. — № 3. — С. 5-9
  • Храмът Св. Николай Нови. От фермана до схизмата // Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. — С., 2003. — C. 206—217
  • Достоен юбиляр : Негово Светейшество Българският патриарх Максим навърши 90 години // Духовна култура. 2004. — № 10. — C. 1-6
  • Житие и страдание на последния Екзарх // Церковен вестник. 2005. — бр. 2.
  • Ферманът — схизмата, Екзархията — Патриаршията и Османската държава // Духовна култура. 2005. — № 2. — С. 1-9.
  • Екзарх Йосиф І като стожер на Православието и българската национална кауза // Духовна култура. 2005. — № 6. — C. 12-27.
  • Софийският катедрален храм «Света Неделя» през ХІХ и първите десетилетия на ХХ в. // Сб. В чест на 70-годишнината на академик Константин Косев. — С., 2009. — C. 315—333
  • «Тържествувай българский народ!» (По случай 140 години от издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия) // Македонски преглед. 2010. — № 2. — С. 7-30
  • Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 г. // История. 2015. — № 6. — C. 591—599
  • Панагюрци в Цариград през Възраждането // История. 2015. — № 6. — С. 646—651
  • Александър Тацов — един от «Строителите на съвременна България» // История. 2016. — № 4. — С. 435—438
Монографии
  • Великотърновските манастири в националноосвободителната борба (Исторически очерци). — София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 1992. — 272 с.
  • Екзарх Йосиф I / под ред. Х. Темелски. — София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 1995. — 591 с.
  • Българската светиня на Златния рог. — Велико Търново: ПИК, 1998. — 160 с.
    • Българската светиня на Златния рог. — София: Фондация «Български православен храм Св. Стефан в Цариград», 2005. — 200 с.
    • Българската светиня на Златния рог. — трето преработено и допълнено издание. — София, 2010.
  • Самоков през Възраждането. — София: Издателство Фондация Елена и Иван Дуйчеви, 2000. — 492 с.
  • Храмът св. Николай Нови Софийски. — София: Синева, 2000. — 216 с.
    • Храмът св. Николай Нови Софийски. — второ разширено и допълнено издание. — София: Ариадна 93, 2019. — 334 с.
  • Из църковното ни минало. Сб. с подбрани студии и статии. — София: ИК Синева, 2001. — 272 с.
  • Батошевски девически манастир «Въведение Пресвятия Богородици». — София, 2002. — 31 с.
  • Църква и църковен живот в Македония. — С.: Македонски научен институт, 2003. — 180 с. (в съавторство с Петър Петров)
  • Соколският манастир «Св. Успение Богородично» край Габрово. — Велико Търново: Издателство «Фабер», 2004. — 124 с. — ISBN 0-9547753-4-1-Х.
  • Поздрав от Севлиево. — София: Издателство «Синева», 2006. — 271 с.
  • Екзарх Йосиф I. — София: Кама, 2006. — 128 с.
  • Батошевски мъжки манастир «Успение Пресвятие Богородици». — София: Синева, 2006. — 186 с. — ISBN 9789549983609.
  • Първата четвърт. Из спомените ми. — Издателство «Ариадна 93», 2008. — 208 с. — ISBN 978-954-91937-7-0.
  • Из църковното ни минало — том 2. — София: Издателство «Синева», 2009. — 376 с. — ISBN 97895499838007.
  • Разбоишки манастир. — Издателство «Българи», 2009. — 80 с. — ISBN 978-954-92373-4-4. (в съавторство с Николай Илиев)
  • Българи светци. — Издателство «Тангра ТанНакРа», 2010. — 272 с. — ISBN 978-954-378-064-8. (в съавторство с Пламен Павлов)
  • Дипломатът в расо, Екзарх Йосиф I — живот и дейност. — София: Издателство «Ариадна 93», 2015. — 156 с. — ISBN 978-954-8565-08-0.
  • Българската екзархия. 150 години от учредяването ѝ. — София: Синодално издателство, 2020. — 83 с. — ISBN 978-619-7306-12-5.
Съставителство и редакция
  • „Севлиево“, София, 1982.
  • Ст. Шопов, „Но нека историята говори за това“. Войнишки дневник 1912-1913 г., Севлиево, 1988, 48 с.
  • Български екзарх Йосиф I, „Дневник“. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992, 918 с.
  • Поп Груйо Тренчов, „Записки по Средногорското въстание“, София, 1993, 186 с.
  • Подп. о. з. Стоян Илиев, „Из спомените ми“, София, 1993, 316 с.
  • Стефан Лафчиев, „Спомени за Българската екзархия (1906-1909)“. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1994, 191 с.
  • „Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници“, София, 1995, 591 с.
  • Н. Ев. Сапунов, „Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград“, В. Търново: Пик, 1999, 207 с.
  • „Църковно-народният събор 1871 г.“. Документален сборник. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2001, 495 с.
  • „Пътеводител по Атонската Света гора и показател на светите ѝ паметници“, София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2002, 122 с.
  • Лорд Роберт Кързън, „Описание на манастирските книгохранителници в Атонската гора“, София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2004, 62 с.
  • Гочо Момешки, „Тихият кът (Из историята на с. Шумата)“, София, 2005, 172 с.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Христов, Христо Иванов (псев. Христо Темелски) // Кой кой е в българската култура. - Славена, 1998. - С. 540
  2. Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ) Архив на оригинала от 2013-12-13 в Wayback Machine. на официалния сайт на Светия Синод на БПЦ.
  3. За Христо Темелски Архив на оригинала от 2013-12-08 в Wayback Machine. на сайта Национален клуб Български поети и писатели.