Христо Трендафилов

български литературовед и културолог палеославист

Христо Трендафилов е български литературовед и културолог старобългарист и палеославист, професор в Шуменския университет.

Христо Трендафилов
български литературовед и културолог палеославист
Роден

Образование Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Московски държавен университет
Научна дейност
Област Филология
Работил в Шуменски университет
Публикации „Етюди по поетика на историята“ (1994)
„Хазарската полемика на Константин-Кирил“ (1999)
„Йоан Екзарх Български“ (2001)
„Цар и век: Времето на Симеона“ (2017)

БиографияРедактиране

роден на 6 януари 1952 г. в с. Антон, Софийска област. Завършва средно образование в Русе (1971) и „Българска филология“ с втора специалност „Руски език“ през 1978 г. във Висшия педагогически институт „Епископ Константин Преславски“. През същата година печели националната награда за студентска литературна критика „Боян Пенев“ и е назначен като специалист филолог към Научен център „Преславска книжовна школа“ в същия институт.

От 1980 г. до 1984 г. е редовен аспирант в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, където защитава кандидатска дисертация (малък докторат) на тема „Полемическото наследство на Константин Философ в староруската литература“. От 1984 г. до 1991 г. е преподавател във Висшия педагогически институт в Шумен и участник в Научен център „Преславска книжовна школа“. От 1991 г. до 1995 г. е лектор по български език и култура в Санктпетербургския държавен университет. През 1994 г. защитава в Московския държавен университет (МГУ) докторска дисертация (голям докторат) на тема „Богословието“ на Йоан Дамаскин в старата руска литература“. През същата година е избран за доцент, а през 2000 г. – за редовен професор по „Стара българска литература“ в Шуменския университет. От 2002 г. до 2005 г. е ръководител на Катедрата по българска литература и завеждащ Научния център „Преславска книжовна школа“. От 2005 г. е лектор по български език и култура в Будапещенския университет „Йотвьош Лоранд“.

През времето 1978 – 1980 г. и 1984 – 1988 г. е ръководител на Студентския литературен клуб „Боян Пенев“ в Шуменския университет. Водил е лекционни и спецкурсове по: „Стара българска литература“ и „Стара руска литература“, „Руски фолклор“, „Възрожденска“, „Нова“ и „Най-нова българска литература“, „Старобългарска духовна книжнина“, „Увод в кирилометодиевистиката“, „Увод в Преславската култура“, „Византийската цивилизация“, „Руски цивилизационни теории“, „Семиотика на историята“ и други – в Шуменския университет, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Кърджалийския институт „Любен Каравелов“, Добричкия педагогически колеж.

Отговорен редактор е на ред от томовете на „Преславска книжовна школа“, на „Годишника на Филологическия факултет“ към Шуменски университет и на Архива за старобългарски извори „Глубины духовнъен“.

Научните му интереси са в областта на византийската цивилизация, старобългарската и староруската литература, руския фолклор и др. Автор е на повече от 140 студии, статии, рецензии, някои от които са публикувани в Русия, Чехия, Австрия, Унгария и др.

Член е на Специализирания научен съвет по литературознание към ВАК (1998 – 2006), на Съюза на учените в България (1985) и на Дружеството на писателите в Шумен (1988).

Сред основателите е на Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ – Шумен (Zentrum für mediävistische Studien St. Erzengel Mihael) към Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.[1]

Член е на журито на националната награда „Иван Пейчев“ през 2009 г.[2], 2013 г.[3] и 2019 г.[4][5]

ПризнаниеРедактиране

Почетен гражданин на Шумен (2018).[6][7][8]

БиблиографияРедактиране

КнигиРедактиране

  • „Етюди по поетика на историята“. Пловдив, 1994, 119 с.
  • „Младата поезия: 1975 – 1989“. Шумен, 1995, 111 с.
  • ((ru)) „Учебные задания к курсу разговорного языка для студентов III курса: Архитектурные и исторические памятники Петербурга. Часть II. Эрмитаж“. (в съавт. със З. К. Шанова) Санкт Петербург, 1995, 36 с.
  • „Хазарската полемика на Константин-Кирил“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 256 с. (ISBN 9540710405)
  • „Йоан Екзарх Български“. София: Време, 2001, 144 с. (ISBN 954-8568-15-2)
  • „Завръщане в Санкт Петербург“. Велико Търново: Фабер, 2005, 96 с. (ISBN 954-775-413-0)
  • „Младостта на цар Симеон“. София: ПАМ Пъблишинг прес, 2010, 128 с. (ISBN 978-954-92526-4-4)
  • „Цар и век: Времето на Симеона“. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2017, 532 с. (ISBN 9786192011291)
  • „Затворената история и нейните проливи“. Велико Търново: Фабер, 2018, 176 с. (ISBN 9786190007814)
  • „Лунни пчели“. Велико Търново: Фабер, 2019, 180 с. (ISBN 9786190008835)

Съставителство и научна редакцияРедактиране

  • Димитров, Пейо. „Петър Черноризец“. Шумен, 1995, 200 с.
  • ((ru)) „Антология болгарской литературной критики“. (в съавт. с проф. В. Д. Андреев) Санкт Петербург, 1998
  • „Христоматия по стара българска литература“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1998, 490 с. (ISBN 9544420681)
  • Якобсон, Роман. „Езикът на поезията“. София: Захарий Стоянов, 2000, 462 с. (ISBN 9789547390188)
  • Бичков, В. „Кратка история на византийската естетика“. София: Тавор, 2000, 416 с. (ISBN 954-734-044-1)
  • Аверинцев, С. „Ранновизантийската литература. Традиция и поетика“. София: Тавор, 2000, 470 с. (ISBN 954-734-043-3)
  • „Измарагд. Избрани творби на старобългарската литература VII-XII век“. Велко Търново: Фабер, 2010, 332 с. (ISBN 978-954-400-173-5)
  • „Глубины книжные“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“, серия: Архив за старобългарски извори, Т. 2 (ISBN 954-577-225-5)

Студии и статииРедактиране

  • Най-младата поезия и времето. // Тракия, 1978, № 1, с. 181 – 189.
  • Осмисляне на опита. // Литературен фронт, 18.07.1980.
  • Иван Цанев – традиция и индивидуален талант. // Тракия, 1981, № 2, с. 136 – 142.
  • Кириловото определение на философията (кратка и пространна редакция). // Език и литература, XXXVII, 1982, № 1, с. 49 – 53.
  • Без изненади („За“ и „против“ десет поетически дебюта). // Септември XXXV, 1982, № 4, с. 188 – 189.
  • Леонид Кавелин като изследовател на старобългарския Х век. // Плиска – Мадара – Преслав, № 14, май 1982.
  • Между съмненията и надеждата // Септември, XXXVI, 1983, № 7, с. 212 – 222.
  • Важни наблюдения в две старобългарски приписки от Преслав. // Плиска – Мадара – Преслав, № 15, декември 1983.
  • Българският Златен век като културен мит и историческа реалност. // Плиска – Мадара – Преслав, № 17, декември 1984.
  • ((de)) Die altkirchenslawischen Vita Constantini und die Traditionen der slawischen Exegese. // Byzantinoslavica, XLVI, 1985, 1, p. 33 – 39.
  • Книгите на Константин-Кирил и словата на Методий (Методий – редактор на антиюдейското съчинение на Константин-Кирил). // Die slawischen Sprachen, 9, 1985, S. 105 – 118.
  • Жанрът на Херсонската легенда. // Наука и общество. Сборник в чест на акад. Емил Георгиев. София, 1986, с. 232 – 239.
  • ((ru)) Неизвестный список Азбучной молитвы. // Palaebulgarica. Старобългаристика, X, 1986, № 1, с. 77 – 80.
  • Светлината на делника (Иван Давидков на 60 години). // Септември, XXXIX, 1986, № 3, с. 244 – 247.
  • Адмиралът на мечтите (70 години от рождението на Иван Пейчев). // Септември, XXXIX, 1986, № 12, с. 220 – 223.
  • Език и реч на историята. // Сборник с доклади от научната сесия по случай учредяването на Kлуба на младия научен работник. Шумен, 1986, с. 18 – 22.
  • Проглас към Евангелието на Константин-Кирил като средновековен манифест. // Проф. д-р Симеон Русакиев. Сборник с научни доклади и съобщения. Шумен, 1987, с. 147 – 153.
  • Сказание за буквите на Черноризец Храбър – рецепция и функция. // Сборник с доклади от II конгрес по българистика. Стара българска литература. Литература на българското Възраждане. София, 1987, с. 91 – 98.
  • ((ru)) Житие Константина (Кирилла) Философа (Пространное). // Словарь книжников и книжности Древней Руси. XI – первая половина XIV в. Ленинград, 1987, с. 155 – 159.
  • ((ru)) Житие Мефодия (Пространное). // Словарь книжников и книжности Древней Руси. XI – первая половина XIV в. Ленинград, 1987, с. 162 – 163.
  • Първоначалният държавен прочит на християнството в България. // Проблеми на културата, 1988, № 6, с. 100 – 107.
  • Нулевата степен на жанра. // Език и литература, XLIII, 1988,№ 6, с. 48 – 53.
  • ((ru)) Интерьер реальности в Житии Константина и вопрос об аутентичности его авторских текстов. // Dziedzictwo misji slowianskiej Cyryla i Metodego. Kelce, 1988, s. 49 – 63.
  • Етнологическите основи на Ботевата поезия. // Септември, XXXXII, 1989, 3. 1989, № 5, с. 230 – 244.
  • Старобългарският владетел като писател (Антично- византийски образци и национална реализация). // Литературна мисъл, XXXIII, 1989, №4, с. 67 – 81.
  • ((ru)) К вопросу об источниках и становлении древнеславянской экзегетической топики. // Sixieme congres international d`etudes du sud-est evropeen. Sofia. 30 agout – 5 septembre 1989. Resumes des communication. Art. Droit. Ethologie. Instruments du travail. Literature. Tables rondes. Linguistique. Sofia, 1989, p. 177 – 178 (Резюме).
  • ((ru)) Пространное житие Константина-Кирилла и „Просветитель“ Йосифа Волоцкого (К вопросу о месте кирилло-мефодиевских традиций в литературе Московской Руси). // Palaebulgarica – Старобългаристика, XXXIII, 1989, № 3, с. 83 – 98.
  • Проблеми на университетската поезия. // Септември, XXXXIII, 1990, № 1, с. 205 – 220.
  • Речта на Философа в староруската Повесть временных лет и полемическите традиции на Константин-Кирил. // Старобългарска литература, 22, 1990, с.34 – 46.
  • За тоталната и тоталитарната култура. // Литературен фронт, № 22, 31.05.1990.
  • Първото славянско просвещение и неговите школи. // Die slawischen Sprachen, 21, 1990, S. 85 – 103.
  • Наблюдения върху славянския превод на Хрониката на Георги Синкел. // Palaebulgarica – Старобългаристика, XIV, 1990, № 4, с. 100 – 110.
  • Светилник на словото. Първото славянско просвещение. // Литературен форум, № 18, 1.05.1991.
  • Числото 3 – формула и на тоталитаризма. // Литературен форум, № 40, 1.10.1991.
  • Детронацията на Владимир-Расате в плана на формата. // Литература и култура. София, 1992, с. 84 – 93.
  • Приписката на Черноризец Тудор Доксов и първобългарската летописна традиция. // Плиска – Преслав. Т. 5. Шумен, 1992, с. 275 – 280.
  • ((ru)) К вопросу о первой славянской грамматике и о ее авторе. // Преслав. Т. 4. София, 1993, с. 217 – 223.
  • Азбучният акростих „Азъ прэжде о Господе Бозе начинаю вэщати“ и кирило-методиевата традиция. // Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София, 1994, с. 124 – 131.
  • Хазарската полемика на Константин-Кирил и старобългарската литература от IX – началото на Х век. // Преславска книжовна школа. Т. 1. София, 1995, с. 138 – 149.
  • „Небеса“ Иоанна Экзарха как пораждающая модель (обзор списков и структура текста). // 1100 години Велики Преслав. Т. 2. Шумен, 1995, с. 60 – 90.
  • Недоизречените молитви на Лилиев. // Златоструй: Литературен сборник. Шумен, 1995, с. 148 – 152.
  • Кирил и Методий в художествената литература. // Кирило- Методиевска енциклопедия. Том II. И-О. София, 1995, с. 287 – 301 (Съвместно с Ана Стойкова, Иван Павлов, Лили Лашкова и Георги Минчев).
  • Кронщайнер, Ото. // Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И-О. София, 1995, с. 468 – 470.
  • Новооткрити преписи на трактата „За буквите“. // Българистика и българисти. Книга 2. София, 1996, с. 42.
  • ((ru)) Переводы „Богословия“ Иоанна Дамаскина в русской и славянской филологии. // Труды Отдела древнерусской литературы. Санкт Петербург, 51, 1996, с. 658 – 667.
  • Научният път на Пейо Димитров. // Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, с. 11 – 14.
  • Славянската патристика: вчера, днес, утре (методически бележки). // Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, с. 17 – 24.
  • ((ru)) Новые списки „О письменах“ Черноризца Храбра. // Епископ-Константинови четения. Книга 2. Шумен, 1996, с. 223 -227.
  • Службата на Методий от Константин Преславски като исторически извор. // Епископ-Константинови четения. Книга 3. Шумен, 1996, с.34 – 43.
  • Пространното житие на Константин-Кирил по Супрасълски препис от 1580 г. // Преславска книжовна школа. Т. 2. Изследвания в чест на акад. Александър Панченко. Шумен, 1997, с. 208 – 243.
  • Александър Панченко – историк на славянската цивилизация. // Преславска книжовна школа. Т. 2. Изследвания в чест на акад. Александър Панченко. Шумен, 1997, с. 5 – 14.
  • За литературно-критическите опити на Кирил Христов. // Кирил Христов. Нови изследвания. Шумен, 1997, с. 32 – 40.
  • „Център“ и „периферия“ като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. // Трудове на катедрите по история и богословие. Т.1. Шумен, 1997, с. 228 – 239.
  • Инверсия на стила. // Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Т. ХIV А. Филологически и богословски науки. Шумен, 1997, с. 32 – 40.
  • Нов препис на Азбучната молитва от Константин Преславски. // Любословие, II. Шумен, 1997, № 2, с. 113 – 115.
  • ((ru)) „Богословие“ Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Экзарха Болгарского („Небеса“) и оригинальные произведения древнерусской литературы ХI – ХVI вв. // Преславска книжовна школа. Т. 3. Шумен, 1998, с. 85 – 118.
  • ((ru)) Иоанн Экзарх и становление славянского теологического монологизма. // Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София, 1998
  • ((ru)) Предисловие Иоанна Экзарха Болгарского к переводу Богословия (Небеса) Иоанна Дамаскина в древнерусской рукописной традиции. // Русь и южные славяне: Сборник статей к 100-летию с дня рождения В. А. Мошина (1894 – 1994). Санкт Петербург, 1998, с. 305 – 313.
  • ((ru)) К дальнейшему изучению семиотики истории. // Трудове на катедрите по история и богословие. Т. 2. Шумен, 1998, с. 109 – 118.
  • Роман Якобсон, литературоведът. // Везни, VIII, 1998, № 9, с.15 – 19.
  • Диалогът Иван РилскиЦар Петър като историософски факт. // Преславска книжовна школа. Т. 4. Шумен, 1999, с. 20 – 31.
  • ((ru)) „Небеса“ Иоанна Экзарха Болгарского и древнерусские духовные центры. // Преславска книжовна школа. Т. 4. Шумен, 1999, с. 165 – 194.
  • Св. Методий като затворник в Швабия: поетика на хронологията. // Трудове на катедрите по история и богословие. Т. 3. Шумен, 1999, с. 107 – 114.
  • Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. // Везни, IX, 1999, № 10, с. 6 – 14.
  • В памет на Стефан Кожухаров. // Литературна мисъл, XXXXIII, 1999, № 2, с. 183 – 186.
  • Виктор Бичков и православната естетика. // Годишник на ШУ „Епископ Константин Преславски“, том ХV – А, Шумен, 2000, с. 4 – 9.
  • Кога е роден архиепископ Методий? // Златоструй. Kнига 4. Шумен, 2000, с. 16 – 19.
  • Роман Якобсон, литературоведът. // Якобсон, Р. Езикът на поезията, София, 2000, с. 5 – 23.
  • Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. // Аверинцев, С. Ранновизантийската литература: традиции и поетика. София, 2000, с. 5 – 26.
  • По повод на две книги. // Култура, № 42, 27.10.2000, с. 4.
  • Как расте тревата. // Даниела Табакова. 24 синапени зърна. Шумен, 2000, с. 3.
  • Език и реч на историята. // Столетие. Литературна антология Шумен 1900 – 2000. Шумен, 2000, с. 161 – 164.
  • Българските „Клетници“. // За Вазов: Юбилейна научна сесия „150 години от рождението на Иван Вазов“. Силистра, 2000, с. 70 – 75.
  • Виктор Бичков и православната естетика. // Бичков, В. Кратка история на византийската естетика. София, 2000, с. 9 – 10.
  • Вяра и история в два епизода от „Записките“. // Литературен форум, № 18 (441), 26.12.2000 – 8.01.2001, с. 4.
  • Тотю Тотев и Велики Преслав. // Преславска книжовна школа. Т. 5. Изследвания в чест на проф. дин Тотю Тотев. София, 2001, с. 5 – 11
  • Три непубликувани преписа на трактата „За буквите“ от Черноризец Храбър. // Преславска книжовна школа. Т. 5. Изследвания в чест на проф. дин Тотю Тотев. София, 2001.
  • Национален характер и научен канон. // Литературен форум, № 43, 2001.
  • Тотю Тотев и Велики Преслав. // Наука, XI, 2001, № 4, с. 50 – 53.
  • История и благочестие: де се е поминал княз Борис-Михаил? // Преславска книжовна школа. Т. 6. София, 2002, с. 103 – 113.
  • Отиде си един от големите. // Литературен форум, № 26, 2.07.-8.07.2002, с. 6 – 7.
  • В памет на Александър Панченко. // Българистика Bulgarica. Информационен бюлетин. № 5. София, 2002, с. 75 – 78.
  • Три непубликувани преписа на Херсонската легенда. // Глубин1 кънижьн1й8. Архив за старобългарски извори. Шумен, 2003, с. 7 – 66.
  • Сетнините на едно излъчване: десет години без Пейо Димитров. // Трудове на Катедрите по история и богословие. Т. 5. В памет на Пейо Димитров. София, 2003, с. 5 – 7.
  • Цикъл тълковни азбуки по ръкопис 103 от Воскресенската сбирка на ГИМ. // Трудове на катедрите по история и богословие. Т. 5. В памет на Пейо Димитров. София, 2003, с.126 – 141.
  • Съществувала ли е оригинална българска историография? // Словесност и литература. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Енчо Мутафов. Благоевград, 2003, с. 83 – 90.
  • ((ru)) Царь Симеон – интерпретатор „Богословия“ Йоанна Дамаскина. // Slavia Orthodoxa Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. София, 2003, с. 395 – 397.
  • Произведения, приписвани на Константин-Кирил Философ. // Кирило-Методиевска енциклопедия. Том III. П-С. София, 2003, с. 340 – 342.
  • Тотев, Тотю. // Кирило-Методиевска енциклопедия. Том IV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, с. 82 – 83 (Съвместно с П. Георгиев).
  • Херсонска легенда. // Кирило-Методиевска енциклопедия. Том IV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, с. 384 – 388.
  • Буланин, Димитрий. // Кирило-Методиевска енциклопедия. Том IV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, с. 623 – 625.
  • Съществувала ли е оригинална българска историография? // LiterNet, 25.09.2003, № 9 (46).
  • Преславски извори за трактата „За буквите“ на Черноризец Храбър. // Преславска книжовна школа. Т. 7. Изследвания в памет на проф. Иван Гълъбов. София, 2004, с. 279 – 291.
  • Черноризец Храбър като Черноризец и Храбър. // Трудове на Катедрите по история и богословие. Т. 6. В чест на 75-годишнината на проф. дтн Тодор Събев. София, 2004, с. 135 – 144.
  • Проглас към Евангелието: жанр – прецедент и функционална множественост. // Сборник в чест на проф. дфн Георги Данчев. Материали от Международната научна конференция Велико Търново, 13 – 14 декември 2002 г. Велико Търново, 2004, с. 63 – 70; също: LiterNet, 02.04.2004, № 4 (53).
  • Кирило-Методиевата идея. // Българска книга. Енциклопедия. София, 2004, с. 222 – 224.
  • ((ru)) „Небеса“ Иоанна Экзарха Болгарского в древнерусской рукописной традиции: обзор списков. // Гл9бин1 кънижьн1й8. II. Архив за старобългарски извори. Шумен, 2004, с. 9 – 73.
  • Бележки върху българската омилетика през IХ – Х век. // Литературна историография и възрожденска култура. Шумен, 2004, с. 20 – 30.
  • Вяра и история в два епизода от „Записките“. // LiterNet, 04.09.2004, № 9 (58).
  • Национален характер и научен канон. // LiterNet, 06.10.2004, № 10 (59).
  • ((ru)) Поездка Мефодия в Константинополь (ЖМ, XIII). // Byzantinoslavica, LXIII, 2005, с. 267 – 268.
  • Историческата антропология на Арон Гуревич. // Гуревич, А. Средновековният свят. Културата на мълчащото мнозинство. Превод: Е. Трендафилова. София, 2005, с. 5 – 14.
  • Борис Успенски – лингвист, семиотик, културолог. // Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Факултет по хуманитарни науки. Том 18 А. Шумен, 2005, с. 5 – 10.
  • Табу и име в Пространното житие на Константин-Кирил. // Нyстъ ученикь надъ учителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член кореспондент на БАН и учител. Състав.: Анна-Мария Тотоманова и Татяна Славова. София, 2005, с. 67 – 80.
  • ((ru)) К истокам поэтизации философии у славян. // Старобългарска литература, 33 – 34. В чест на Климентина Иванова, 2005, с. 179 – 186.
  • Горазд в Пространното житие на Методий. // Преславска книжовна школа. Т. 8. Изследвания в чест на доц. д-р Мария Тихова. Шумен, 2005, с. 69 – 83.
  • Паметта на забравата. A felejtes emlekezerte // Haemus – Хемус. 3 – 4. Будапеща – Budapest, 2005, с. 17 – 18.
  • Из „Завръщане в Санкт Петербург“ (?????????). // The Tireless Seeker. Неуморният търсач. Сборник по случай 30-годишната преподавателска и научноизследователска работа на доц. д-р Ивайло Петров. Шумен, 2005.
  • Българските „Клетници“. // LiterNet, 31 януари 2005, № 1 (62).
  • Етнологическите основи на Ботевата поезия. // LiterNet, 27.08.2005, № 8 (69).
  • Етнологическите основи на Ботевата поезия. // Историкии. 1. Юбилеен сборник – 10 години специалност „История“ в Шуменския университет. Шумен, 2006, с. 289 – 302.
  • Именен показател (състав.). // Бичков, В. Под покрова на Св. София. (Духовно-естетическите основи на православната икона). Превод: Е. Трендафилова. София, 2006, с. 319 – 331.
  • Кирило-методиевите ученици според най-старото житие на Наум. // Преславска книжовна школа. Т. 9. Шумен, 2006, с. 242 – 251.
  • Закопнелите за България. 1120 години от спасяването на Кирило-Методиевото дело. Akik Bulgaria utan sovarogtak: 1120 eve, hogy megmentett ek Cirill es Metod muvet a jovonek. // Hаеmus – Хемус.1. Будапеща – Budapest, 2006, с. 3 – 6.
  • Проф. Тотю Тотев и Велики Преслав. // Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, с. 9 – 15. (Съвместно с П. Георгиев).
  • „Център“ и „периферия“ като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. // Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, с. 409 – 419.
  • Роман Якобсон, литературоведът. // LiterNet, 07.09.2006, №9 (82).
  • Смехът на цар Симеон. // Studia Slavica Academiae Scientiarum Hungaricae. Vol. 52. Budapest, 2007, с. 421 – 424.
  • Кога е роден архиепископ Методий? // A bulgarisztika ma. Eredmenyek es tavlatok (Opera Slavica Budapestinensia. Simposia Slavica). Budapest, 2007, с.121 – 127.
  • Смъртта и канонизацията на княз Борис-Михаил. Borisz – Mihaly feidelem halala es szentte avatasa. // Хемус – Haemus. 2. Будапеща – Budapest, 2007, с. 43 – 48.
  • Voila une belle morte (за топиката на историята в романа „Война и мир“). // Реката на времето. Река времен. Сборник статии в чест на проф. Людмила Боева (1934 – 2001). София, 2007, с. 289 – 299.
  • Провинции. // Пламък, 2007, 11 – 12, с. 101 – 112.
  • Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. // LiterNet, 21.11.2007, № 11 (96)
  • Унгарски и други фрагменти. // Любословие. Т. 8. Шумен, 2008, с. 14 – 31.
  • ((ru)) Сверх-поведение в болгарской культуре X в. // Miscellanea Slavica: Сборник статей к 70-летию Бориса Андреевича Успенского. Москва, 2008, с.311 – 319.
  • ((ru)) Петербургские списки Хроники Георгия Синкелла. // Историкии. Т. 3. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Стоян Витлянов по случай неговата 60-годишнина. Шумен, 2008, с. 349 – 358.
  • Българинът като културен посредник. // Българският език и литература на кръстопътя на културите. Международна конференция Сегед, Унгария, 21 – 22 май 2007 г. Том I. Szeged, 2008, с. 7 – 21.
  • ((ru)) Кирилловский миф в XX веке. // Vyznam kulturneho dedicstva sv. Cyrila a Metoda pre Europu. Nitra, 2008, с. 169 – 182.
  • Кога е канонизиран княз Борис-Михаил? // Християнската култура в средновековна България. Материали от националната научна конференция, Шумен, 2 – 4 май 2007 г. По случай 1100 години от смъртта на св. княз Борис-Михаил (ок. 835 – 907 г.). Велико Търново, 2008, с. 125 – 128.
  • 100 години български символизъм. Haemus – Хемус. 25 2008.
  • Картата на Карата (Епилогът в „На чужда земя“). // Цветан Тодоров – теоретик и хуманист. Сборник в чест на Цветан Тодоров. София, 2009, с. 117 – 132; също: LiterNet, 03.05.2009, № 5 (114).
  • Миниатюри. Miniaturok. // Haemus – Хемус. 1. Будапеща – Budapest, 2009, с.18 – 22.
  • Вечният праезик. Цветан Тодоров на 70 години. Az orok oyelv. Tzvbetan Todorov hetveneves. // Haemus – Хемус. 1. Будапеща – Budapest, 2009, с.43 – 49.
  • Праезикът на българската литература в творчеството на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. // LiterNet, 02.12.2009, № 12 (121).
  • „Център“ и „периферия“ като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. // LiterNet, 12.10.2009, № 10 (119)
  • Българинът като културен посредник. // LiterNet, 30.03.2010, № 3 (124).
  • Културен посредник (Българинът като културен посредник // Концепти на българската култура. Изд. УИ „Епископ Константин Преславски“. В. Търново: „Фабер“, 2010, 344 стр.
  • ((ru)) Сверх-поведение в болгарской культуре Х века. // Концепти на българската култура. Изд. УИ „Епископ Константин Преславски“. В. Търново: „Фабер“, 2010, 344 стр.
  • Лъв Математик и Константин-Кирил.//Акъй бъчела любодяльна. Юбилеен сборник в чест на доц.д-р Цветанка Янакиева, ст.н.с.II ст.д-р Павел Георгиев и доц. Валентин Кулев. Шумен, УИ „Константин Преславски“, 2010, с.29 – 34.

Публикувани рецензииРедактиране

  • „Малката“ равносметка (Рецензия на: Калина Ковачева. Бюлетин за времето. София, 1977). // Тракия, 1978, № 3, с. 208 – 211.
  • За битието на съвременника (Рецензия на: Христо Калчев. Железният кон. София, 1978). // Септември, XXXI, 1978, № 6, с. 255 – 256.
  • Към метафоричен размисъл. Защо? (Рецензия на: Кирил Кадийски. Небесни концерти. София, 1979). // Тракия, 1980, № 4.
  • Естетически прелом в поезията на 20-те години (Рецензия на: Розалия Ликова. Естетически прелом в поезията на 20-те години. София, 1978). // Литературна мисъл, XXIV, 1980, № 6, с. 159 – 162.
  • Мъките на стилиста (Рецензия на: Георги Величков. От трите страни на барикадата. София, 1980). // Септември, XXXIII, 1980, № 12, с. 237 – 239.
  • Ритъм и риск (Рецензия на: Миряна Башева. Малка зимна музика. София, 1979). // Тракия, 1982, № 1, с. 123 – 125.
  • След аритмиите (Рецензия на: Владимир Левчев. 16 стихотворения. София, 1981). // Септември, XXXV, 1982, № 6, с. 253 – 256.
  • Една изповед (Рецензия на: Димитър Коруджиев. Градината с косовете. София, 1984). // Септември, XXXVIII, 1985, № 9, с. 246 – 249.
  • Другият Рачо Стоянов (Рецензия на: Николай Димков. Рачо Стоянов. София, 1984). // Зорница, 1987, № 26 – 27, с. 144 – 145.
  • Разумът на чувствата (Рецензия на: Екатерина Йосифова. Имена. София, 1987). // Септември, XXXXI, 1988, № 6, с. 251 – 253.
  • Антология на българската литература през XIII в. (Рецензия на: Българската литература и книжнина през XIII в. София, 1987). // Литературен фронт, № 21, 19.05.1988.
  • Към философията на националната история (Рецензия на: Петър Мутафчиев. Книга за българите. София, 1987). // Литературен фронт, № 35, 25.08.1988.
  • Плодовете на романтичния копнеж (Рецензия на: Ганчо Мошков. Стихотворения. Варна, 1987). // Пламък, 1988, № 8, с. 190 – 191.
  • Сюжетите на един нов критически стил (Рецензия на: Михаил Неделчев. Социални стилове, критически сюжети. София, 1987). // Септември, XXXXI, 1988, № 9, с. 245 – 248.
  • Към верен портрет на твореца (Рецензия на: Николай Звезданов. Неосветените дворове на душата. София, 1987). // Литературен фронт, № 13, 30.03.1989.
  • Рецензия на: Тотю Тотев. Преславската керамична икона. София, 1988. // Byzantinoslavica, Praha, LI, №1, 1990, p.p. 73 – 74 ((fr)).
  • Рецензия на: Петър Мутафчиев. Книга за българите. София, 1987. // Byzantinoslavica, LI, 2, p. 73 – 74 ((ru)).
  • Задълбочено изследване (Рецензия на: Тотю Тотев. Преславското съкровище. Шумен, 1993). // Епохи, II, Велико Търново, 2, 1994, с. 105 – 107.
  • Към сърцето на Преславската цивилизация (Рецензия на: Тотю Тотев. Дворцовият манастир в Преслав. Шумен, 1998). // Трудове на катедрите по история и богословие. Т. 3. Шумен, 1999, с. 69 – 70.
  • Принос в изследването на славяно-византийските хроники.// Slavia, 79, 2010, с.432 – 439 (Рецензия на: Ана-Мария Тотоманова. Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел. София, УИ "Св. Климент Охридски, 2008, с.684).

ИзточнициРедактиране

  1. Екип на Научен център „Преславска книжовна школа“ към Шуменския университет.
  2. Светлин Пламенов, „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“, в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.
  3. „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 16.12.2013 г.
  4. „Кристин Димитрова е новият носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“, 24shumen.com, 30 ноември 2019 г.
  5. Антоний Димов, „Кристин Димитрова с Наградата „Иван Пейчев“, БНР, 5 декември 2019 г.
  6. „Проф. д.ф.н. Христо Трендафилов беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Шумен“, официален уебсайт на община Шумен, 11 май 2018 г.
  7. „Шумен: Проф. Христо Трендафилов получи званието „Почетен гражданин на Шумен“, focus-news.net, 11 май 2018 г.
  8. „Проф. д.ф.н. Христо Трендафилов бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Шумен“, сайт на Шуменския университет, 11 май 2018 г.

Външни препраткиРедактиране