Саръшабан

град в Кавалска област, Гърция
(пренасочване от Хрисуполи)

Саръшабан (на гръцки: Χρυσούπολη, Хрисуполи, катаревуса: Χρυσούπολις, Хрисуполис, до 1925 година Σαρή Σαμπάν, Сари Сабан[2]) е град в Северна Гърция, център на дем Места (Нестос).

Саръшабан
Χρυσούπολη
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМеста
Географска областСаръшабанско поле
Площ46,89 km²
Надм. височина23 m
Население8885 души (2011 г.)
189 души/km²
ПокровителДимитър Солунски[1]
Пощенски код64200
Телефонен код25910
Официален сайтwww.chrysoupoli.gr
Саръшабан в Общомедия

География редактиране

Саръшабан е разположен в централната част на долното течение на река Места, в доста плодородно землище. Отстои на 25 километра източно от областния център Кавала и на 14 километра северно от Керамоти, откъдето с редовни фериботни линии се свързва с близкия остров Тасос. Край града е разположено Международното летище на Кавала „Александър Велики“. За гостите на Саръшабан е уреден музей на река Места.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Районът е завладян от османците около 1375 – 1376 година, а дотогава тук се е намирало селището Сапей. На днешното си място Хрисуполи възниква през XVII век под името Ески Саръшабан.

В края на XIX век Саръшабан е неголяма паланка център на Саръшабанската кааза на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за Саръшабан:

Център на казата е селото „Ханлар“, което е ново и се е образувало от фамилиите на правителствените чиновници и занаятчии чужденци. Това село се е избрало за център поради своето местоположение всред казата и поради важността му от търговска страна. Числото на къщите не е по-голямо от 50. Сега почнали да се заселяват от околията постоянни жители. В „Сари-Шабан“ - така наричат понякога Ханлар - има огнена воденица.[3]

Към 1900 година Васил Кънчов посочва в статистиката си („Македония. Етнография и статистика“) Сари Шабанъ като селище със 780 жители, от които мнозинството 450 турци, 180 българи и 150 власи, всички християни.[4] Всички християнски жители на Саръшабан са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 180 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи.[5] В града има много българи абаджии, калайджии и дюлгери, а Дечо Ташков притежава бакалски магазин.[6]

В Гърция редактиране

През Балканската война е превзет с бой от четите на Стефан Чавдаров, Асен Хадживасилев и Георги Каролеев на 2 ноември 1912 година.[7] На 11 юли 1913 г. по време на Междусъюзническата война Саръшабан е завзет от гръцки военни части и след войната остава в Гърция.

През 20-те години турското население на Саръшабан се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци-бежанци. През 1923 г. в района на Саръшабан действат чети на тракийската вътрешна революционна организация, една от които напада гръцкия гарнизон в село Юрганджилар на 2 март 1923 г.[8] През 1925 г. името Саръшабан – от турското sarı (жълт, рус) и личното име Шабан,[9] е сменено на Хрисуполи, златен град. През 1928 г. гръцките семейства в града са 41 и се състоят от 185 души, а селището е смесено местно-бежанско.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Саръшабан на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дойран Δοϊράν Профиту Илиу Προφήτου Ἠλιοῦ[11] местност между Саръшабан и Гравуна (Дойранли)
Аркия[12] ῎Αρκια Палиавлако Παλιαύλακο[11] местност Ю от Саръшабан[12]
Преброявания
  • 2001 година - 15 678 души
  • 2011 година - 8885 души

Личности редактиране

Родени в Саръшабан

Побратимени градове редактиране

Бележки редактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 37.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 203.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 52.
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 115.
  8. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2
  9. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
  12. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009