Отваря главното меню

„Хрониките на Нàрния“ („The Chronicles of Narnia“) е популярна поредица от седем романа за деца, смятана за един от шедьоврите на К. С. Луис. Те разказват за приключенията на група деца, играещи ключова роля в историята на митичната страна Нарния, където магията е ежедневие, а доброто води вечна борба със злото. Книгите са известни още с илюстрациите на Полин Бейнс, известна илюстраторка на толкиновите творби. „Хрониките на Нарния“ са истинска християнска класика, която от самото си създаване служи като нравоучител на децата.

Съдържание

Реминисценции от християнствотоРедактиране

Макар че книгите съдържат ред алюзии на християнските идеи, подходът към текста като към алегория, би бил твърде неясен и редукционистки. Луис несъмнено е вплел в текста елементи от християнските теологични концепции във вид, достъпен за средния читател.

Стилът не е тежък и, в този си вид, изпълнен със заемки от митологиите и с ярко приключенския си стил, може да бъде разглеждан извън религиозния контекст. Самият Луис настоявал, че книгите му не са алегорични, и предпочитал да нарича християнските аспекти в тях „хипотетични“[ИЗТОЧНИК!?]. Това би могло да се нарече алтернативна история.

Една от ранните академични публикации на Луис, „Алегория на любовта: Студия по средновековна традиция“ (1936), изследва връзките между средновековната литература и алегориите на куртоазната любов. Следователно той е имал точна дефиниция на понятието „алегория“ и е бил наясно с него. Луис пише в едно свое писмо:

„Ако Аслан представляваше нематериално божество така, както Великото Отчаяние представлява отчаяние, той щеше да е алегорична фигура. В действителност той е изобретение, даващо въображаем отговор на въпроса, „Какъв би бил Христос, ако наистина имаше свят като Нарния и Той бе избрал да се въплъти, умре и възкръсне в този свят така, както стори в нашия!?“. Това въобще не е алегория.“

В „За другите светове“ Луис разсейва мита, че е с книгите си е целял да илюстрира християнските принципи:

„Някои хора си мислят, че съм започнал работата си, питайки се как мога да кажа нещо на децата за християнството; после съм се спрял на приказката като инструмент, събрал съм информация за детската психология и съм решил за каква възрастова група ще пиша; после съм събрал списък с основните християнски истини и съм изковал алегории, в които да ги въплътя. Всичко това са чисти глупости. Не бих могъл да пиша така. Всичко започна с образи; фавн с чадър, кралица върху шейна, величествен лъв. Изпървом нямаше нищо християнско в тях; този елемент се появи по своя собствена инициатива.“

Хронология на написване, хронология на публикуване, вътрешна хронологияРедактиране

По ред на публикуване:

  1. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950)
  2. Принц Каспиан (1951)
  3. Плаването на „Разсъмване“ (1952)
  4. Сребърният стол (1953)
  5. Брий и неговото момче (1954)
  6. Племенникът на Магьосника (1955)
  7. Последната битка (1956)

Първият американски издател на книгите, издателство „Макмилън“, им поставя номера в реда на публикуването. Когато права за издаването им получават „ХарпърКолинс“, книгите получават нова номерация според вътрешната си хронология, както предлага доведеният син на Луис, Дъглас Грешам, а именно:

  1. Племенникът на Магьосника (1955)
  2. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950)
  3. Брий и неговото момче (1954)
  4. Принц Каспиан (1951)
  5. Плаването на „Разсъмване“ (1952)
  6. Сребърният стол (1953)
  7. Последната битка (1956)

Грешам цитира писмото на Луис в отговор на един американски фен от 1957, който заедно с майка си имат свои варианти за хронологизирането:

„Мисля че съм съгласен с Вашата подредба (ще рече хронологическа) повече, отколкото с тази на майка Ви. Поредицата не бе планирана предварително, както тя мисли. Когато написах Лъвът, Вещицата и дрешникът нямах представа, че ще пиша още. Сетне написах Принц Каспиан като продължение и все още не мислех, че ще има още, и когато завърших Плаването на „Разсъмване“ бях сигурен, че това е края. Но разбрах че греша. Така че едва ли има голямо значение в каква последователност ще бъдат четени. Дори не съм сигурен, че останалите бяха написани в реда, в който ги публикуваха.“

Въпреки това пренареждането донесло гнева на много от феновете на първата публикация, ценящи оригиналната хронология заради основните пътеки към вселената на Нарния описани в първите книги и обясненията, внесени сетне в хронологически предхождащите ги истории, най-вече в „Племенникът на Магьосника“. Друг аргумент в полза на тази теза е, че „Принц Каспиан“ е с подзаглавие „Завръщане в Нарния“, а текстът съдържа преки вътрешнотекстовите връзки с „Лъвът, Вещицата и дрешникът“, което утвърждава ролята на „Лъвът...“ като първа в поредицата:

„Децата знаеха кой е Аслан толкова, колкото и ти знаеш.“ („Лъвът, вещицата и дрешникът“, глава седма)
„И това е самият край на приключението с дрешника. Но ако професорът е прав, това е само началото на приключенията в Нарния.“ („Лъвът, вещицата и дрешникът“, глава седемнадесета)

Радио, телевизия, киноРедактиране

ТелевизияРедактиране

„Лъвът, Вещицата и Дрешникът“ за пръв път получава своя телевизионна версия още през 1967. Десетте епизода, всеки от които с продължителност от по половин час, са режисирани от Хелън Стендейдж. Сценарият е дело на Тревър Престън.

През 1979 книгата има вече и своя анимационна версия, копродукция на Бил Мелендез и Children's Television Workshop (създатели на популяния детски телевизионен сериал „Улица Сезам“). Сценарист е Дейвид Д. Конъл. Продукцията получава награда Еми за най-добър детски анимационен филм на годината.

„Хрониките на Нарния“ са екранизирани в телевизионен сериал за Би Би Си през 1988 – 1990. В поредицата обаче не са включени „Племенникът на Магьосника“, „Брий и неговото момче“ и „Последната битка“. Заснетите серии успяват да съберат 14 награди, включително наградата Еми в категорията „Най-добра детска програма“.

По-късно сериала е издаден в DVD формат, обединявайки „Принц Каспиан“ и „Плаването на „Разсъмване“.

РадиоРедактиране

В рубриката на Радио Би Би Си „Семеен радиотеатър“ има и драматизация по „Хрониките...“.

КиноРедактиране

Подробно по темата: Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът (филм)

През декември 2005 Walt Disney Pictures и Walden Media пуснаха по световните екрани екранизация на „Лъвът, Вещицата и Дрешникът“, озаглавена Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът. Режисьор на продукцията е Андрю Адамсън. Сценарият е дело най-вече на Ан Пийкок. Филмът е заснет в Национален парк Ардспах, Чехия; Прага, Чехия; Полша; Лондон, Великобритания; Лос Анджелис, щата Калифорния, САЩ; Кентърбъри, Оукланд и Отаго, Нова Зеландия. През 2008 бе екранизирана и втората част от поредицата „Принц Каспиан“. Третата част – „Плаването на Разсъмване“ излезе на екран през декември 2010. Режисьор този път е Майкъл Аптейд. Филма е заснет в Австралия и Нова Зеландия. Известно е, че от началото на октомври 2013 е започната работа по екранизацията на „Сребърният стол“. Работата все още не е завършена, а датата на евентуалната премиера не е обявена.

Влияния върху други творбиРедактиране

Произход и значение на иметоРедактиране

Географски описанияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

На български
На английски
Други
Хрониките на Нарния от К. С. Луис
Романи
Лъвът, Вещицата и дрешникът | Принц Каспиан | Плаването на „Разсъмване“
Сребърният стол | Брий и неговото момче | Племенникът на Магьосника | Последната битка
Герои
Питър | Сюзън | Едмънд | Луси | Юстас Скруп | Поли Плъмър | Дигъри Кърк | Аслан
Рипичийп | Пъдълглъм | Джил | Принц Каспиан | Господин Тумнус | Бялата вещица
Места в Нарния
Арченланд | Бисм | Галма | Гората между световете | Калормен | Страната Нарния
Седемте острова | Телмар | Теребинтия | Уединените острови | Чарн
  В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за Фентъзи.