Отваря главното меню

Хронологична таблица за откриване и изследване на Арктика (XX в.)

Уикимедия списък
Хронологична таблица за откриване и изследване на Арктика (XX в.)
Поради различните схващания за географското простиране на Арктика в настоящата таблица са включени само онези откриватели и изследователи допринесли за откриването и изследването на северните брегове на Европа (без Исландия), Азия и Северна Америка и всички архипелази и острови на север от горецитираните континенти. Над 80% от данните в тази таблица се препокриват с подобните таблици за откриването и изследването на трите континента, а останалите проценти са за експедиции предприети изцяло само във водите на Северния ледовит океан
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
1900 Робърт Пири Изследване на цялото северно крайбрежие на Гренландия на североизток от протока Смит и откриване на северното крайбрежие на п-ов Земя Пири и нос Морис Джесъп (83°38′ с. ш. 32°40′ з. д. / 83.633333° с. ш. 32.666667° з. д., най-северната точка на световната суша) Гренландия
1900 – 1902 Едуард Тол, Фьодор Матисен, Николай Коломейцев, Александър Колчак, Никифор Бегичев 1900 – 1901: Изследване на западното крайбрежие на п-ов Таймир (Едуард Тол). Откриване в архипелага Норденшелд о-вите Пахтусов (76°40′ с. ш. 95°40′ и. д. / 76.666667° с. ш. 95.666667° и. д., и протока Матисен, отделящ ги от п-ов Таймир (Фьодор Матисен); 1901: Откриване устието на река Коломейцев, вливаща се в Таймирския залив и остров Расторгуев (74°00′ с. ш. 84°10′ и. д. / 74° с. ш. 84.166667° и. д.) в Пясинския залив (Николай Коломейцев); 1901 – 1902: Поход по ледовете на североизток от Новосибирските о-ви за търсене на митичната „Земя Санников“ (Едуард Тол) Русия
1901 Степан Макаров Хидрографски изследвания на бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя Русия
1902 – 1932 Кнуд Расмусен, Йохан Петер Кох Девет експедиции в Гренландия и Канадска Арктика: 1902 – 1904 – северозападното крайбрежие на Гренландия (залива Мелвил); 1906 – 1908 – в Северозападна Гренландия (около протока Смит); 1912 – двойно пресичане на северния леден купол на Гренландия, от залива Инглфилд до Датския фиорд и обратно и доказване, че Земя Пири е полуостров; 1915 – 1918 – две експедиции за изследване на фиордите на Северозападна Гренландия (дотогава са известни само устиевите им части) и полуостровите между тях до фиорда Де-Лонг (83°05′ с. ш. 40°00′ з. д. / 83.083333° с. ш. 40° з. д.) на изток, в т.ч. Земя Нансен и п-ов Земя Вулф; 1919 – етнографски изследвания на остров Ангмагсалик в Югоизточна Гренландия; 1921 – 1924 – пресичане с кучешки впрягове Северна Америка от Гренландия до Берингово море през Хъдсъновия проток, Хъдсъновия залив и по северното крайбрежие на континента; 1931Югоизточна Гренландия; 1932Североизточна Гренландия Гренландия, Канада, САЩ
1903 – 1905 Антъни Фиала Откриване на островите Циглер (80°58′ с. ш. 57°25′ и. д. / 80.966667° с. ш. 57.416667° и. д.), Грили (81°00′ с. ш. 58°18′ и. д. / 81° с. ш. 58.3° и. д.), Чамп (80°40′ с. ш. 56°14′ и. д. / 80.666667° с. ш. 56.233333° и. д.) и Хейс (80°34′ с. ш. 57°42′ и. д. / 80.566667° с. ш. 57.7° и. д.) в архипелага Земя на Франц Йосиф и корегиране очертанията на множество по-рано открити Русия
1903 – 1906 Руал Амундсен Първо плаване през Северозападния проход от изток на запад с три зимувания Канада
1904 – 1906 Робърт Пири Три неуспешни опита за достигане на Северния полюс. На 21 април 1905 на север от нос Хекла (на остров Елсмиър) достигане до 87º 06' с.ш. Канада
1905 Андрей Владимирович Журавски (1882 – 1914), Андрей Григориев Изследване на малките острови в Печорско море – Матвеев (69°28′ с. ш. 58°32′ и. д. / 69.466667° с. ш. 58.533333° и. д.), Гуляеви Кошки (68°56′ с. ш. 55°25′ и. д. / 68.933333° с. ш. 55.416667° и. д.) и Песяков (68°40′ с. ш. 57°30′ и. д. / 68.666667° с. ш. 57.5° и. д.) Русия
1905 Филип Робер (Херцог Орлеански) Откриване на част от източното крайбрежие на Гренландия на север от нос Бисмарк (76°40′ с. ш. 18°30′ з. д. / 76.666667° с. ш. 18.5° з. д.) на юг до 78º 17` с.ш. на север – Земя Херцог Орлеански, в т.ч. остров Ил дьо Франс (77º 45` с.ш.) и Френските о-ви (78º 50` с.ш.) Гренландия
1905 – 1906 Инокентий Толмачов, Михаил Яковлевич Кожевников Изследване на брега на изток от устието на река Хатанга до устието на река Анабар. На изток от устието на река Попигай откриване на три полуострова – Хара-Тумус, Юрунг-Тумус и Нордвик, на югозапад от Нордвик вторично откриване на залива Нордвик (73°52′ с. ш. 112°05′ и. д. / 73.866667° с. ш. 112.083333° и. д.), а на юг от п-ов Хара-Тумус – залива Кожевников (73°42′ с. ш. 110°33′ и. д. / 73.7° с. ш. 110.55° и. д.) Русия
1906 – 1907 Жозеф-Елиезер Берние Първо проникнване от север в протока Нейви Борд (73°15′ с. ш. 81°00′ з. д. / 73.25° с. ш. 81° з. д.), отделящ остров Байлот на изток от остров Бафинова земя на запад. Откриване на островите Лаутър (74°35′ с. ш. 97°30′ з. д. / 74.583333° с. ш. 97.5° з. д.) и Ръсел (вторично, 74°00′ с. ш. 98°30′ з. д. / 74° с. ш. 98.5° з. д.) в западната част на протока Бароу. Изследване на заливите Адмиралтейство (86º з.д.) и Мофет (84º 30` з.д.), разделящ двата северни полуострова на Бафинова земя. Откриване на протока Еклипс (72°50′ с. ш. 78°00′ з. д. / 72.833333° с. ш. 78° з. д.), отделящ остров Байлот от Бафинова земя и окончателно доказване островното положение на остров Байлот, смятан дотогава за част от Бафинова земя. Обявяване на целия Канадски арктичен архипелаг за канадска територия Канада
1906 – 1907 Лудвиг Мюлиус-Ериксен, Йохан Петер Кох Откриване и картиране на най-североизточните части на Гренландия, в т.ч. фиорда Шер (77°25′ с. ш. 19°40′ з. д. / 77.416667° с. ш. 19.666667° з. д.), п-ов Земя Германия и на север от него о-вите Ховгор (79°50′ с. ш. 18°30′ з. д. / 79.833333° с. ш. 18.5° з. д.) и Норвежките о-ви (79°15′ с. ш. 18°00′ з. д. / 79.25° с. ш. 18° з. д.) (1906). Откриване на фиорда Инголф (80°35′ с. ш. 17°22′ з. д. / 80.583333° с. ш. 17.366667° з. д.), п-ов Земя Холм (на юг от фиорда), североизточния полуостров на ГренландияЗемя Кронпринц Кристиан (81º с.ш., на север от фиорда) с нос Североизточен (81°25′ с. ш. 11°45′ з. д. / 81.416667° с. ш. 11.75° з. д., най-източната точка на Гренландия), Датския фиорд (81°17′ с. ш. 21°22′ з. д. / 81.283333° с. ш. 21.366667° з. д.), в устието му – островите Принцеса Маргрет (82°00′ с. ш. 17°55′ з. д. / 82° с. ш. 17.916667° з. д.) и Принцеса Тира (81°57′ с. ш. 19°07′ з. д. / 81.95° с. ш. 19.116667° з. д.), п-ов Земя Мюлиус-Ериксен (81°30′ с. ш. 23°10′ з. д. / 81.5° с. ш. 23.166667° з. д.), на запад от него – фиорда Хаген (81°44′ с. ш. 24°17′ з. д. / 81.733333° с. ш. 24.283333° з. д.) и устието на Индепенденс фиорд (82°05′ с. ш. 27°40′ з. д. / 82.083333° с. ш. 27.666667° з. д.) (1907) Гренландия
1906 – 1910 Гунар Исаксен Топографска и батиметрична експедиция на Шпицберген. Първо пресичане на северозападната част на остров Западен Шпицберген и откриване на платото Холтедал. Изследване на планините на остров Земя принц Карл и картиране на северозападната част на архипелага Норвегия
1906 – 1912 Вилялмур Стефансон Изследване на северното крайбрежие на Северна Америка от нос Бароу (156º 40` з.д.)на запад до залива Коронейшън (112º 40` з.д.) на изток САЩ, Канада
1907 Григорий Иванович Поспелов (1869 – 1933), Михаил Кожевников (1870 – 1942) Детайлно картиране на протока Маточкин Шар, разделящ двата острова на Нова Земя Русия
1907 – 1912 Владимир Русанов, Рудолф Самойлович Шесткратни плавания към бреговете на Нова Земя. Изследване на цялото западно и части от източното крайбрежие на Северния и Южния острови, неколкократно пресичане на Северния остров и откриване на няколко реки и езера и залива Машигин (74°45′ с. ш. 56°00′ и. д. / 74.75° с. ш. 56° и. д.) Русия
1908 Никифор Бегичев Откриване на островите Голям Бегичев (74°20′ с. ш. 112°30′ и. д. / 74.333333° с. ш. 112.5° и. д.) и Малък Бегичев (вторично, 74°20′ с. ш. 111°10′ и. д. / 74.333333° с. ш. 111.166667° и. д.), в общото устие на рекита Хатанга и Анабар, които дотогава се смятат за полуостров Русия
1909 Робърт Пири Достигане на 6 април 1909 Северния полюс Канада
1909 Константин Воллосович (1869 – 1910) Топографско картиране на брега между устията на реките Лена и Алазея Русия
1909 Борис Житков (1882 – 1938) Географско описание и топографско картиране на п-ов Ямал Русия
1909 Георгий Седов Топографско картиране на района около устието на река Колима Русия
1909 Инокентий Толмачов, Михаил Яковлевич Кожевников Описвание и топографско картиране на цялото крайбрежие на Сибир от устието на река Колима до Беринговия проток на протежение над 2500 км, описание на релефа на крайбрежната полоса и събиране на ценни геоложки, ботанически и зооложки колекции Русия
1910 Вилхелм Филхнер Хидрографски и физикогеографски изследвания около архипелага Шпицберген Норвегия
1910 Е. Микелсон Изследване на източния край на ледения купол на Гренландия между 76° и 80° с.ш. Гренландия
1910 – 1911 Георгий Брусилов Топографско картиране на северните брегове на Чукотка Русия
1910 – 1911 Жозеф-Елиезер Берние Изследване на залива Адмиралтейство и откриване в него на залива Арктик Бей (73°05′ с. ш. 85°10′ з. д. / 73.083333° с. ш. 85.166667° з. д.) (1910). Изследване на северните полуострови на Бафинова земяБорден и Бродер и откриване на заливите Берние (71°10′ с. ш. 88°10′ з. д. / 71.166667° с. ш. 88.166667° з. д.) и Берлангет (71°15′ с. ш. 88°40′ з. д. / 71.25° с. ш. 88.666667° з. д.), най-южната част на залива Адмиралтейство (1911) Канада
1910 – 1912 Иван Семьонович Сергеев (1863 – 1919), Борис Давидов Изследване брега на Североизточна Азия от Беринговия проток до устието на река Лена, в т.ч. северното крайбрежие на остров Врангел и извършване на хидрографски измервания Русия
1910 – 1912 Ерих фон Дригалски Топографско аерофотозаснемане с дирижабъла „Граф Цепелин“ на части от архипелага Шпицберген Норвегия
1910 – 1912 Николай Зубов Хидрографски изследвания в Баренцево море и мензулна снимка на залива Митюшиха (73°37′ с. ш. 54°30′ и. д. / 73.616667° с. ш. 54.5° и. д.) на западното крайбрежие на Нова Земя и долното течение на река Пеша Русия
1912 Н. И. Солдатов Откриване на Юрацкия залив (72°00′ с. ш. 77°40′ и. д. / 72° с. ш. 77.666667° и. д.) в северната част на Гиданския п-ов, на изток от него – Еленовия п-ов, а на север от полуострова – Еленовия остров (вторично) Русия
1912 Алфред дьо Кервен (1879 – 1927) Пресичане на Гренландия в югоизточно направление между 70° с.ш. и Северната полярна окръжност Гренландия
1912 Алфред Ричер Първо използване на самолет в Арктика
1912 – 1913 Георгий Седов, Владимир Визе Уточнява конфигурацията на северозападните брегове на Нова Земя, откриване и картиране на заливите Борзов (76°10′ с. ш. 61°00′ и. д. / 76.166667° с. ш. 61° и. д.) и Иностранцев (76°30′ с. ш. 66°00′ и. д. / 76.5° с. ш. 66° и. д.). Изследване на вътрешните райони на Северния остров и откриване на хребетите Менделеев и Ломоносов Русия
1912 – 1913 Йохан Петер Кох, Алфред Вегенер 1912: Геофизични изследвания на източното крайбрежие на Гренландия в района на залива Дов (73°30′ с. ш. 20°20′ з. д. / 73.5° с. ш. 20.333333° з. д.); 1913: Пресичане на Гренландия в югозападно направление от залива Дов до залива Упернивак (72°55′ с. ш. 54°50′ з. д. / 72.916667° с. ш. 54.833333° з. д.), между 76°-73º с.ш. Гренландия
1913 – 1915 Борис Вилкицки 1913: Откриване на остров Вилкицки (от Новосибирските о-ви, 75°42′ с. ш. 152°30′ и. д. / 75.7° с. ш. 152.5° и. д.), залива Мария Прончищева (75°39′ с. ш. 112°58′ и. д. / 75.65° с. ш. 112.966667° и. д., на източното крайбрежие на п-ов Таймир), остров Малък Таймир (78°06′ с. ш. 107°11′ и. д. / 78.1° с. ш. 107.183333° и. д.), архипелага Северна Земя и остров Старокадомски (78°15′ с. ш. 106°30′ и. д. / 78.25° с. ш. 106.5° и. д.). Изследване около 330 км от източното крайбрежие на Северна Земя и достигане до крайната северна точка на архипелага на 81° 15` с.ш.; 1914 – 1915: Първо преминаване по Северния морски път от изток на запад с едно зимуване и откриване на остров Жохов (76°09′ с. ш. 152°43′ и. д. / 76.15° с. ш. 152.716667° и. д.) Русия
1913 – 1918 Вилялмур Стефансон, Сторкер Сторкерсон (1883 – 1940), Джордж Хуберт Уилкинс 1913: Изследване на северното крайбрежие на Аляска; 1914: Изследване на западното крайбрежие на остров Банкс; 1915: Изследване на северозападното крайбрежие на остров Принц Патрик (76°50′ с. ш. 120°00′ з. д. / 76.833333° с. ш. 120° з. д.) и откриване на североизток от него на островите Брок, Борден и Маккензи-Кинг. Изследване на южното крайбрежие на остров Банкс; 1916: Откриване на остров Миен (Майген, 80°00′ с. ш. 99°00′ з. д. / 80° с. ш. 99° з. д.), остров Кинг Кристиан (вторично, 77°50′ с. ш. 101°05′ з. д. / 77.833333° с. ш. 101.083333° з. д.), протока Маклейн, дооткриване на о-вите Финдли (с най-голям остров Локхийд, 77°30′ с. ш. 105°00′ з. д. / 77.5° с. ш. 105° з. д.) и изследване на западния бряг на остров Амунд Рингнес; 1917: Топографско заснемане и картиране на големи части от остров Банкс. Изследване на северното крайбрежие на остров Виктория и откриване на нос Барнард (73°05′ с. ш. 112°30′ з. д. / 73.083333° с. ш. 112.5° з. д., залива Хадли и нос Сторкерсон (73°10′ с. ш. 106°30′ з. д. / 73.166667° с. ш. 106.5° з. д.); 1918: Провеждане на научни наблюдения на дрейфуващ леден остров в море Бофорт между 72º 30` – 74º с.ш. и 144 – 151º з.д. САЩ, Канада
1914 Георгий Брусилов, Валериан Албанов Достигане до 83°17′ с. ш. 60°00′ и. д. / 83.283333° с. ш. 60° и. д. на север от архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1914 – 1917 А. Макмилан Изследване и картиране на протоците Юрика и Нансен, отделящи острив Елсмиър от остров Аксел Хайберг Канада
1918 – 1920 Роалд Амундсен Преминаване по Северния морски път от запад на изток Архангелск до Беринговия проток с две зимувания Русия
1920 – 1922 К. Неупокоев Описание и топографско картиране на северните брегове на Гиданския п-ов Русия
1921 Николай Владимирович Розе (1890 – 1942), Рудолф Самойлович Картиране на част от източния бряг на Северния остров на Нова Земя, между 77º и 75º 40`с.ш. и откриване на залив Благополучие (75°40′ с. ш. 63°45′ и. д. / 75.666667° с. ш. 63.75° и. д.) Русия
1921 – 1922 Николай Урванцев, Никифор Бегичев Изследване на около 200 км от брега на запад от устието на Пясина Русия
1921 – 1922 Владимир Визе Океанографски изследвания в Карско море на кораба „Таймир“ Русия
1921 – 1923 Лауге Кох Завършване на откриването на бреговата линия на Гренландия и точно картиране на северното крайбрежие на гигантския остров Гренландия
1921 – 1925 Александър Толмачов Физикогеографски изследвания на островите Вайгач, Нова Земя и Колгуев Русия
1922 Д. Вардропер Откриване на остров Шокалски (73°00′ с. ш. 74°25′ и. д. / 73° с. ш. 74.416667° и. д.) на север от Гиданския п-ов и топографско картиране на западния бряг на полуострова на протежение около 200 км Русия
1924 Борис Давидов Изследвания на остров Врангел и обявяване на острова за съветска територия Русия
1924 – 1925 Рудолф Самойлович Изследване и картиране на източния бряг на Нова Земя между 74º и 75º с.ш. Дооткриване на заливите Русанов (75º с.ш.), Неупокоев (74º 50` с.ш.) и Седов (74º 45` с.ш.) и открива заливите Книпович и Циволка (74°25′ с. ш. 58°50′ и. д. / 74.416667° с. ш. 58.833333° и. д.) Русия
1925 Руал Амундсен, Линкълн Елсуърт, Ялмар Рисер-Ларсен Първи неуспешен опит за достигане на Северния полюс със самолет. Полет до 87° 43` с.ш. Норвегия
1926 Ричард Ивлин Бърд, Флойд Бенет Първо достигане на Северния полюс със самолет от Шпицберген (9 май 1926) Норвегия
1926 Руал Амундсен, Линкълн Елсуърт, Ялмар Рисер-Ларсен, Умберто Нобиле Първи трансарктически полет с дирижабъла „Норвегия“ по маршрут: Шпицберген – Северен полюс – Аляска (11 – 12 май 1926) Норвегия, САЩ
1926 – 1929 Георгий Ушаков Мащабни физикогеографски изследвания и пълно топографско картиране на остров Врангел Русия
1926 – 1936 Жан Батист Шарко, Лорънс Гулд Мащабни топографски заснемания и картирания на големи участъци от крайбрежието на Гренландия Гренландия
1927 Борис Городков, Иван Яковлевич Ермилов Изследване южния бряг на Гиданския залив на протежение от 110 км, п-ов Явай и източния бряг на Гиданския залив (до Юрацкия залив) Русия
1927 – 1937 Лауге Кох Изследване на Централна Гренландия между 71º и 76ºс.ш. и североизточните части на острова, където се организират постоянни полярни бази Гренландия
1928 Умберто Нобиле Второ достигане на Северния полюс (трето по въздух) с дирижабъла „Италия“ от Шпицберген Норвегия
1928 Джордж Хуберт Уилкинс Първи трансарктически полет със самолет по маршрут: Аляска – района на Полюса на относителната недостъпност – Шпицберген САЩ, Русия, Норвегия
1929 Вивиан Фукс Първи мащабни геоложки проучвания в Гренландия Гренландия
1930 Ото Шмид, Владимир Визе, Владимир Воронин Организиране на първата научноизследователска станция на архипелага Земя на Франц Йосиф в Тихия залив (80°20′ с. ш. 52°47′ и. д. / 80.333333° с. ш. 52.783333° и. д.) на остров Хукър. Откриване на островите Визе (79°30′ с. ш. 76°50′ и. д. / 79.5° с. ш. 76.833333° и. д.), Исаченко (77°15′ с. ш. 89°30′ и. д. / 77.25° с. ш. 89.5° и. д.), Воронин (78°10′ с. ш. 93°45′ и. д. / 78.166667° с. ш. 93.75° и. д.) и Шмид (81°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 81.166667° с. ш. 91° и. д.) и архипелага Седов (79°30′ с. ш. 91°40′ и. д. / 79.5° с. ш. 91.666667° и. д., на 40 км на запад от архипелага Северна земя) Русия
1930 Хенри Уоткинс Комплескни физикогеографски изследвания на Гренландия в района на Северната полярна окръжност, откриване на хребета Уоткинс с връх Гунбьорн (3700 м), най-високата точка на Арктика Гренландия
1930 – 1931 Алфред Вегенер Първо зимуване в центъра на ледения купол на Гренландия Гренландия
1930 – 1932 Георгий Ушаков, Николай Урванцев Физикогеографски изследвания и пълно топографско картиране на архипелага Северна Земя, базиращо се на 17 астрономически координирани точки. Установяване, че архипелагът се състои от четири големи острова Октомврийска революция, Пионер, Комсомолец и Болшевик и множество малки с обща площ 37 хил. км2 и протоците Червена армия, Шокалски и Юнгщурм между тях Русия
1931 Джон Раймил Пресичане на Гренландия от изток на запад, от Ангмагсалик до Холстейнборг по 67º с.ш. Гренландия
1931 Рудолф Самойлович Международна въздушна експедиция на дирижабъла „Граф Цепелин“ по маршрута: Германия – Ленинград – Карелия – Архангелск – Баренцево море – Северна Земя – п-ов Таймир – Карско море – Нова Земя – Бяло море – Архангелск – Ленинград – Германия. В нея участват осем учени от различни страни. Полетът продължава 110 часа, прелетявя окало 13 хил. км и са направени първите аерофотоснимки на архипелазите Земя на Франц Йосиф, Северна земя, Нова Земя и п-ов Таймир Русия
1931 Джордж Хуберт Уилкинс Първи неуспешен опит за достигане на Северния полюс с подводницата „Наутилус“ под ледовете на Арктика. Достигане до 81º 59` с.ш.
1932 Николай Зубов Първо заобикаляне с кораб от север на архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1932 Алексей Модестович Лавров (1887 – 1942) Откриване на подводното Централно Карско възвишение в северната част на Карско море и Червенофлотските о-ви (78°35′ с. ш. 98°50′ и. д. / 78.583333° с. ш. 98.833333° и. д.) в протока Шокалски, в архипелага Северна Земя Русия
1932 Рудолф Самойлович Откриване на о-вите Арктически институт (75°25′ с. ш. 82°00′ и. д. / 75.416667° с. ш. 82° и. д.) в Карско море Русия
1932 Ото Шмид Първо плаване по Северния морски път на кораба „Сибиряков“ от запад на изток без зимуване, за една навигация. Откриване на остров Сидоров (75°08′ с. ш. 82°02′ и. д. / 75.133333° с. ш. 82.033333° и. д.) в о-вите Арктически институт Русия
1932 Хенри Столуърти Картиране на цялото крайбрежие (освен малък участък на северозапад) на остров Аксел Хайберг от Канадския арктичен архипелаг Канада
1933 – 1934 Николай Урванцев Изследване на северния бряг на п-ов Таймир от залива Дик (101º 40` и.д.) до фиорда Тереза Клавенес (105º и.д.) и о-вите Комсомолска Правда (77°20′ с. ш. 107°20′ з. д. / 77.333333° с. ш. 107.333333° з. д.) Русия
1934 Николай Адолфович Солнцев (1902 – 1991) Детайлно физикогеографско изследване и картиране на остров Колгуев (69°10′ с. ш. 49°20′ и. д. / 69.166667° с. ш. 49.333333° и. д.) в Баренцево море Русия
1934 Владимир Визе, Николай Михайлович Николаев (1897 – 1958) Първо плаване по Северния морски път на кораба „Литке“ от изток на запад без зимуване, за една навигация Русия
1934 Мартин Александър Линдзи (1905 – 1981) Пресичане на Гренландия от запад на изток по 70ºс.ш., близо до 30ºз.д. завиване на югозапад, изследване на Земя Кристиан ІХ, в т.ч. хребета Уоткинс и планината Форел и достигане до Ангмагсалик Гренландия
1934 – 1935 Гордън Ноел Хъмфри (1883 – 1966) Детайлно картиране на остров Елсмиър (втория по големина – 203 хил. км2, в Канадския арктичен архипелаг) и вторично откриване на п-ов Свенсен (77°40′ с. ш. 84°00′ з. д. / 77.666667° с. ш. 84° з. д.) Канада
1935 Георгий Ушаков, Николай Зубов, Николай Михайлович Николаев Откриване на остров Ушаков (80°50′ с. ш. 79°20′ и. д. / 80.833333° с. ш. 79.333333° и. д.) в Карско море, изследване западния и северния бряг на остров Шмид (81°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 81.166667° с. ш. 91° и. д.) от архипелага Северна Земя и достигане до 82º 42` с.ш. на кораба „Садко“ Русия
1935 Николай Книпович (1862 – 1939) Хидрографски и океанографски изследвания в Баренцево море на юг от 75° с.ш. Русия
1937 Валерий Чкалов, Георгий Байдуков, Александър Беляков Втори трансарктически полет със самолет по маршрут: Москва – Северен полюс – Портланд (САЩ) Русия, Канада
1937 – 1938 Иван Папанин Първа дрейфуваща станция „Северен полюс 1“ по маршрут: 89°26′ с. ш. 78°00′ з. д. / 89.433333° с. ш. 78° з. д.70°54′ с. ш. 19°48′ з. д. / 70.9° с. ш. 19.8° з. д.. За 274 дни са изминати над 2500 км
1937 – 1940 Константин Бадигин 812-дневен дрейф на кораба „Седов“ по маршрут: 75°21′ с. ш. 132°15′ и. д. / 75.35° с. ш. 132.25° и. д.80°30′ с. ш. 1°15′ и. д. / 80.5° с. ш. 1.25° и. д.. Изминати над 6100 км път, откриване на най-дълбоката точка на Северния ледовит океан (4975 м, 86°24′ с. ш. 38°35′ и. д. / 86.4° с. ш. 38.583333° и. д.) и достигане до 86°39′30″ с. ш. 47°55′00″ и. д. / 86.658333° с. ш. 47.916667° и. д.
1938 – 1939 Томас Манинг Откриване и картиране на над 600 км от западното крайбрежие на остров Бафинова земя от 67º 30` с.ш. на юг до залива Стенсбю (70º с.ш.) на север Канада
1939 Първо плаване по Северния морски път на ледоразбивача „Й. Сталин“ от изток на запад и обратно (МурманскАнадир) за една навигация Русия
1940 – 1942 Хенри Ларсен Първо плаване през Северозападния проход от запад на изток с две зимувания Канада
1944 Хенри Ларсен Първо плаване през Северозападния проход от изток на запад за една навигация (22 юни – 16 октомври) Канада
1948 канадски летци Откриване на три острова острова Принц Чарлз (67°47′ с. ш. 76°09′ з. д. / 67.783333° с. ш. 76.15° з. д.), Еър Форс (67°58′ с. ш. 74°05′ з. д. / 67.966667° с. ш. 74.083333° з. д.) и Фоли (68°30′ с. ш. 75°00′ з. д. / 68.5° с. ш. 75° з. д.) покрай западното крайбрежие на остров Бафинова земя Канада
1948 – 1965 Михаил Сомов, Алексей Трешников (1914 – 1991), Евгений Толстиков (1913 – 1987) и др. съветски и американски изследователи Уточняване на подводния релеф на Северния ледовит океан и откриване на хребетите Ломоносов, Менделев и Гакел и котловините Нансен, Амундсен, Макаров, Подводничари и Канадска
1949 Томас Манинг Детайлно изследване и картиране на открития предишната година остров Принц Чарлз (67°47′ с. ш. 76°09′ з. д. / 67.783333° с. ш. 76.15° з. д.) Канада
1949 – 1951 Пол Емил Виктор (1907 – 1995) Изследване на вътрешния леден щит на Гренландия и трикратно пресичане на острова от запад на изток и обратно и първо меридиално пресичане на цяла Гренландия Гренландия
1952 – 1953 Томас Манинг Детайлно картиране на цялото крайбрежие на остров Банкс и откриване на последните неоткрити участъци от бреговете му Канада
1952 – 1953 Анатолий Иванович Степанов Детайлно геодезическо заснемане и топографско картиране на архипелага Земя на Франц Йосиф и откриване на 20 нови малки острова (общ брой острови в архипелага 191, площ 16500 км2) Русия
1952 – 1953 Борис Владимирович Дубовски Детайлно топографско картиране на архипелага Северна Земя (70 острова, около 37 хил. км2) и остров Визе (79°30′ с. ш. 76°50′ и. д. / 79.5° с. ш. 76.833333° и. д.) Русия
1958 американски подводничари Първо достигане с атомната подводница „Наутилус“ до Северния полюс под ледовете на океана (5 август 1958)
1962 съветски подводничари Второ достигане с атомната подводница „Ленински комсомол“ до Северния полюс под ледовете на океана (17 юли 1963)
1968 – 1969 Уоли Хърбърт (1934 – 2007) Първо пресичане на Арктика с кучешки впрягове и лодки (21 февруари 1968 – 29 май 1969) с четирима спътника от нос Бароу в Аляска през Северния полюс до Шпицберген САЩ, Норвегия
1977 Тимофей Гуженко (1918 – 2008), Юрий Кучиев (1919 – 2005) Първо достигане с атомния ледоразбивач „Арктика“ до Северния полюс (17 август 1977) Русия
1994 Бьорге Оуслан Първо самостоятелно достигане пеша до Северния полюс (22 април 1994) от нос Арктически (най-северната точка на архипелага Северна Земя) Русия

ИзточнициРедактиране