Хрупищка българска община
Тази статия е за българското сдружение. За гръцкото вижте Хрупищка гръцка община.
Хрупищката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Хрупища, Костурско. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града. Действията ѝ са силно затруднени от многочисленото гъркоманско - българско и влашко население в града, което поддържа Хрупищката гръцка община.
| Хрупищка българска община | |
 Печат на българската община с подпис на председателя отец Григорий Попдимитров | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Закрита | 1913 г., Гърция |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Хрупища |
| Езици | български |
История редактиране
Общината е създадена в началото на 80-те години на XIX век. В 1883 година, българската партия в града, начело с Димитър Сикавичовски и Кирязо Сикавичовски, Янко Кръстев, братя Типо и Христо Янакиеви, Яни Драшков и Никола Шкоев, успява да открие в Хрупища българско училище „Св. св. Козма и Дамян“ („Свети Врач“).[1][2] В него от учебната 1883 – 1884 година дълги години преподава училият в Одрин Апостол Филипов Калоянов от Загоричани,[3][4] който обаче в 1885 година заедно с други български учители в Костурско (Търпо Поповски, Григорий Бейдов, Кузман Шапарданов, Константин Дамянов) е вкаран в затвора и училището е затворено.[5] В 1895 – 1896 година учителка в Хрупища е Ангелина Бонева.[6] В 1898 – 1899 година главен български учител в Хрупища е Васил Шанов.[7]
Общината е унищожена в 1913 година от гръцките военни власти, а имотите ѝ са конфискувани. В 1926 година владиката Йоаким Костурски нарежда изцяло да бъде съборен бившият български параклис „Свети Врач“. Параклисът след отнемането му от българската община е превърнат в обор за коне, но местните българи продължават да го посещават и да се молят там и затова владиката нарежда пърното му разрушаване. В сградата на бившето българско училище са настанени гърци бежанци.[8]
.jpg)
Бележки редактиране
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 107.
- ↑ Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 156. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 август 2015 г. (на гръцки)
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 47.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 27.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 36.
- ↑ Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 720.