Хуан Себастиан де Елкано

Хуан Себастиан де Елкано (на испански: Juan Sebastián del Cano (Elcano)) е испански мореплавател и пътешественик-изследовател.

Хуан Себастиан де Елкано
Juan Sebastián Elcano
испански мореплавател
Elcano.jpg
Литография на Хуан Елкано от 1854 г.
Роден
около 1486 г.
Починал
4 август 1526 г. (40 г.)

Етнос Баски
Националност  Испания
Семейство
Съпруга няма
Подпис Firma Elcano.svg
Хуан Себастиан де Елкано в Общомедия

Ранни години (1486 – 1519)Редактиране

Роден е през 1476 година в малкото рибарско градче Хетария (Гетария) на брега на Бискайския залив, провинция Гипускоа, Кралство Кастилия (днес Испания).

През младежките си години е наемник и воюва в Италия. След като събира малко пари се установява в Севиля, става капитан на търговски кораб, но се разорява и при угрозата от затвор се записва в експедицията на Фернандо Магелан.

Експедиционна дейност (1519 – 1526)Редактиране

Участие в експедицията на Фернандо Магелан (1519 – 1522)Редактиране

На 10 август 1519 г., флотилия от пет кораба и екипаж от 265 души, под командването на Фернандо Магелан, отплава от Севиля в първото по рода си околосветско плаване.

В началото на ноември 1521 г., след смъртта на Магелан, само два от корабите на експедицията достигат до Молукските о-ви, като единия от тях „Тринидад“ се нуждае от сериозен ремонт. След като се съветват капитаните на двата кораба решават да се разделят. „Тринидад“, с капитан Гонсало Гомес Еспиноса, решават да се върне в Мексико през Тихия океан, а другият кораб „Виктория“, с капитан Елкано, след като натоварва в трюмовете си голямо количество подправки, тръгва към Испания покрай нос Добра Надежда.

На 21 декември 1521 г., с екипаж от 60 души, в т. ч. 13 малайци, „Виктория“ поема към родината. В края на януари 1522 г. лоцманът-малаец довежда кораба до остров Тимор, а на 13 февруари испанците го напускат и поемат към нос Добра Надежда. Поради опасения от среща с португалски кораби Елкано взема курс далеч от техните традиционни маршрути и на 18 март 1522 г., на 37°50′ ю. ш. 77°33′ и. д., в Индийския океан открива остров Амстердам.

Още в началото на пътуването обаче става ясно, че натовареното на кораба месо (което представлява съществена част от предвидените за пътуването провизии), поради недостатъчното му осоляване, започва да се разваля и това принуждава екипажа да го изхвърли зад борда. Ето защо, когато на 20 май 1521 г. „Виктория“ заобикаля нос Добра Надежда, с което завършва прехода през Индийския океан, екипажът вече е намалял до 35 души, в т.ч. четирима малайци. На островите Зелени Нос, принадлежащи на Португалия, испанците спират за да попълнят запасите си от прясна вода и продоволствия. Дванадесетте моряци и един малаец, които слизат на брега, са арестувани от португалците, а „Виктория“ вдига платна и продължава за родината.

На 6 септември 1522 г., след като загубва още един човек, Елкано с остатъка от екипажа (18 души) на Магелан, заедно с „Виктория“, последният кораб от флотилията, пристигат в Испания, като за 1081 дни извършват първото в света околосветско плаване.

 
Паметник на Елкано в родния му град Гетария

Междувременно в средата на май 1522 г. на Молукските о-ви пристига португалска военна ескадра начело с Антонио Бриту, със задача да завладее архипелага и да не допуска нарушаването на португалския монопол в снабдяването на Европа с ценни подправки. За тази цел Бриту построява на остров Тернате португалски форт. След като в края на октомври Бриту получава известие, че около островите се намира европейски кораб, той веднага изпраща три кораба, които завладяват „Тринидад“ и пленяват 22-мата останали живи испанци. След четиригодишно пребиваване в португалски затвор, в Испания се завръщат само четирима от екипажа на „Тринидад“, в т.ч. и Гонсало Еспиноса.

Крал Карлос I (Карл V) присвоява на Елкано личен герб, на който бива изобразено земното кълбо с девиз на латински: Primus circumdedisti me („Ти първи ме обиколи“) и му назначава ежегодна пенсия.

Участие в експедицията на Гарсия де Лоайса (1525 – 1526)Редактиране

През 1525 г. Елкано участва като капитан на един от корабите в експедицията на Гарсия Хофре де Лоайса, която се отправя по пътя на Фернандо Магелан към Молукските о-ви. Плаването се оказва много тежко и смъртността на корабите е много висока. На 30 юли 1526 умира адмирал Лоайса. Елкано, като негов заместник, става командващ на експедицията, но вече е сериозно болен и на 4 август 1526 година умира в Тихия океан.

ИзточнициРедактиране

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г.
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хуан Себастьян Элькано“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​