Хуан I Кастилски

Хуан I Кастилски (на испански: Juan I de Castilla; * 1358, Епила, Арагон; † 9 октомври 1390, Алкала де Енарес, Кастилия) е крал на Кастилия и Леон от 24 август 1379 година. Той е втори крал от династията Трастамара.

Хуан I Кастилски
крал на Кастилия и Леон

Роден
Починал
Погребан Испания

Религия католицизъм
Управление
Период 24 август 1379 – 9 октомври 1390
Предшественик Енрике II Кастилски
Наследник Енрике III Кастилски
Arms of the Crown of Castile (15th Century).svg
Семейство
Род Династия Трастамара
Баща Енрике II Кастилски
Братя/сестри Леонор Кастилска
Деца Фернандо I Арагонски
Енрике III
Хуан I Кастилски в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Син е на Енрике II Кастилски и Хуана Мануел. Брат е на Леонор Кастилска.

На 18 юни 1375 година Хуан I се жени за Елеонора Арагонска. Бракът е част от мирния договор между Арагон и Кастилия, който е подписан в Алмасан.

Династията Трастамара идва на власт в Кастилия с помощта на Франция и по-специално на конетабъл Бертран дьо Геклен, който отстранява Педро I Кастилски от престола и поставя там Енрике II Кастилски, баща на Хуан I. Така Франция печели силен морски съюзник в борбата си с Англия в Стогодишната война. Хуан I и неговият баща многократно изпращат кастилската армада в помощ на Франция.[1][2]

През 1380 година, обединените флоти на Франция и Кастилия, водени от адмирал Фернандо Санчес де Товар, стигат даже до Лондон, опожарявайки редица английски пристанища.

Управление (1379 – 1390)Редактиране

Начало на управлениетоРедактиране

В началото на управлението Хуан се сблъсква с претенциите за кастилския трон от страна на Джон Гонт, херцог на Ланкастър, женен за дъщерята на Педро I Жестокия – Констанца Кастилска. В края на краищата е сключен мир; дъщерята на херцога на Ланкастър, Катрин Ланкастър, се омъжва за сина на Хуан I, бъдещия крал Енрике III.[3]

Война с ПортугалияРедактиране

 
Битка при Алжубарота, 1385

Хуан I два пъти воюва с Португалия. Първата война завършва през 1382 година с мирът от Бадахос, по условията на който Хуан се жени за дъщерята на португалския крал Фернандо I Прекрасни – Беатрис. През следващата година Фернандо I умира, без да остави мъжки наследник. Хуан предявява права към португалския престол по право на Беатрис, но Кортесите избират за крал незаконнородения брат на Фернанду І Прекрасни, Жуау I. Кастилският крал два пъти напада Португалия. През 1384 година неговото нападение завършва с поражение при Атолейруша, а на 14 август 1385 година Хуан в хода на второто си навлизане е разбит в битката при Алжубарота.[4]

Вътрешна политикаРедактиране

 
Параклиса на Новите монарси, в катедралата на Толедо

Във вътрешната си политика Хуан е също неуспешен – той не съумява достойно да противостои на галисийските и баските феодали, в резултат на това те фактически не се подчиняват на короната. Хуан I е популярен сред народа, доколкото е красив и отзивчив човек, загрижен за облекчаване участта на обикновените.

През 1388 година, Хуан слага край на борбата си с наследниците на Педро I Жестоки за трона на Кастилия, като жени сина си престолонаследника Енрике III за Каталина, внучка на Педро I.

СмъртРедактиране

Хуан I Кастилски умира на 9 октомври 1390 година при буйна езда на току-що подарен му кон. Кралят пада от коня и умира на място, но смъртта му е пазена няколко дни в тайна, докато се уреди всичко около наследника му.[5] Погребан е в параклиса на Новите монарси, в катедралата на Толедо.

ДецаРедактиране

От първия брак с Елеонора Арагонска има три деца:

От втория брак с Беатрис Португалска има един син:

  • Мигел

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Edgar Prestage, Il Portogallo nel medioevo, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 576 – 610, Garzanti, 1999
  2. Cecil Roth, Gli ordini monastici, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. V, pp. 245 – 294, Garzanti, 1999
  3. Rafael Altamira, Spagna, 1412 – 1516, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 546 – 575, Garzanti, 1999
  4. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа. — М.: Вече, 1999. – 656 с. — 10 000 экз. — ISBN 5-7838-0374-X.
  5. Guillaume Mollat, I papi di Avignone e il grande scisma, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VI, pp. 531 – 568, Garzanti, 1999