Хушанг Голшири

ирански писател

Хушанг Голшири (на персийски: هوشنگ گلشیری‎) е виден ирански литературен критик, редактор, поет и писател на произведения в жанра драма. Той е сред първите ирански писатели, използвали съвременни литературни техники, и е признат за един от най-влиятелните писатели на персийската проза през 20-ти век.

Хушанг Голшири
Хушанг Голшири, 1975 г.
Хушанг Голшири, 1975 г.
Роден16 март 1937 г.
Починал5 юни 2000 г. (63 г.)
Професияписател, поет, журналист
НационалностFlag of Iran.svg Иран
Активен период1960 – 2000
Жанрдрама, лирика
СъпругаФарзане Тахери (1979 – )
ДецаБарбад Голшири
Уебсайт
Хушанг Голшири в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Хушанг Голшири е роден на 16 март 1938 г. в Исфахан, Иран, в голямо семейство. Израства в Абадан (1943 – 1955), докато баща му работи в строителството за Англо-иранската петролна компания. В периода 1955 – 1974 г. живее в Исфахан. След завършване на гимназията за кратко работи като деловодител, а после през 1958 г. започна да преподава в началните училища в селските райони. Едновременно следва и получава през 1962 г. бакалавърска степен по персийски език от университета в Исфахан.

След дипломирането си работи като учител средно училище в Исфахан и в околните градове. Чрез свой колега се запознава с актуалните теории и тенденции в художествената литература и създава трайни приятелства с по-авангардните писатели от онова време и най-вече с Бахрам Садеги.

Започва да пише поезия и художествена литература в края на 50-те години. Първият му разказ е публикувани в „Payām-e Novin“ през 1961 г. По-късно редактира и литературното списание „Jong-e Isfahan“, което е издавано извън Техеран. Чрез литературните си срещи се свързва с ветераните от забранената партия „Tuda“, заради което през 1962 г. е арестуван и прекарва пет месеца в затвора. По-късно той пише за политическите затворници в някои от историите си в „Моят малък параклис“ и „Оръжейната стая“.

Първата му книга, сборникът с разкази „مثل همیشه“ (Както винаги), е издаден през 1968 г.

Втората му книга, романът „شازده احتجاب“ (Принц Ехтеджаб), е издаден през 1969 г. Той е история за аристократичния упадък, намекващ неуместността на монархията за Иран. Романът е много успешен, преведен е на няколко езика и го прави известен. През 1974 г. е екранизиран в едноименния филм. Филмът печели наградата „Крилат козирог“ за най-добър пълнометражен филм на Третия международен филмов фестивал в Техеран през 1974 г. и впоследствие е показан на филмовите фестивали в Лондон, Берлин и Кан. Малко след представянето на филма, властите на Пахлави арестуват Голшири и го затварят отново за близо шест месеца.

През 1971 г. е издаден автобиографичният му роман „کریستین و کید“ (Кристин и хлапето), през 1975 г. сборникът му с разкази „نمازخانه کوچک من“ (Моят малък параклис), а през 1977 г. романът му „بره گمشده راعی“ (Изгубеното агне).

През 1978 г. пътува до САЩ, но се завръща на следващата година, и става водещ писател и литературен критик на следреволюционния Иран.

През есента на 1999 г. издава два сборника със статии, наречени „باغ در باغ، جلد اول “ (Градина в градината).

Неговите творби включват осем романа, пет сборника с разкази, две книги по литературна теория и критика и 2 тома. събрани есета и статии.

Наред с писането си, той създава работилници и класове, за да възпитава нови поколения писатели, редактира различни литературни списания и активно участва в борбата за свобода на мисълта и изразяването в Иран, както и в създаването на независимата асоциация на иранските писатели.

Той е удостоен с наградата „Хелман-Хамет“ (Хюман Райтс Уоч) през 1997 г. и германската награда за мир „Ерих Мария Ремарк“ през 1999 г. за усилията си да се бори с потисничеството и да насърчава демокрацията, свободата на словото и правата на човека.

Хушанг Голшири умира от менингит на 6 юни 2000 г. в Техеран, Иран.

След смъртта му през 2000 г. е основана културната фондация „Хушанг Голшири“, която учредява престижните литературни награди „Хушанг Голшири“.

 
Гробът на писателя

ПроизведенияРедактиране

частично представяне

Самостоятелни романиРедактиране

  • (شازده احتجاب, (1969
  • (کریستین و کید, (1971 – автобиографичен
  • (بره گمشده راعی, (1977
  • (آینههای دردار (1993
  • (دست تاریک، دست روشن (1995
  • (جن نامه (1997 – автобиографичен
  • (حدیث ماهیگیر و دیو (2000
  • (نیمه تاریک ماه (2002

СборнициРедактиране

  • (مثل همیشه (1968
  • (نمازخانه کوچک من (1975
  • (جبه خانه (1983

Серия „Изследвания“ (مجموعه مقالات)Редактиране

  • (باغ در باغ، جلد اول (1999
  • (باغ در باغ، جلد دوم (1999

ЕкранизацииРедактиране

  • 1974 Shazdeh Ehtejab – история и сценарий
  • 1979 Sayehaye bolande bad

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Houshang Golshiri“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​