Хърсово (дем Кукуш)

(пренасочване от Хърсово (Ном Кукуш))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.

Хърсово (на гръцки: Χέρσο, Херсо, катаревуса Χέρσον, Херсон, до 1926 катаревуса Χέρσοβον, Херсовон, димотики Χέρσοβο, Херсово[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 1209 жители (2001).

Хърсово
Χέρσο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 74 m
Население 1209 души (2001)
Пощенски код 610 02
Телефонен код 23410-5

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 15 километра северно от град Кукуш (Килкис) на железопътната линия Солун - Кулата.

ИсторияРедактиране

В местността Тумба Хрисафи, на 1200 m северозападно от селото е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[2]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Хърсово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Аруво (Aruvo) е посочено като селище с 80 домакинства, като жителите му са 424 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хърсово има 360 жители българи християни.[4]

В началото на XX век, до 1913 година Хърсово е чифлик на турчина Асан бег – добър и разбран човек по спомените на местни хора, според които той се застъпвал за местните жители, а след Илинденското въстание успял да опази селото от погроми.[5]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хърсово (Hirsovo) има 480 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Хърсово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Херсон.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 202 семейства и 687 жители бежанци.[9]

ЛичностиРедактиране

 
Заявление от Аспарух Николов Троков за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 11 юли 1934 г.
Родени в Хърсово
  •   Аспарух Николов Троков, македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 13 кукушка дружина, орден „За храброст[10]
  •   Христо Иванов Хролев - Графа (1903 – 1933) български комунист
  •   Христо Хърсовски, български просветен деец, преподавал в кукушкото българско училище[11]
Свързани с Хърсово

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χέρσοβο -- Χέρσο
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 160-161.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 166.
  5. Керемидчиев, Борис. Непубликувани спомени на бежанците от Кукушко през 1913 г. (Асан бег, Хаджи Мустафа и някои други правоверни), Македонски преглед, г. ХХХІV, 2011, № 1, с. 119. След Междусъюзническата война Асан бег се преселва в София, където живее да кроя на живота си, а през 1933 г. присъства на Великия македонски събор в Горна Джумая.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 98-99.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 496.
  11. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.