Хърсово (област Шумен)

българско село
(пренасочване от Хърсово (Област Шумен))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.

Хърсово е село в Североизточна България. То се намира в община Никола Козлево, област Шумен.

Хърсово
Общи данни
Население 389 души[1] (15 юни 2020 г.)
17,3 души/km²
Землище 23,401 km²
Надм. височина 320 m
Пощ. код 9937
Тел. код 05324
МПС код Н
ЕКАТТЕ 77582
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   кмет
Никола Козлево
Ешреф Реджеб
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет

Билгине Шюкрю

(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Хърсово се намира на около 40 км североизточно от Шумен. Граничи със селата Крива река, Ружица, Каравелово и Красен дол. Разположено е върху високо издигната и силно пресечена част от Лудогорието, по западния склон на възвишението Станата. Теренът между реките Канъгьол и Хърсовска се отличава с къси и тесни ридове, насочени на североизток и северозапад. Освен котловинния релеф, отличителен белег на физикогеографския облик на селото е богатството на широколистни гори и плодородни почви.[2]

История и археологияРедактиране

В околностите на селото са описани десет обекта - тракийско и средновековно селище, антично селище, средновековно селище, два тракийски некропола, три могили, пещ за топене на желязо, както и селище с неизяснена датировка.

През 1962 г. в околностите на Хърсово, случайно са открити два гроба с трупополагане, които са отнесени към археологическия период на средновековието. От гробния инвентар на единия в Историческия музей в Шумен постъпва желязно ножче, бронзова обеца, украсена с кухи сфери и две сребърни гривни. Счита се, че тези находки са сред най-представителните женски накити, свързани с дохристиянската култура на Дунавските българи.[3]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
1934953
19461013
1956885
1965920
1975886
1985611
1992510
2001440
2011307

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 307 100.00
Българи 88 28.66
Турци 214 69.70
Цигани ? ?
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили

Културни и природни забележителностиРедактиране

В селото има православен храм „Св. Параскева“ построен през 1886 г. В добро състояние е. Свещеник на селото е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар.

Читалището се казва „Пробуда“. Построено е през 1909 година. Разполага с богат фонд от книги.

Най-посещаваната местност се казва „Чибуклията“ – има голяма чешма с лековита вода.

ИзточнициРедактиране