Хърсово (област Благоевград)

село в община Сандански, обл. Благоевград
Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.

Хъ̀рсово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Хърсово
България
41.4601° с. ш. 23.3832° и. д.
Хърсово
Област Благоевград
41.4601° с. ш. 23.3832° и. д.
Хърсово
Общи данни
Население175 души[1] (15 март 2024 г.)
14,6 души/km²
Землище1198 km²
Надм. височина301 m
Пощ. код2819
Тел. код074321
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ77565
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 245
Българи 243
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

География

редактиране

Село Хърсово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 520 mm. През землището на селото тече Мелнишката река. В Хърсово се отглеждат към 1200 декара лозя, произвежда се качествено вино. В землището на селото са разположени винарска изба „Хърсово“, винарска изба „Вила Мелник“, новостроящият се комплекс „АЯ Естейт“ и други. Има развито животновъдство и млекопреработка.

През XIX век Хърсово е изцяло българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1860 година и е построена на най-високата част на селото. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Големо Хърсово (Golémo Hërsovo) е посочено като село с 87 домакинства и 310 жители българи, а Малко Хърсово (Malo Hërsovo) – с 11 домакинства и 38 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Хърсово, село на север от Кромидово, до Катунци. Лежи на един баир 1/2 час до Бистрица и до Мелничката река от другата страна. Има богати нивя и лозя. Гръцка църква и училище с 14 ученика. 110 къщи българе.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 582 души, всички българи-християни.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Hirsovo) се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[6]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 100 къщи са опожарени.[7]

През 1932 година в Хърсово е основана лозарска кооперация „Мелнишка лоза“. Към 1935 г. тя има 56 членове.[9]

Личности

редактиране
Родени в Хърсово
  •   Атанас Василев Ангелов (1920 – ?), български комунист, отговорник на РМС за Светиврачко през 1941–1944 г., заместник-политкомисар на Алиботушката партизанска чета[10]
  •   Борислав Владиков (1934 – 2021) български поет, белетрист и драматург
  •   Димитър Г. Алексиев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, самарджия, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[11]
  •   Димитър Стаменов (1862 – 1939), български революционер и просветен деец
  •   Костадин Щерков (1882 – 1939), български революционер и просветен деец
Починали в Хърсово
Свързани с Хърсово
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  7. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
  8. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  9. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4 (не е отбелязана в изданието – околия Петрич)
  10. Петрова, Любима, съставител. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Благоевград (1944–2009). София, Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив - Благоевград, 2011. с. 479. Архив на оригинала от 2018-10-06 в Wayback Machine.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  12. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 125.
  13. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.