Отваря главното меню

Хърсово (област Благоевград)

село в област Благоевград
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.

Хъ̀рсово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Хърсово
Общи данни
Население 200 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 1198 km²
Надм. височина 301 m
Пощ. код 2819
Тел. код 074321
МПС код Е
ЕКАТТЕ 77565
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Хърсово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 520 mm. През землището на селото тече Мелнишката река. В Хърсово се отглеждат към 1200 декара лозя. В селото е разположена Винарска изба „Хърсово“.

ИсторияРедактиране

През XIX век Хърсово е изцяло българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1860 година и е построена на най-високата част на селото. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Големо Хърсово (Golémo Hërsovo) е посочено като село с 87 домакинства и 310 жители българи, а Малко Хърсово (Malo Hërsovo) – с 11 домакинства и 38 българи.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Хърсово, село на север от Кромидово, до Катунци. Лежи на един баир 1/2 час до Бистрица и до Мелничката река от другата страна. Има богати нивя и лозя. Гръцка църква и училище с 14 ученика. 110 къщи българе.[2]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 582 души, всички българи християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Hirsovo) се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[4]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 100 къщи са опожарени.[5]

През 1932 година в Хърсово е основана лозарска кооперация „Мелнишка лоза“. Към 1935 г. тя има 56 членове.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Хърсово
  •   Атанас Василев Ангелов (1920 - ?), български комунист, отговорник на РМС за Светиврачко през 1941–1944 г., заместник-политкомисар на Алиботушката партизанска чета[8]
  •   Борислав Владиков (р. 1934) български поет, белетрист и драматург
  •   Димитър Г. Алексиев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, самарджия, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[9]
  •   Димитър Стаменов (1862 – 1939), български революционер и просветен деец
  •   Костадин Николов (1882 – ?), завършил през 1905 г. българската семинария в Цариград, работил като учител в Петрич и Мелник
Починали в Хърсово
Свързани с Хърсово

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 – 141.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 190.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 192-193.
  5. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
  6. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  7. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4 (не е отбелязана в изданието – околия Петрич)
  8. Петрова, Любима, съставител. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Благоевград (1944–2009). София, Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив - Благоевград, 2011. с. 479.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
  10. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 125.