Отваря главното меню

Хюсеин Хилми паша (на османски турски: حسین حلمی پاشا; на турски: Hüseyin Hilmi Paşa) е османски държавник, 2 пъти велик везир на Османската империя в периода на Втората конституционна епоха[1] и съосновател на турския Червен полумесец[2].

Хюсеин Хилми паша
حسین حلمی پاشا
османски държавник, паша

Роден
1855 г.
Починал
1922 г. (67 г.)
Хюсеин Хилми паша в Общомедия

Той е сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на XX век, заемал длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898-1902) вилаети, генерален инспектор на Македония (1902-1908), вътрешен министър (1908-1909), велик везир (1909-1910), правосъден министър (1912) и посланик в Австро-Унгария (1912-1918)[3].

БиографияРедактиране

Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров Лесбос в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело исляма[4]. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст.

 
Реч на Хилми паша в Солун при обявяването на конституцията в 1908 г.

Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки валия на Аданския вилает (1897), после на Йеменския вилает (1898), който оглавява до 1902 година[5].

Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки Солунския, Битолския вилает и Косовския вилает) от султан Абдул Хамид II, което е потвърдено от Великите сили с Пъдарските реформи. На този пост остава до Младотурската революция от юли 1908 година.

През 1906 година е награден с гръцки Орден на Спасителя, първа степен, но, както сам пише, отказва на гръцкия консул в Солун Ламброс Коромилас да го получи поради обвиненията от страна на българи и „зломишленици в Европа“ към османските чиновници, че са „благосклонно настроени към гръцките чети“.[6]

След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан Абдул Хамид II между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват Истанбул за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.

Заема поста министър на правосъдието (юли – октомври 1912 г.) в кабинета на Гази Ахмед Мухтар паша. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във Виена, Австро-Унгария, като остава на поста до края на Първата световна война. В интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва:

 
Посрещане на Хилми паша (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ Епифаний Шанов, а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града
 
Хилми паша в Скопие в 1912 г., след потушаването на Албанското въстание
Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.[7]

Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272
  2. Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77
  3. Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227
  4. Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45
  5. World Statesmen – Yemen
  6. Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 65-66.
  7. В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.
Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу адански валия
(април 1897  – ноември 1897)
Мехмед Шакир паша
Ахмед Февзи паша йеменски валия
(май 1898  – октомври 1902)
Абдулах Решид паша Черкез
генерален инспектор на Македония
(1902  – юли 1908)
вътрешен министър
(1908  – 1909)
Мехмед Саид паша велик везир
(14 февруари 1909  – 13 април 1909)
Ахмед Тефик паша
Ахмед Тефик паша велик везир
(5 май 1909  – 12 януари 1910)
Ибрахим Хакъ паша
Мехмед Мемдух бей правосъден министър
(22 юли 1912  – октомври 1912)
Халим бей Самипашазаде