ПФК ЦСКА (София)

български футболен клуб
(пренасочване от ЦСКА София)

ЦСКА (абревиатура от име Централен спортен клуб на армията, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е български футболен клуб от София, България. 31 пъти шампион на България, носител на 20 Купи на България, 4 Купи на Съветската армия и 4 Суперкупи на България за 1989, 2006, 2008 и 2011 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г. след обединението на Септември (София) с военен клуб ЦДВ, като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена. ЦСКА е добил прозвището „Убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е Аякс през 1974 г. (2:0 и 0:1). След това следват Нотингам Форест през 1981 г. (1:0 и 1:0) и Ливърпул през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново среща „мърсисайдци“. Въпреки че не го отстранява, „червените“ успяват да победят с 1:0 в реванша на митичния стадион „Анфийлд“, след като преди това губят с 1:3 в София. Най-големият съперник в дългата история на клуба е Левски (София) и мачовете между двата отбора често се наричат ​​Вечното дерби на България.

Flag of Bulgaria.svg ПФК ЦСКА (София)
Професионален футболен клуб ЦСКА
CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище Армейците
Червените
Основан 5 май 1948 г.;
преди 72 години
 (1948-05-05)
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Стадион Българска армия
Капацитет 22 995 (18 495 седалки)
Собственик Flag of Bulgaria.svg Гриша Ганчев (38,5%)
Flag of Bulgaria.svg Юлиян Инджов (38,5%)
Flag of Bulgaria.svg Христо Стоичков (20,0%)
Президент Flag of Bulgaria.svg Гриша Ганчев
Старши треньор Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Бруно Акрапович
Първенство Първа лига
2020/21 Първа лига, -ро
Спонсор А1 / Уин Бет
Екипировка Flag of Germany.svg Адидас
Уебсайт www.cska.bg
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира ЦСКА 2020/21, ДЮШ 2020/21
ПФК ЦСКА в Общомедия

История

1919 – 1948

През 1919 г. пролетта група спортисти от „Атлетик“ се отделят и заедно с неколцина действащи и запасни офицери образуват Офицерски спортен клуб, с цел единението на офицерите на спортна почва.[1] На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка.[1][2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на отбора стадион „АС-23“, завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[3]

 
Препис на обединителния протокол на
Чавдар (София)

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[4] „Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „АС-23“, преименуван на „Чавдар“ в Борисовата градина. „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946 заема 5-о място, а през 1947 завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.[4]

1948 – 1984 г.

През 1947 година Чавдар (София) завършва 10-и в първенството на България и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната, към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски. След изпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадионНародна армия“, на който армейците играят своите мачове. През лятото на 1949 г. отборът на Септември се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-ото място. С решение на спортната секция на МНО, на мястото на армейския Ботев (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, Черно море, Сливен и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „Динамо“. От следващия сезон отборът е наследен от основния армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са успешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли. През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в националния отбор на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за Швейцария '54. През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли. На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[5] ЦСКА остава на 3-то място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“. През следващия сезон (1963 – 1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[6][7] ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година. През сезона 1966-1967 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0. През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната. Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място. През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“. От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли. В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1. Сезон 1980–1981 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ. През сезон 1981-1982 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-ата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0. В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-1984. През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[8]

Разформироването

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, Васил Тинчев, наказан за 1 година и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[8]

1985 – 2008 г.

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[8] През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, печелейки титлите през 1987, 1989 и 1990 г., като през сезон 1988-89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 2:4 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[9] През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

 
Валентин Михов бе избран за Президент на ЦСКА през 1994 година, преди да оглави БФС.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Ивайло Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[10] На 1 юни 1994 г. шефът на „МултигрупИлия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[10] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[11] На европейска сцена армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[12] През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996-97, но изключително странно[10] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов, за да се подготвят за предстоящото световно първенство. Тримата влизат в спор за капитанската лента, което влияе лошо на отбора.[13] Точно в навечерието на 50-годишнината на отбора, през пролетта на 1998 г., ЦСКА (със Стоичков в резервите) губи катастрофално от Левски с 0:5. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония. Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов и Костадинов също напускат.[10] През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

 
Любослав Пенев е избран за Председател на ФК ЦСКА през 1999 година. По-късно на два пъти става треньор на клуба, през 2015 и 2019 година.

През лятото на 1999 г. за председател на ФК ЦСКА е избран Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[14] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[15] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[10] След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров – Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равенство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за временен треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски. През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивен и резултатен футбол,[16] но Катуци е уволнен през зимата, като официалното становище е че напуска поради семейни причини. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“. През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. ЦСКА играе много силно в турнира за Купата на УЕФА отстранявайки Шахтьор (Донецк) във втория кръг. В трети кръг ЦСКА отпада от италианския гранд Милан. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[17] и отборът остава трети. Италианецът напуска преди края на сезона, а за няколко мача временен треньор е треньорът на вратарите Стоян Йорданов. През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи – Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[18] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[19] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов. В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[20] армейците печелят 30-ата си рекордна титла. До зимната пауза на сезон 2005 – 06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 1:0. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[21][22] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“. Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „КремиковциПрамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[23] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори. В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.[24] Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първия кръг от френския ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетинафиналите от Локо (Пд). Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преотстъпените на пловдивчани футболисти Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб – Левски. От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесетгодишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.

Лиценз

На 21 май 2008 г. Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора заради 254 000 лв. задължения към Вихрен (Сандански) и 937 000 лв. задължения към НАП. От ръководството на ЦСКА обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа за лиценз на отбора. На 3 юни 2008 г. официално е оповестено, че отборът е изваден от европейските клубни турнири и е застрашен от изваждане от А група. На 5 юни 2008 г. президентът на ЦСКА Александър Томов подава оставка, а временно за президент е назначен Емил Костадинов. На 26 юни Лицензионната комисия издава лиценз на ЦСКА за новия сезон, но поставя условия, които трябва да се изпълнят до 4 август същата година В резултат от започналата на 11 юни същата година проверка на ДАНС в ЦСКА е образувано досъдебно производство срещу Александър Томов и Александър Гарибов за присвояване на около 5 милиона лева от Кремиковци през ЦСКА.

2008 – 2015

2008/09

ЦСКА започва лятната подготовка без част от титулярите. Последователно от клуба си тръгват футболистите Георги Илиев, Велизар Димитров, Илко Пиргов, Роберт Петров, Йордан Юруков, Куидо Ланзаат, Емил Гъргоров, Ивайло Петров, Флорентин Петре и Александър Тунчев (общо за 3,75 млн.[25] евро по неофициални данни), а впоследствие на 9 юли и треньорът Стойчо Младенов, който обявява, че е недоволен от продажбата на толкова важни футболисти. За нов треньор е назначен заместник-председателя на надзорния съвет Димитър Пенев. Въпреки проблемите армейците изграждат млад състав, който успява да победи „Литекс“ за суперкупата на страната. На 5 август Лицензионната комисия дава лиценз на ЦСКА за участие в „А“ група. Седмица преди началото на първенството напускат още трима футболисти – Никола Вуядинович, Ней и Хосе Гарсес (общо за около 2 млн. евро[26][27]). След започване на първенството армейците подписват договори с българските национали Здравко Лазаров и Владимир Манчев. ЦСКА остава без основен спонсор, след като договорът с Вивател е прекратен по взаимно съгласие. В 15-и кръг армейците, които са лидери, отстъпват първото място на Левски след равенство с Локомотив (Мездра). През целия полусезон се носят слухове за нови купувачи на отбора, като основното име, което се спряга, е това на украинския милиардер Константин Жеваго. През декември от ЦСКА обявяват, че се водят преговори с две фирми, едната от които е „Титан АС“, а другата е базирана в Абу Даби. В крайна сметка на 24 декември 2008 г. официално е обявено, че е подписан предварителният договор за продажбата на отбора с „Титан АС“, като сумата, с която се спекулира в медиите, е от порядъка на 7 – 12 млн. евро. През зимата петима играча подават молби за разтрогване на договорите в отбора. Четирима от тях успяват да прекратят договорите си с ЦСКА, като най-големи полемики предизвиква португалският полузащитник Фелипе да Коща който въпреки твърденията си, че ще преговаря за нов договор с ЦСКА, преминава в Левски. През зимата са привлечени голямо количество нови футболисти (националът Йордан Минев и голмайсторът Дормушали Саидходжа от Ботев (Пловдив), бившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров, португалците Давид Мендес Силва и Руй Мигел от Локо (Мездра), както и Херман Пиетробон, Веселин Стойков и Асен Георгиев от Пирин), като 2-ма от тях (Пиетробон и Стойков) са преотстъпени. В медиите често излизат съобщения за забавени плащания към бивши футболисти и треньори на ЦСКА. След като ЦСКА пада в първия си мач за годината срещу Пирин за купата на България треньорът Димитър Пенев е освободен, а на негово място е назначен нов треньор, племенникът му, Любослав Пенев. На 6 март Димитър Борисов и Иво Иванов подписват договор за покупко-продажба на отбора с представителят на Прамод Митал, Александър Томов. Официален собственик на отбора е фирма „Титан Спорт“ ЕАД, дъщерна на „Титан АС“. Със старта на пролетния полусезон армейците успяват да извоюват първото място с десет поредни победи. На 12 април 2009 г. в Търговския регистър официално е публикувана информацията с новите собственици и новите управителен и надзорен съвети. Въпреки че води през по-голямата част от първенството, в крайна сметка ЦСКА остава на второ място само на 1 точка от „Левски“. За следващия сезон от ръководството съобщават, че възнамеряват да направят селекция изцяло от български футболисти.

2009/10

През новия сезон ЦСКА играе в турнира Лига Европа, като армейците започват участието си от трети квалификационен кръг срещу северноирландския ФК Дери Сити, а в плейофите отстраняват и отбора на Динамо Москва. На жребия, изтеглен на 28 август 2009 година в Монако, ЦСКА попада в група „Е“ заедно с отборите на АС Рома, ФК Фулъм и ФК Базел. Във вътрешното първенство армейците имат 4 поредни победи без допуснат гол и общо 9 мача без загуба. На 7 септември 2009 г. е свикана конференция, на която е обявено, че ЦСКА има нов генерален спонсор – мобилният оператор Глобул. След загубите от Миньор и Литекс в „А“ група и Базел в Лига Европа треньорът на ЦСКА Любослав Пенев отстранява футболистите Давид Да Силва, Иван Караджов, Йордан Тодоров, Павел Виданов, Кирил Котев, Иван Иванов, Маркиньос, Тодор Тимонов и Светослав Петров заради неспазване на режима.[28] На следващия ден президентът на ЦСКА Димитър Борисов опрощава наказанията на Тодор Тимонов, Павел Виданов, Маркиньос и Давид Силва.[29] След втория мач с Базел Пенев обявява, че ще подаде оставка заради намесата на ръководството в спортно-техническите решения.[30] Въпреки че е подал оставка, Любо Пенев води отбора в следващия кръг от „А“ група срещу Славия. След изразената подкрепа от страна на феновете и обещание от страна на ръководството за ненамеса в решенията му Пенев скланя да остане в отбора и оттегля оставката си.[31] Въпреки амнистирането на провинилите се футболисти, някои от тях не вземат участие до края на полусезона. В последните мачове ЦСКА записва три поредни равенства и остава на 2-ро място във временното класиране след изиграването на есенния полусезон, на 4 точки от първия Литекс. В Купата на България ЦСКА отстранява отборите на Свиленград и Литекс и участва на четвъртфинал през пролетта. В Лига Европа армейците остават на последно място в групата с 1 спечелена точка срещу Фулъм в София и 5 загуби. В края на годината футболистите Иван Иванов и Иван Караджов са наръгани с нож, след кавга с охранител.[32]

 
Интервю с Венцислав Живков, 14 ноември 2010 г.
 
Спортният директор на ЦСКА от 2010 година –Димитър Димитров-Каубоя е бивш български футболен съдия, 14 ноември 2010 г.

На 13 януари 2010 Любослав Пенев е освободен, след събрания на НС и УС, заради разминаване в целите.[33] На следващия ден е обявено, че новият треньор на ЦСКА ще е Миодраг Йешич.[34] Йешич обаче не успява да прекрати договора си с либийския Ал Итихад.[35] На 17 януари 2010 на пресконференция официално е обявено, че новият треньор на отбора е румънецът Йоан Андоне. След началото на полусезона ЦСКА записва лоши игри и от 5 мача печели само 2. В мача срещу Локомотив (Мездра) фенове на ЦСКА навлизат на стадиона за саморазправа с играчите и ръководството. Мачът е спрян и на ЦСКА е присъдена служебна загуба с 3:0. На 30 март официално е обявено, че Йоан Андоне напуска отбора, а на негово място е назначен Адалберт Зафиров. ЦСКА отпада от купата на България в мач срещу бъдещия носител Берое. На 22 април за старши треньор е назначен Димитър Пенев, който ще води отбора заедно с главния мениджър Зафиров, тъй като Зафиров няма лиценз УЕФА „Про“. До края на сезона част от чужденците напускат отбора по взаимно съгласие. ЦСКА завършва сезона на 2-ро място след новия шампион Литекс и ще играе от трети предварителен кръг в Лига Европа следващият сезон. От ЦСКА заявяват стадион „Васил Левски“ за домашен, тъй като Българска армия не покрива критериите за лицензиране. На 13 май официално е обявено, че треньор на отбора от 30 юни 2010 ще е Павел Дочев.

2010/11

 
Борис Галчев (в червен екип) в единоборство с капитана на ПФК Черно море (Варна) Георги Илиев. Момент от мача за Купата на България по футбол, завършил 2:0 за ЦСКА, 4 април 2011 година.

Подготовката за сезон 2010/11 се води в Германия, като червените записват противоречиви резултати, като побеждават Арминия Билефелд и ПАОК, но падат от Рот-Вайс (Оберхаузен) и побеждават трудно младежкия отбор на Хановер 96. Представянето на отбора е слабо срещу новака във висшата лига на Кипър Олимпиакос (Никозия), от когото ЦСКА губи катастрофално с 1:5. Загубата води до недоволството на публиката, част от която настоява за оставката на Павел Дочев. След много слаб старт в първенството и загуби от Левски и Черноморец, и равенство срещу Видима, Дочев подава оставка. За нов треньор на ЦСКА е назначен македонецът Георге Йовановски. В Лига Европа червените успяват да се класират в групите след домашни победи срещу аутсайдерите северноирландския ФК Клифтънвил и уелския ФК Дъ Ню Сейнтс с по 3:0, а реваншите завършват съответно 1:2 за ЦСКА и 2:2. При жребия за групите ЦСКА попада в група „L“ с ФК Порто, Бешикташ и ШК Рапид Виена. Под ръководството на Гьоре Йовановски отборът продължава със слабите резултати, а феновете засилват протестите си срещу ръководството му. На 21 октомври 2010, след загуба от Рапид (Виена) с 2:0,

 
Футболистите на ЦСКА празнуват със спечелената Купа на България, 25 май 2011 година, стадион „Васил Левски“.
 
Суперкупа на България 2011, спечелена след победа над Литекс.

Йовановски е освободен, а до края на сезона отборът се води от помощник-треньора Милен Радуканов. На 4 ноември ЦСКА записва първа победа в групите на Лига Европа, като побеждава Рапид с 2:1 във Виена. В края на полусезона тимът заема 5-о място на 11 точки от водача Литекс. В Европа ЦСКА остава последен в групата само с 1 победа. За купата на България отстранява отборите на Сливен и Малеш и среща Черно море (Варна) на четвъртфинала. Пролетният полусезон започва много силно за ЦСКА, който побеждават категорично силните отбори на Левски и Черноморец (Бургас). Отборът, ръководен от Милен Радуканов, продължава с добрите си игри, като допуска само две загуби до края на сезона. В крайното класиране е 3-ти след шампиона Литекс и втория Левски. За купата на България ЦСКА отстранява Черно море и Литекс, а финалът срещу Славия е спечелен с гол на Спас Делев през първото полувреме. Спечелването на купата изпраща ЦСКА в плейофите за Лига Европа за следващия сезон. Отборът спечелва и Суперкупата на България, като побеждава шампиона Литекс.

2011/12

 
Момент от срещата-реванш за влизане в Лига Европа ЦСКА – Стяуа (Букурещ) 1:1, София, 25 август 2011 г.

ЦСКА започва подготовката за сезон 2011/12 на 23 юни 2011 г. в София, след което прави два лагера в Боровец и в Остербек, Нидерландия. През трансферния прозорец ЦСКА се разделя с Емил Гъргоров, Александър Тонев, Килиан Шеридън и Маркиньош, като на тяхно място са привлечени Адемар Жуниор от Черно море, националът на Румъния и голмайстор на румънското първенство Янис Зику, вторият в класирането за голмайсторския приз в Румъния Жуниор Мораеш, словенският младежки национал Саша Живец, бившият вратар на червените Райс М'Боли, който идва под наем за 1 година от Криля Советов (Самара), словенецът Денис Халилович от холандския Вилем II и трима млади футболисти от разпадналия се Пирин (Благоевград). На втория лагер ЦСКА изиграва 5 контроли, като допуска само 1 загуба. На 26 юли изпълкомът на БФС блокира трансферите на ЦСКА заради задължения към ОФК Сливен.[36] От ръководството на ЦСКА обжалват решението, като представят документи, подписани от частен съдия-изпълнител, който потвърждава за сключено споразумение между него и ЦСКА за разсрочено изплащане на дълга на Сливен, чиито банкови сметки са запорирани. На 29 юли ЦСКА плаща дълга си към Сливен на частния съдия-изпълнител и получава картотека за новите си футболисти.[37] На 30 юли ЦСКА печели Суперкупата на България срещу Литекс, които не играят с всичките си титуляри, с 3:1. Головете за армейците вкарват Спас Делев (2) и Янис Зику. Жребият за евротурнирите отрежда ЦСКА да играе срещу румънския Стяуа. Първият мач е в Букурещ на 18 август 2011 г. и румънците побеждават с 2:0. Втората среща се играе на стадион „Васил Левски“ в София на 25 август 2011 година и завършва 1:1 и ЦСКА отпада от турнира.

2012/13

 
Христо Стоичков извежда отбора на ЦСКА на първа тренировка, 12 юни 2013 г., ст. „Българска армия“, София

Отборът започва сезона под ръководството на Стойчо Младенов, като в началото проблемите в отбора са сериозни, като му е забранено да картотекира играчи за един трансферен прозорец. Отборът отпада срамно в турнира на Лига Европа от словенския отбор Мура, резултатите в първенството са непостоянни. През зимната пауза Стойчо Младенов е уволнен,[38] като официална причина е провалът в евротурнирите и лошите резултати в първенството. От началото на 2013 г. треньор на ЦСКА е Миодраг Йешич.[39] В турнира за купата на България отстранява шампиона и носител на купата – Лудогорец, но на четвъртфинал отпада от ПФК Локомотив (София). Миодраг Йешич е уволнен на 11 март същата година и за треньор отново е назначен Милен Радуканов, който довършва сезона, а отборът се класира на трето място в шампионата, като спечелва право да играе в турнира на Лига Европа.

Завръщане на Христо Стоичков и опити за промяна на собствеността

На 12 юни 2013 г. за треньор на отбора е назначен Христо Стоичков. Собствениците на ЦСКА Димитър Борисов и Иво Иванов водят преговори за продаване на отбора на Гриша Ганчев.[40]

 
Димитър Борисов бе съсобственик на ЦСКА в продължение на 4 години.

На 22 юни 2013 г. официално е обявено че Борисов и Иванов напускат отбора, като опрощават вътрешните заеми на отбора към техни дружества и прехвърлят собствеността на отбора на треньора Христо Стоичков.[41]

Отказване от Евротурнири и напускане на футболисти

Непосредствено преди теглене на жребия за евротурнирите 2013/2014 от ЦСКА обявяват, че отборът се отказва от участие в турнира на Лига Европа,[42] а на жребия е изтеглен отбор с име N3 (Bul). Дни след това мястото на ЦСКА е заето от ПФК Ботев (Пловдив). Този ход на ръководството на ЦСКА е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на още задължения на „червените“ и Гриша Ганчев се отказва официално от сделката.[43] След отказа на Ганчев в медиите излизат опции за закупуване на лиценза на Нефтохимик от новосформирано дружество „ЦСКА 1923“, зад което стоят Аспарух Никодимов, Димитър Пенев и Стоян Йорданов. Последват дни, в които играчи на ЦСКА масово напускат отбора или са преотстъпени в други отбори. Първо футболистът от Мадагаскар Анисе Абел поема в посока ПФК Ботев (Пловдив) като преотстъпен, а по-късно Мишел Платини заминава за шампиона ПФК Лудогорец (Разград). Също така договорите си прекратяват още Благой Макенджиев, Апостол Попов и Костадин Стоянов,[44] а по-късно и Спас Делев, Михаил Венков, Пламен Крачунов и Иван Бандаловски.[45] Ядосани от неуредиците в отбора и по повод обръщение на БФС, че „ЦСКА 1923“ не може да придобие акциите на Нефтохимик, фенове на ЦСКА изпотрошават сградата на БФС.[46] На 1 юли Христо Стоичков и треньорският му екип се отказват да водят отбора до изясняване на ситуацията. Временно на треньорския пост е назначен Сашо Борисов.[47] Стоичков окончателно се отказва да води отбора на 7 юли.

 
Александър Томов представя на нарочна пресконференция Лорънс Дейвис, който трябва да стане новият Председател на НС на клуба, София, 20 септември 2013 година.

. На 5 юли група бизнесмени, наречени „Червени шампиони“, с представител бившия изпълнителен директор на ЦСКА Александър Тодоров, започват разговори за придобиване на акциите на клуба. Сделката е завършена на 10 юли след няколкодневни преговори.[48] След одобрението на сделката от КЗК е подписан и окончателният договор на 5 август 2013 г. Собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“. За треньор е назначен Стойчо Младенов. През август 2013 година Александър Томов представя на нарочна пресконференция Лорънс Дейвис, който трябва да стане новият Председател на НС на клуба.[49] Английският бизнесмен е освободен през 2014 г., след като длъжността е поета от бизнесмена Петър Манджуков.[50] В отбора са привлечени куп футболисти, между които новият капитан на отбора Валентин Илиев, Емил Гъргоров, Апостол Попов, Тодор Янчев, Неманя Милисавлевич и др. Със закъснялата селекция и подготовка отборът тръгва трудно в първенството, записвайки 3 поредни равенства и загуба в първите 4 мача. Постепенно обаче отборът набира инерция и след 1 равенство и 8 победи, последната от които с 3:0 срещу Левски, в края на полусезона заема 3-то място в класирането след на 4 точки от водачите Литекс и Лудогорец. За купата на България ЦСКА отстранява Хасково в 1/16 финала и отпада от Левски на 1/8 финала. На 30 октомври договор с отбора сключва бившият национал Мартин Петров. До края на сезона армейците записват още 3 победи срещу Левски в първенството и завършват втори на 12 точки след шампиона Лудогорец. През пролетта е опитано да се предложи публично акции на ЦСКА на фондовата борса за попълване на капитала на дружеството, но предлагането се оказва неуспешно. Над 5000 души взимат участие в публичното предлагане на акции.

2014/15

През лятото армейците правят нова голяма селекция, след като поради различни причини отбора са напуснали основни футболисти, като прекратилият кариерата си Мартин Петров, напусналите заради забавени заплати Емил Гъргоров и Джаксън Менди. Армейците привличат румънския нападател Серджиу Буш и още няколко чуждестранни футболиста. През есента армейците успешно водят в класирането записвайки 2 победи над Левски (2:0 и 0:3). Преди пролетния кръг армейците водят на шампиона Лудогорец с 3 точки разлика и имат най-добро нападение и защита, допускайки само една загуба. По време на зимната пауза е продаден голмайсторът Серджиу Буш, който дотогава води в таблицата за голмайстори на „А“ група с 10 вкарани гола. От отбора си тръгва и Антон Карачанаков заради неразбирателство с треньора Стойчо Младенов. През зимата са привлечени нови футболисти в отбора за засилване на конкуренцията.

 
Състава на ЦСКА София, за сезон 2014/2015

Армейците започват втория дял на първенството много тежко и от 5 мача имат 4 загуби и едно равенство, без вкаран гол. Треньорът Стойчо Младенов подава оставка, а на негово място е назначен бившият футболист на ЦСКА и треньор в ДЮШ Галин Иванов. В края на март 2015 г. миноритарните акционери в клуба Ивайло Манджуков и Юлиан Инджов заявяват в пресконференция, че ще купят дялове за придобиване на мажоритарен дял в клуба. Няколко дни по-късно се отказват от тази си идея заявявайки, че не им е даден достъп до счетоводните книжа. До края на март, чрез заеми и дарителска кампания за събиране на средства, президентът на НС Александър Томов се опитва да спаси лиценза. На 30 март отборът подава документи за лицензиране. В началото на април Манджуков и Инджов прехвърлят акциите си на Милко Георгиев и Борислав Лазаров, избрани от част от фенклубовете на отбора. На 6 април Александър Томов също прехвърля своите акции на двамата. На 24 април Ивайло Манджуков придобива мажоритарния пакет акции на отбора, а междувременно Юлиан Инджов и Петър Манджуков се отказват от спонсориране на отбора. На 28 април е сменен старши треньорът на отбора, като на мястото на Галин Иванов се завръща Любослав Пенев. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за Европа и „А“ група, на 1 юни и апелативната комисия отказва лиценз за „А“ група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В медийното пространство се появяват множество идеи за оставане на ЦСКА в „А“ група, сред които сливане с Литекс или плащане на задълженията и сливане с Локомотив София, който също няма лиценз за професионалния футбол. След срещите с феновете Васил Божков решава да помогне на отбора, като след допълнителни обсъждания се решава да се създаде ново дружество, което да започне от „А“ областна група София. На 24 юни Гриша Ганчев обявява в интервю, че ще поеме издръжката на отбора, без да се създава ново дружество. Няколко дни по-късно Васил Божков се отказва от своя проект. За треньор на отбора е назначен бившият футболист на ЦСКА Христо Янев.

2015/16, „В“ група, спечелване на Купата на България

Преди началото на сезона се прави селекция от изцяло български футболисти играли в А и Б професионалните групи както и юноши на ЦСКА. От състава, състезавал се през миналия сезон, остават Стоян Колев, Борис Галчев и Анатоли Господинов. Сред привлечените футболисти са известни имена като Костадин Хазуров, Преслав Йорданов, Момчил Цветанов, Самир Аясс, Иво Иванов, Александър Бранеков и Ангел Грънчов. ЦСКА започва силно сезона в Югозападната „В“ аматьорска футболна група, като до 9-ия кръг записват 9 победи без инкасиран гол с голова разлика 43:0. За Купата на България, ЦСКА побеждава последователно ФК София 2010, Септември (София), ФК Сарая, Ботев (Ихтиман). На 1/16 финалите червените печелят срещу Нефтохимик (Бургас). В осминафиналите армейците ще играят със Спартак (Плевен).

 
Момент от финала за Купата на България ЦСКА – Монтана 1 – 0, 24 май 2016 г.

На осминафиналите от Купата на България армейците побеждават Спартак Плевен с 2:0. Жребият отрежда домакинство срещу Созопол в мач от четвъртфиналите на турнира на 10 декември. Междувременно ЦСКА продължава без грешка в първенството, като завършва полусезона без загубена точка и зимува на първото място в Югозападната В група. Червените побеждават Созопол с 3:0 и продължават в полуфиналите на турнира през пролетта. Междувременно синдика Дора Милева приема и обработва документи на кредиторите на ЦСКА. Решение ще вземе съдът, кои задължения отпадат и кои остават, за да се определи окончателната сума на задълженията. На полуфинала за Купата на България ЦСКА играе с Берое два мача на разменено гостуване. И двата завършват с резултат 2:0 за армейците, които се класират за финала срещу Монтана. В първенството ЦСКА записва предимно победи с изключение на един равен мач срещу ФК Сливнишки герой (Сливница) 2:2. На 24 май 2016 г. се играе финал за купата на България. На националния стадион „Васил Левски“ пред 33 345 души[51][52] ЦСКА печели с 1:0 купата на България срещу Монтана, с гол на Станислав Маламов. ЦСКА завършва сезона с победа в последния си мач във „В“ група. Армейците побеждават Миньор Перник с 6:1, мачът се играе на стадион „Славия“ в Овча купел. ЦСКА записва 31 победи, 1 равенство, вкарва 146 гола и допуска 10 при голова разлика 136, печелейки Югозападната „В“ група с 94 точки актив.

Несъстоятелност, преструктуриране и търг за активите

На 16 октомври 2013 г. започва да се разглежда дело за обявяване в несъстоятелност на „Професионален футболен клуб ЦСКА“ ЕАД гр. София по молба на фирма „Юнис“ ООД заради неплатени ремонти по стадион „Българска армия“ и базата в Панчарево.[53] На 18 септември 2014 г. е даден ход на делото по същество, но на 6 октомври същата година е стопирано и е възобновено производството.[54] На 7 януари 2015 г. ЦСКА печели дело за обявяване в несъстоятелност заведено от друга фирма „Папаз холдинг“.[55] На 14 май 2015 г. е възобновено производството по делото на фирма Юнис.[54] В края на септември 2015 г. се гледа делото по несъстоятелност, а на 5 октомври съда излиза с решение, че клуба е в неплатежоспособност от 31 декември 2014 г. и назначава Радослав Тонев за временен синдик.[54] На 4 октомври 2015 г. се провежда среща между Гриша Ганчев, известни фенове на ЦСКА и фенове от страната, като на срещата на стадион „Българска армия“ присъстват около 4 – 5000 души. Представят се две идеи за спасение на ЦСКА – ново дружество да продължи на мястото на старото във В група или „купуване“ на лиценз на друг отбор. Правната комисия на БФС отказва да приеме новото дружество за правоприемник на старото. Радослав Тонев свиква Общо събрание на кредиторите на 22 октомври. Постоянен синдик не се избира сред трима кандидати и се назначава служебен от съда – Дора Милева.[54] На 26 май 2016 г. съдът обявява решението си, че дълговете на „ПФК ЦСКА“ АД са 23 897 878,48 лева. На 2 юни 2016 г. юридическото лице, представляващо ПФК Литекс (Ловеч), променя юридическата си структура от „Професионален футболен клуб Литекс – Ловеч“ АД на „Професионален футболен клуб ЦСКА – София“ ЕАД. На същия ден юридическото лице на ПФК Чавдар (Етрополе) – „ПФК Чавдар“ АД се преструктурира на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД, като то е вписано като едноличен собственик на „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД. Като собственици на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД са вписани Христо Стоичков, Юлиян Инджов и Гриша Ганчев. На 7 юни Българският футболен съюз обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната Първа професионална футболна лига като ПФК ЦСКА (София). В края на юни 2016 г. са внесени два оздравителни плана за ПФК ЦСКА АД от ръководството на отбора[56] и от Васил Божков.[57] На 5 юли и двата плана са отхвърлени от СГС.[58] Старото дружество на отбора „ПФК ЦСКА“ АД преустановява дейност, а по-късно е и окончателно обявено в несъстоятелност на 9 септември 2016 г.[54][59] На 30 март 2017 г. е проведен търг за активите на ПФК ЦСКА АД, който обаче е провален от феновете на ЦСКА, които не допускат външи фирми до търга.[60] На 30 май 2017 г. представителите на „Сектор Г“, подкрепени от собствениците, печелят търга за активите на ПФК ЦСКА АД с оферта от 8 милиона лева.[61] На 11 октомври 2018 г. собствениците на ЦСКА Гриша Ганчев и Юлиан Инджов превеждат почти 8 млн. лева за придобиването на активите на ПФК ЦСКА АД по сметката определена от синдика на дружеството в несъстоятелност.[62] Плащането на активите а забавено заради дело на фирма Камеко заради земи които са включени от синдика Дора Милева в активите на ПФК ЦСКА АД. На 30 юли 2019 г. Камеко печели делото срещу ПФК ЦСКА АД (в несъстоятелност), с което земите се изкарват от активите.[63] На 30 септември 2019 г. съдът възлага върху фирма Ред Енимълс ЕООД собствеността върху вещите и имуществените права като цяло, съставляващи масата на несъстоятелността на „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД[54]

След 2016 г.

2016/2017 – Завръщане в професионалния футбол

На 3 юни Лицензионната комисия на Българския футболен съюз издава лиценз на новото дружество „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД за сезон 2016/2017 в Първа професионална футболна лига.[64] На 13 юли Министерство на младежта и спорта на България (ММС) със заповед от министъра Красен Кралев прекратява едностранно договора си с „ПФК ЦСКА“ АД за безвъзмездно ползване на базите – стадион Българска армия и тренировъчната база в Панчарево, и ги предоставя за възмездно ползване от „ПФК ЦСКА – София“ АД. Като причина за това се посочва, че отначало при откриване на производството по несъстоятелност на „ПФК ЦСКА“ АД, ММС е включено в списъка с кредитори с вземане в размер на 929 109,14 лв. неизплатени задължения към Столична община за двете бази за периода 2012 – 2015 г., които според договорите трябва да бъдат заплатени от ползвателя на базите. Впоследствие ММС е изключено от списъка и не се предвижда изплащане на задълженията. На 12 юли 2016 г. „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД писмено иска от ММС да ползва възмездно стадион „Българска армия“ и база „Панчарево“. Решението е, че на търг ще се обяви кой ще вземе базите под наем, като в цената ще бъде включено и задължението на „ПФК ЦСКА“ АД към министерството.[65] На 29 юли ЦСКА печели с 2:0 домакинството си срещу Славия пред над 10 000[66][67] свои привърженици на стадион „Българска Армия“, следват няколко слаби мача срещу новака Верея (Стара Загора) и Пирин (Благоевград), след които старши-треньорът на ЦСКА Христо Янев подава оставка, която е приета от ръководството на клуба и няколко дни по-късно за наставник на „армейците“ е назначен синът на легендарния румънски футболист и треньор Ангел Йорданеску, Едуард Йорданеску. Преди официалната си пресконференция пред медиите, той е представен първо на феновете на „червените“. В дебюта си начело на ЦСКА Йорданеску записва победа с 2:0 над Локомотив (Горна Оряховица). След серия лоши резултати Йорданеску подава оставка на 27 ноември и до зимната пауза е заменен от Стамен Белчев, който дотогава е треньор на втория отбор. Под ръководството на Белчев отбора се стабилизира и показва най-добри резултати от всички отбори в Първа лига и завърши на второ място след Лудогорец. Във вечното дерби отборът допуска пълен обрат за първи път от 13 години от Левски на 4 март 2017 г. с 1:2, пред 18 000 на националния стадион, но по-късно записва две категорични победи над „сините“ с по 3:0. В края на сезона ЦСКА завършва втори на 16 точки от първия Лудогорец.[68] На 29 май 2017 г. от БФС заявяват, че са получили отказ за участие на ЦСКА в европейските клубни турнири за следващите два сезона.

2017/2018

През сезон 2017/18 ЦСКА се представя силно, като записва 24 поледи от 36 мача и завършва отново на второ място на седем точки от първия Лудогорец.[69] В купата на България ЦСКА отпада на полуфинала след загуба и равенство срещу Левски.[70] След отпадането старши треньорът Стамен Белчев е освободен, а на негово място до края на сезона е назначен Христо Янев.

2018/2019 – Завръщане в европейските турнири

На 7 юни 2018 г. за треньор е назначен сръбско-английският специалист Нестор Ел Маестро.[71] От УЕФА е получено разрешение за участие в Лига Европа, една година по-рано от възложената тригодишна забрана. Армейците отстраняват отборите на ФК Рига и ФК Адмира Вакер Мьодлинг, а в третия квалификационен кръг отпадат след две загуби с 1:2 от ФК Копенхаген.[72]

 
Състава на ЦСКА София, преди двубоя от Лига Европа с Осиек, 25-7-2019Състава на ЦСКА София, преди двубоя от Лига Европа с Осиек, 25-7-2019

През зимната пауза треньорът Нестор Ел Маестро е заменен от Любослав Пенев, който остава начело на отбора три месеца. Напуска ЦСКА, след като отборът отпада от Ботев (Пловдив) на полуфинал за купата на България.[73] За времененно треньорско трио са назначени помощникът на Пенев Добромир Митов с консултанти Люпко Петрович и Димитър Пенев, като основната работа по тренировките и воденето на мачовете се извършват от Петрович и Митов. ЦСКА завършва сезона на второ място на една точка от шампиона Лудогорец, като до последно запазва интригата за титлата[74]

2019/2020

На 4 юни 2019 г. е обявено че Добромир Митов, Люпко Петрович и Димитър Пенев ще останат начело на ЦСКА и за новия сезон.[75] През сезон 2019/20 ЦСКА участва в Първа лига, Лига Европа и Купата на България. В първия предварителен кръг на Лига Европа, ЦСКА се изправя срещу отбора на Титоград от Черна гора, армейците побеждават в първия мач като домакини с 4:0 а в мача реванш завършват 0:0 с което се класират за втория кръг срещу хърватския Осиек. Първенството не започва убедително, в първия кръг ЦСКА прави изненадващо равенство като домакин на Етър (ВТ) 2:2 а след това записва загуба също като домакин от Черно море (Варна) с 1:3, ситуацията ескалира и е направена треньорска рокада, дотогавашният консултант Люпко Петрович поема руля и на 21 юли 2019 г. официално е представен като старши треньор на ЦСКА, а треньорът Добромир Митов става асистент на сърбина. След първия мач с отбора на Осиек, ЦСКА има предимство от 1 гол на свой терен, седмица по-късно в Хърватия хърватите също печелят с 1:0 и след равенство и 120 мин. игра се стига до дузпи в които ЦСКА печели с 4:5, и така се класира за третия кръг в Лига Европа в който армейците ще се изправят срещу ФК Зоря от Украйна. Първият мач с украинците в София завършва при резултат 1:1, седмица по-късно в Украйна ЦСКА губи с минималното 0:1 и отпада от турнира Лига Европа. На 2 октмоври 2019 г. – четири дена след загубата на армейците от Берое с 2:1 Люпко Петрович решава да подаде оставка най-вече заради големия натиск отстрана на феновете. На 6 октомври официално бе обявено, че за нов треньор е назначен досегашният анализатор Милош Крушчич. Под ръководството на Крушчичи ЦСКА се представя колебливо, като се допускат малко голове, но и също така се вкарват малко. Заради световната пандемия с коронавирус сезонът бе прекъснат три месеца през март и бе подновен в края на май. ЦСКА достига до финал за купата на България, като на полуфинала отстранява Ботев (Пловдив). На финала срещу Локомотив (Пловдив) армейците изпускат няколко сигурни голове и мачът завършва 0:0 в редовното време и продълженията. При изпълнението ЦСКА губи с 3:5, след като дузпата бита от Али Соу е спасена.[76] След загубата във финала за Купата на България, на 2 юли Милош Крушчич подава оставка която бива приета от ръководството.[77] Още същия ден за нов треньор е обявен Стамен Белчев.[78]

2020/2021

През сезон 2020/21 ЦСКА участва в Първа лига, Лига Европа и Купата на България. В първия предварителен кръг на Лига Европа, ЦСКА се изправя срещу отбора на Сиренс от Малта, армейците побеждават в мача като домакини с 2:1 с което се класират за втория кръг срещу беларуския и добре познат в България отбор на БАТЕ Борисов. ЦСКА надделява с 2:0 отборa на БАТЕ Борисов на свой терен с което се класира за третия кръг на Лига Европа срещу отбора на Б36 (Торсхавн) от Фарьорски острови. ЦСКА печели мача с 3:1 в София, след което се класира на плейоф за влизане в групите на Лига Европа, срещу тима на Базел от Швейцария. В Първа лига, ЦСКА играе колебливо като редува силни и не чак толкова задоволителни мачове. На 1 октомври ЦСКА побеждава Базел като гост в Швейцария с 1:3 и се класира в групите на Лига Европа. В групите на втория по сила турнир в Европа, ЦСКА мери сили с Рома от Италия, Йънг Бойс от Швейцария и Клуж от Румъния. Първият мач на ЦСКА в група А на Лига Европа не протича в полза на армейците, на Национален стадион „Васил Левски“ пред многобройни запалянковци те губят от шампиона на Румъния Клуж с 0:2. На 25 октомври след поредното равенство (Арда (Кърджали)-ЦСКА 1:1) и 6 мача без победа в Първа лига, Стамен Белчев бива освободен от поста си на старши треньор. След смяната на треньора, помощниците на ЦСКА Даниел Моралес, Красимир Чомаков и Кирил Динчев поемат руля на отбора временно до намирането на нов постоянен старши треньор. В мача с Рома, ЦСКА играе като равен с равен с италианския тим на Стадио Олимпико в Рим и завършва 0:0, така ЦСКА печели първата си точка в група А на Лига Европа. Следващият мач на ЦСКА в Европа не протича в полза на „армейците“, те губят гостуването си с 3:0 от шампиона на Швейцария Йънг Бойс. На 11 ноември 2020 г. ЦСКА обявява официално Бруно Акрапович за новия старши треньор на отбора. Прави своя дебют начело на ЦСКА в мач от турнира за Купата на България, 1/16 финал срещу отбора на Ботев (Ихтиман) игран на стадион Българска армия, на 14 ноември 2020 г. ЦСКА печели категорично двубоя с 5:0, което класира армейците напред в турнира. В официалния дебют на Бруно Акрапович, ЦСКА губи от Йънг Бойс с 0:1 на свой терен в мъгливо и неблагоприятно време за игра. В първия си официален дебют в Първа лига, Акрапович печели важен мач срещу отбора на „ФК 1948“ с 2:0 игран на стадион Българска армия. ЦСКА изиграва страхотен мач в Лига Европа срещу Клуж в Румъния но не успява отново да победи и завършва 0:0, така „армейците“ печелят втората си точка в Европа. В последния си мач от турнира Лига Европа (ГРУПА А), ЦСКА се изправя срещу отбора на Рома в домакински мач игран на 10 декември 2020 г., армейците показват много добра игра и хъс и печелят с 3:1, така отбора напуска надпреварата на 3-то място в групата с актив от 1 победа 2 равенстава и 3 загуби от 6 мача, голова разлика 3 – 7 (-4) и актив от 5 точки. Армейците вече насочват сили в първенството в което до края на 2020 г. им остава домакинство на Ботев (Враца) и отложеното вечно дерби в което ЦСКА ще е символичен домакин на Левски (София). В последния си мач за календарната 2020 г., ЦСКА побеждава с минималното 1:0 отбора на Левски (София) в отложен мач от Първа лига. ЦСКА започва пролетният полусезон с успех като гост на Славия (София) с минималното 0:1, условията за игра са неблагоприятни, има силен снеговалеж със съпътстващ го вятър, въпреки това срещата се състои. На 16 февруари 2021 г. се появява информация че Гриша Ганчев и неговият сътрудник Юлиян Инджов имат намерения да се оттеглят от клуба, това бива потвърдено и от изпълнителният директор Пламен Марков на извънредна пресконференция състояла се на същия ден, също така се заявява че отбора е финансово стабилен до края на сезона и годината.

Наименования

  • Септември при ЦДВ (1948 – 1949)
  • ЦДНВ (1949 – 1950)
  • Народна войска (1950 – 1951)
  • ЦДНВ (1951 – 1952)
  • ЦДНА (1952 – 1953)
  • ОСГ (1953)
  • ЦДНА (1953 – 1963)
  • ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969)
  • ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985)
  • Средец (1985 – 1987)
  • ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989)
  • ЦСКА (от 1989 г.)

Успехи

Първа лига
Югозападна „В“ група
Купа на България
Суперкупа на България
Купа на Съветската армия, като второстепенен турнир
Купа на Народна република България, като второстепенен турнир
  • Носител (1 път) – 1981 г.
Шампионска лига
Купа на носителите на национални купи
  • Полуфиналист (1) – 1988/89

Стадион Българска армия

 
стадион „Българска армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София. Построен е през периода 1965 – 1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. – „Чавдар“, в периода 1949 – 1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 г. – „Българска армия“. Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата. През 2000 г. стадионът е оборудван с нова за времето си озвучителна уредба „"Динакорд“ – 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде до 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки. През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нови поливна и дренажна системи.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ – изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.[79] При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен. Червеното символизира творческата сила и плодородието.[80] То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони.[81] В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време, червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката.[82][83] Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.[84] Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове, които са символ на плодородието и успеха.[85] В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.[86] В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“ (1948 – 1949), „ЦДНВ“ (1950 – 1953), „ЦДНА“ (1954 – 1962). В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на отбора. След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта.[87] В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под лентата е добавено съкращението ЧЗ (Червено знаме). В лентата името ЦДНА е заменено с ЦСКА. През 1964 г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а лентата се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ. През 1968 г. е направена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „* СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник. За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка. След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „* СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г. През 1987 г. се появява нова емблема на СК ЦСКА, използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.[88][89] Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят надписите „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[89] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948. След смяната на режима в България е решено да се използва моделът от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление. През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г., която става официална за всички отбори членуващи в ОСК ЦСКА (София). През 2005 г. след спечелване на 30-а титла към емблемата са добавени 3 златни звезди. През 2017 г. по случай 70-ата годишнина емблемата е обновена с юбилеен дизайн.

Състав за сезон 2020/2021

Вратари
1   Густаво Бузато
25   Димитър Евтимов
Защитници
2   Юрген Матей
3   Джеферсон
4   Мено Кох
11   Петър Занев  
15   Тибо Вион
16   Асен Дончев
18   Брадли Мазику
19   Иван Турицов
28   Пламен Гълъбов
Халфове
5   Федерико Варела
6   Митко Митков
7   Енрике Рафаел
8   Греъм Кери
14   Жул Кейта
20   Тиаго
21   Амос Юга
27   Мартин Смоленски
29   Александър Бучков
Нападатели
9   Адалберто Пеняранда
10   Георги Йомов
17   Бисмарк Чарлс
24   Джером Синклер
30   Джорди Кайседо


Треньорски щаб 2020/2021

Име Длъжност
  Бруно Акрапович Старши-треньор
    Бранко Окич Помощник-треньор
    Даниел Моралес Помощник-треньор
  Красимир Чомаков Помощник-треньор
  Ивайло Петров Треньор на вратарите
  Кирил Динчев Кондиционен треньор
  Христиан Христов Анализатор

Председатели на СК ЦСКА

Началници на ФК ЦСКА (1948 – 1991)

Собственици на ЦСКА

Президенти на ЦСКА

Настоящо ръководство

Технически щаб

Спонсори

От До Спосор Забележка
1948 1989 без спонсор
1989 1990 COMCO Транспортна фирма подразделение на Willi Betz
1990 1996 Sintofarm Италианска фармацевтична компания
1996 1999 Мултигруп Собственост на председателя на ЦСКА по това време Илия Павлов. Изписвано на екипите Multigroup
есен 2001 Sintofarm за Купата на УЕФА
есен 2003 Transimpex За Шампионска лига и Купата на УЕФА. Фирма за маркови облекла.
септември 2005 май 2008 vivatel Мобилен оператор.
юни 2008 август 2009 без спонсор
септември 2009 септември 2013 Глобул Мобилен оператор. Изписвано на екипите GLOBUL
септември 2016 Mtel / A1, Уин Бет Мобилен оператор.

Екипи на ЦСКА

 
Изпълнителният директор на ЦСКА Венцислав Живков представя новото попълнение Бернардо Тенгариня. Този мач се явява и представяне на новата екипировка, която е с марка LEGEA, 14 юли 2012 г., София.

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[90] Втори цвят с течение на времето става бялото, като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи. След като през сезон 2011/2012 ЦСКА използва екипировка на италианската компания Kappa, от месец юни 2012 година отборът има нов доставчик на екипировка, отново компания от Апенините – Legea. ЦСКА за първи път играе с новата екипировка на 26 юни 2012 година, в контролата срещу московския Торпедо, завършила 1 – 2, като екипите са мостра и се различават по мястото, на което е разположена емблемата на отбора. Официално предствяне на екипите става преди контролата с македонския тим Дрина на 14 юли 2012 година (2 – 0), играна на стадион „Българска армия“. През сезон 2016/2017 ЦСКА се връща към Адидас, а моделът на екипите е изработен специално за „червените“.

Детско-юношеска школа

Детско-юношеската школа развива млади таланти за попълване на мъжкия отбор на ПФК ЦСКА (София). В школата тренират 450 деца от всички възрасти. От ДЮШ на ЦСКА са излезли таланти като Стоян Йорданов, Иван Методиев, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Методи Деянов, Ивайло Иванов и др. Директор на школата е португалецът Пауло Кардозо.

Втори отбор

Отборът е създаден през 1999 за участие в дублиращото първенство през сезон 1999/2000. От 2008 играе редовно в дублиращата група. Гръбнакът на отбора са футболисти, които не вземат участие в официалните мачове на първия отбор и футболисти от старшата възраст на ДЮШ. От сезон 2016/2017 отборът е възстановен и играе във Втора лига.

Други домашни и международни успехи

През годините футболният отбор на ЦСКА е печелил множество реномирани приятелски международни турнири. ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани. Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към края на август 2010 г.) е 214 мача, 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291.

Неофициални успехи

Успехи – мъже

 
Купата от международния турнир „Реал Сарагоса“ в Испания, 1977 г.

Успехи – ветерани

Почетна листа

Най-много мачове

 
Димитър Якимов има 287 мача с екипа на ЦСКА
Име Период Мачове
1   Борис Гаганелов 1960 – 1974 350
2   Иван Зафиров 1962 – 1966
1968 – 1981
340
3   Димитър Пенев 1964 – 1977 329
4   Иван Колев 1950
1952 – 1967
304
5   Аспарух Никодимов 1964 – 1975 296
6   Панайот Панайотов 1950 – 1964 294
7   Тодор Янчев 2000 – 2005
2007 – 2013
2013 – 2014
290
8   Димитър Якимов 1960 – 1974 287
9   Георги Велинов 1978 – 1987
1991 – 1992
271
10   Божил Колев 1970 – 1979 254

Най-много голове

 
Петър Жеков е голмайстор за всички времена не само на ЦСКА, но и на Първа лига
Име Период Голове
1   Петър Жеков 1968 – 1975 144
2   Димитър Якимов 1960 – 1974 141
3   Никола Цанев 1959 – 1970 118
4   Спас Джевизов 1976 – 1984 96
5   Иван Колев 1950
1952 – 1967
92
6   Димитър Миланов 1948 – 1960 87
7   Ивайло Андонов 1991 – 1994
1996 – 1998
85
8   Христо Стоичков 1985 – 1990 83
8   Любослав Пенев 1984 – 1989
2000 – 2001
83
10   Стойчо Младенов 1980 – 1986 80

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от най-популярните клубове в България, като привържениците му са организирани във Фен клуб „Сектор Г“ и над 798[91] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Северна Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция. Седалището на официалния фен клуб на ЦСКА (София) е в София.

Известни футболисти

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[92] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов. На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в отбора тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов. На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват футболистите на ЦДНА Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев. В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за Най-добър футболист на България за 20 век сред първите 10 са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2), Димитър Якимов (4), Иван Колев (7), Димитър Пенев (8) и Емил Костадинов (9). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2), Якимов (3) и Костадинов (10). Наградата „Футболист № 1 на България“ от 1939 до 2015 г. е давана 15 пъти на футболисти, играли през сезона в ЦСКА: Георги Найденов (1959, 1961), Иван Колев (1956, 1962), Димитър Пенев (1967, 1971), Христо Стоичков (1989, 1990), Стефан Божков (1955), Манол Манолов (1958), Георги Велинов (1981), Радослав Здравков (1982), Стойчо Младенов (1983), Георги Димитров – Джеки (1985) и Любослав Пенев (1988). Някои от тях са я печелили и като играчи на други клубове.

Известни привърженици

Вижте също

Източници

  1. а б вестник „Известия“ на АС-23, брой 4., 30.11.1936 г.
  2. Сп. „ЦСКА“, брой 15, 2003 г.
  3. „Това е ЦСКА!“, стр. 8, Димитър Пенев
  4. а б в „Футболни върхове“, Николай Спасов, 1988
  5. „Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев
  6. „А“ група сезон 1963/64
  7. Треньори на ЦСКА
  8. а б в Статия за футболното хулиганство, БНТ
  9. Кариера на Стоичков. life.dir.bg.
  10. а б в г д Как могъщият ЦСКА изпусна парата. www.sport1.bg.
  11. „Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев
  12. ЦСКА през сезон 1994/95. inside.cska.bg.
  13. Кеш на Гугъл, Вестник СЕГА, Брой 71 от 30 март 1998
  14. Интервю с Димитър Пенев, „7 дни спорт“
  15. ЦСКА в Европа, сезон 1999/00. inside.cska.bg.
  16. ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com
  17. „Симони с отбора в Бургас“, „7 дни спорт“
  18. „Спират парите за Васко да Гама“, „7 дни спорт“
  19. ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg
  20. Възхитен съм от публиката на ЦСКА, „7 дни спорт“
  21. „Изритаха Йешич от ЦСКА“, „7 дни спорт“
  22. „Краят на любовната история в ЦСКА“, „7 дни спорт“
  23. Александър Томов: Митал не търси печалба в ЦСКА, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006
  24. Димитър Стефанов: Няма да продаваме нито един играч „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007
  25. Стойчо къса с ЦСКА, Костадинов избяга, 7 дни Спорт, 8 юли 2008 г.
  26. ЦСКА продаде защитник на Удинезе, 7 дни Спорт 06.06.2008
  27. ЦСКА продаде двама за 1.4 млн. евро, Меридиан мач, 10.08.2008
  28. Любо изгони къркачите след резила в Ловеч, 7 дни Спорт, 3 ноември 2009
  29. Шефът Борисов помилва четирима от наказаните, 7 дни Спорт, 4 ноември 2009 г.
  30. Любо Пенев: Накърниха ми репутацията, затова си подавам оставката, 7 дни Спорт, 7 ноември 2009
  31. Сагата приключи! Пенев: Оставам в ЦСКА
  32. Намушкаха с нож Ивановците от ЦСКА, 7 дни Спорт, 20 декември 2009
  33. Борисов: Имахме разногласия с Пенев по отношение на целите, gong.bg, 13 януари 2010
  34. Венци Живков: Йешич е треньор, gong.bg, 14 януари 2010
  35. Димитър Борисов пред Novsport.com: При тези обстоятелства е невъзможно Йешич да поеме отбора, novsport.com, 15 януари 2010
  36. Трансферът на Маркиньос в Кипър блокиран, gong.bg, 26 юли 2011 г.
  37. ЦСКА плати, картотекира новите за Литекс, gong.bg, 29 юли 2011 г.
  38. www.sportal.bg
  39. Ясно е кой е новият треньор на ЦСКА
  40. gong.bg
  41. Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков
  42. „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg
  43. „Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg
  44. www.sportal.bg
  45. www.sportal.bg
  46. Фенове на ЦСКА изпотрошиха сградата на БФС cska.gong.bg
  47. ЦСКА пак сложи Сашо Борисов за треньор cska.gong.bg
  48. Изявление в официалния сайт на отбора pfkcska.sportal.bg
  49. Лорънс Дейвис се зае със селекцията на ЦСКА - разкри какви играчи са нужни на армейците - БГ Футбол - Sportal.bg. // www.sportal.bg. Посетен на 26 декември 2020.
  50. www.winner.bg
  51. m.btvnovinite.bg
  52. gong.bg
  53. От „Юнис“ за Actualno: Tомов и „Титан“ са еднакви, гледат да не плащат
  54. а б в г д е Информация по делото в сайта на министерството на правосъдието
  55. ЦСКА спечели дело за фалит срещу Жеваго
  56. Ръководството на ПФК ЦСКА внесе оздравителен план
  57. Вижте оздравителния план на Васил Божков за ЦСКА
  58. www.mediapool.bg
  59. ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност с решение от 9 септември
  60. Скандал, провален търг и оставка на стадион „Българска армия“
  61. ЦСКА на Гриша Ганчев спечели търга за емблемата срещу 8 млн. лв.
  62. Емблемата е наша! в официалния сайт на ЦСКА
  63. ВКС се произнесе по казуса между ЦСКА и „Камеко“ за спорния парцел
  64. archive.bfunion.bg
  65. Договорите на ПФК ЦСКА АД за базите бяха прекратени!, gong.bg, 17:31 ч. на 13 юли 2016 г.
  66. Голямото завръщане на ЦСКА www.topsport.bg
  67. Пред над 10 хиляди на „Армията“ ЦСКА изпусна да размаже Славия (ВИДЕО). www.sportlive.bg.
  68. Първа лига – първа шестица през сезон 2016/17 в сайта fcCSKA.com
  69. Първа лига – първа шестица през сезон 2017/18 в сайта fcCSKA.com
  70. Купа на България през сезон 2017/18 в сайта fcCSKA.com
  71. Треньори на ЦСКА в сайта fcCSKA.com
  72. ЦСКА в Лига Европа през сезон 2918/19 в сайта fcCSKA.com
  73. ЦСКА в Купата на България през сезон 2918/19 в сайта fcCSKA.com
  74. ЦСКА в Първа лига през сезон 2918/19 в сайта fcCSKA.com
  75. Добромир Митов и щабът му остават начело на отбора, cska.bg
  76. ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg
  77. Официално: Милош Крушчич вече не е старши треньор на ЦСКА cska.bg
  78. Стамен Белчев се завърна начело на ЦСКА cska.bg
  79. Символите: Кръста, електронно списание „Маргарита“
  80. Психология на цветовете – Аманда Влахакис
  81. Символика на цветовете
  82. Символи на социализма, Тодор Станчев, Етнология 2007
  83. Анархистическата символика
  84. Френската революция
  85. ((en)) Heraldic plants
  86. The fivepointed star
  87. Легенди и символика на дърветата, zeleno.bg
  88. „Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев
  89. а б Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102
  90. История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла, CSKA.bg
  91. ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg
  92. Голмайстори на Световното първенство 1994
  93. Азис стана фен на ЦСКА. „football24.bg“ 30.5.2012.
  94. ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”. „dir.bg“
  95. Новият патриарх – фен на ЦСКА

Външни препратки

ПФК ЦСКА (София)
п  б  р
„А“ отбор | Сезони | „Б“ отбор | Детско-юношеска школа
ОСК | Футболисти | Треньори | Екипи на ЦСКА
Спортни съоръжения
стадион „Българска армия“ | база „Панчарево“
Бивши спортни съоръжения
стадион „Септември“ | комплекс „Червено знаме“
Сезони на ПФК ЦСКА (София)

19481948/491950195119521953195419551956195719581958/591959/601960/611961/621962/631963/641964/651965/661966/671967/681968/691969/701970/711971/721972/731973/741974/751975/761976/771977/781978/791979/801980/811981/821982/831983/841984/851985/861986/871987/881988/891989/901990/911991/921992/931993/941994/951995/961996/971997/981998/991999/002000/012001/022002/032003/042004/052005/062006/072007/082008/092009/102010/112011/122012/132013/142014/152015/162016/172017/18

  Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 юни 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.