Цакони (дем Костур)

селище в Гърция, Западна Македония
Тази статия е за костурското село. За воденското вижте Цакони (дем Мъглен).

Цàкони (на гръцки: Τσάκονη; на албански: Çakonji) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Цакони
Τσάκονη
— село —
Гърция
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Западна Македония
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Костурско
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина730 m
Население246 души (2021 г.)
Пощенски код52200
Телефонен код2467

География

редактиране

Селото е разположено на 730 m надморска височина в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 14 километра югозападно от демовия център Костур.[1]

В Османската империя

редактиране

В XV век в Цакони Бозор са отбелязани поименно 66 глави на домакинства.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цакони има 200 жители българи християни и 150 българи мохамедани или турци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цакони е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 61 къщи.[4]

В началото на XX век християнското население на Цакони е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 296 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[6][7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко 350 жители.[8]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Цакони (Τσάκονι) има около 40 семейства, от които 7 мюсюлмански. Панайотидис отбелязва, че е „забележителна патриотичната мания на жителите му“ при голямото насилие от страна на „комитаджиите“.[9]

Според Георги Константинов Бистрицки Цакони преди Балканската война има 40 български и 20 турски къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Цакони са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Цакони е обозначено като турско селище.[12]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 Цакони остава в Гърция. След 1919 година двама жители на Цакони се изселват в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цакони има 60 къщи славяни християни, 4 къщи власи християни и 20 къщи турци.[14] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 92[13][1] или според други данни 26 семейства и 106 души.[15]

Селото произвежда жито, тютюн, грозде и други земеделски култури.[1]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) 23 семейства от български произход и 23 отделни хора или общо 98 души напускат селото - пет се установяват в Югославия, а останалите в другите източноевропейски страни и във вътрешността на Гърция.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Цакони на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Червеница Τσερβενίτσα Кокинохома Κοκκινόχωμα[16]
Острика[17] Ὀστρίκα Педино Πεδινό[16] местност СИ от Цакони[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 423[1] 354[1] 341[1] 448[1] 386[1] 366[1] 324[1] 348[1] 341[1][18] 311[18] 288 246

Личности

редактиране
 
Константин Поппаскалев
Родени в Цакони
  •   Георги и Зисо, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[19]
  •   Кольо А. Цаконски, български революционер, деец на ВМОРО[20]
  •   Константин Поппаскалев (Κωνσταντίνος Παπαπασχάλης - Παπατζήμας, Константинос Папапасхалис - Пападзимас) свещеник и андарт в четата на Георгиос Цондос[21][22]
  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  6. Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης, архив на оригинала от 13 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101113000023/http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html, посетен на 6 юли 2010 
  7. Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  9. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304213439/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/068.htm, посетен на 18 февруари 2008 
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  17. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. а б Националният статистически институт (архив) (Εθνική Στατιστική Υπηρεσία), Реално и постоянно население 1991 и 2001 г.
  19. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 147.
  20. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  21. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα[неработеща препратка]
  22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)