Уикипедия

Цакони (дем Костур)

селище в Гърция, Западна Македония
Тази статия е за костурското село. За воденското вижте Цакони (дем Мъглен).

Цàкони (на гръцки: Τσάκονη; на албански: Çakonji) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Цакони
Τσάκονη
— село —
Гърция
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Западна Македония
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Костурско
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина730 m
Население246 души (2021 г.)
Пощенски код52200
Телефонен код2467

География редактиране

Селото е разположено на 730 m надморска височина в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 14 километра югозападно от демовия център Костур.[1]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XV век в Цакони Бозор са отбелязани поименно 66 глави на домакинства.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цакони има 200 жители българи християни и 150 българи мохамедани или турци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цакони е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 61 къщи.[4]

В началото на XX век християнското население на Цакони е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 296 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[6][7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко 350 жители.[8]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Цакони (Τσάκονι) има около 40 семейства, от които 7 мюсюлмански. Панайотидис отбелязва, че е „забележителна патриотичната мания на жителите му“ при голямото насилие от страна на „комитаджиите“.[9]

Според Георги Константинов Бистрицки Цакони преди Балканската война има 40 български и 20 турски къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Цакони са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Цакони е обозначено като турско селище.[12]

В Гърция редактиране

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 Цакони остава в Гърция. След 1919 година двама жители на Цакони се изселват в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цакони има 60 къщи славяни християни, 4 къщи власи християни и 20 къщи турци.[14] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 92[13][1] или според други данни 26 семейства и 106 души.[15]

Селото произвежда жито, тютюн, грозде и други земеделски култури.[1]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) 23 семейства от български произход и 23 отделни хора или общо 98 души напускат селото - пет се установяват в Югославия, а останалите в другите източноевропейски страни и във вътрешността на Гърция.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Цакони на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Червеница Τσερβενίτσα Кокинохома Κοκκινόχωμα[16]
Острика[17] Ὀστρίκα Педино Πεδινό[16] местност СИ от Цакони[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 423[1] 354[1] 341[1] 448[1] 386[1] 366[1] 324[1] 348[1] 341[1][18] 311[18] 288

Личности редактиране

 
Константин Поппаскалев
Родени в Цакони
  •   Георги и Зисо, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[19]
  •   Кольо А. Цаконски, български революционер, деец на ВМОРО[20]
  •   Константин Поппаскалев (Κωνσταντίνος Παπαπασχάλης - Παπατζήμας, Константинос Папапасхалис - Пападзимас) свещеник и андарт в четата на Георгиос Цондос[21][22]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  6. ↑ Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης, архив на оригинала от 13 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101113000023/http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html, посетен на 6 юли 2010 
  7. ↑ Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
  8. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  9. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  10. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  11. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  12. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304213439/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/068.htm, посетен на 18 февруари 2008 
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  17. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б Националният статистически институт (архив) (Εθνική Στατιστική Υπηρεσία), Реално и постоянно население 1991 и 2001 г.
  19. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 147.
  20. ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (112). Издание на Илинденската Организация, февруари 1940. с. 10.
  21. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα[неработеща препратка]
  22. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цакони_(дем_Костур)&oldid=12137542“.