Цапфа (на немски: Zapfen – цапфа, шийка, шип, втулка, шиш) е частта от вала или оста, на която се намира опората (лагера). Цапфата, намираща се на края на вала се нарича шип, а в средната част на вала шийка. Крайната цапфа, която възприема осевите натоварвания е пета.

Колело и ос на влака 0-а серия Токайдо-Шинкансен.
Преса (хоризонтален разрез). А – камерата за зареждане, способна с отдръпването на буталото да се завърта на цапфите DD. C – матрица с кръгъл отвор. В – кухо бутало.
Цапфите са отстрани на ствола, опори към лафета.
Често на оръдейните цапфи се нанася маркировката на производителя

Цапфите на осите на часовникарските колелца се наричат „крайчета“, те са много фино полирани за намаляване на триенето.

При дограмата на прозорците цапфата е заключващия елемент от обкова, с гъбовидна или цилиндрична форма, който при взаимодействието си с насрещния детайл на рамката на конструкцията осигурява затварянето на прозореца и необходимото притискане, което осигурява уплътняването на прозореца.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Цапфа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​