Отваря главното меню

Царацар (до 29 юни 1942 г. Демир баба, след това Крапинец. Националният институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките използва името Царацар)[1][2]) е река в Североизточна България, област Разград – общини Самуил, Исперих и Завет и област Силистра – общини Главиница и Тутракан, десен приток на Дунав (влива се в него като суходолие). Дължината ѝ е 108 km, която ѝ отрежда 25-то място сред реките на България.

Царацар
(Демирбаба, Крапинец)
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.5569° с. ш. 26.7569° и. д.
44.0442° с. ш. 26.5758° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Разград
Община Самуил,
Община Исперих
Община Завет, Област Силистра
Община Главиница
Община Тутракан
Дължина 108 km
Водосборен басейн 1062,2 km²
Отток 0,063 m³/s
Начало
Място Самуиловските височини, от ЮЗ част на с. Хърсово, община Самуил
Координати 43°33′24.84″ с. ш. 26°45′24.84″ и. д. / 43.5569° с. ш. 26.7569° и. д.
Надм. височина 382 m
Устие
Място десен приток (като суходолие) на река Дунав (на 435-ти км) → Черно море
Координати 44°02′39.11″ с. ш. 26°34′32.88″ и. д. / 44.0442° с. ш. 26.5758° и. д.
Надм. височина 11 m

Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 m н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство „Ирихисар", след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат – Тутракан и отново на север – до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-ти км), на 11 m н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки. Реката изцяло протича на територията на историко-географската област Лудогорие[3].

Площта на водосборният басейн на река Царацар е 1062,2 km2, което представлява 0,1% от водосборния басейн на Дунав. В нея отляво се вливат два основни притока: Во̀йна (Лудня) и Чаирлък (Текедере).

Царацар е с основно дъждовно-снежно подхранване, но се подхранва и от множество карстови извори, които са частично каптирани, и които допринасят за разлика от останалите реки в Лудогорието и Добруджа, тя да има вода в коритото си много по-надолу от останалите. Въпреки всичко средният годишен отток при село Малък Поровец е много малък – едва 0,063 m3/s.

По течението на реката са разположени 9 села:

В горното и особено в долното течение на реката водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени множество микроязовири.

В землището село Старо село, на протежение от 9,6 km по долината на реката преминава част от второкласен път № 49 от Държавната пътна мрежа Търговище – Разград – Тутракан.

В местността „Сборяново“, край село Свещари, община Исперих се намира мюсюлманското светилище „Демир баба теке“ и тракийска гробница (Свещарска гробница). В границите на ловното стопанство „Ирихисар“ по отвесните скалисти брегове на реката има множество естествени пещери и интересни скални образувания.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 224.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4621.
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2629.