Царев брод
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Ца̀рев брод (бивше Ендже) е село в Североизточна България, област Шумен, Община Шумен.
| Царев брод | |
 | |
  Царев брод  Царев брод | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1289 души[1] (15 март 2024 г.) 41,1 души/km² |
| Землище | 31,377 km² |
| Надм. височина | 233 m |
| Пощ. код | 9747 |
| Тел. код | 05315 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 78104 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Шумен Христо Христов (БСП – Обединена левица; 2023) |
| Кметство – кмет | Царев брод Стефан Живков (БСП) |
| Царев брод в Общомедия | |
География
редактиранеРазположено е в географската област Овче поле в източната част на Дунавската хълмиста равнина.
Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен, на третокласна пътна мрежа, в непосредствена близост (в радиус 12 км) до НИАР „Мадара“, НИАР „Плиска“, ПП „Кабиюк“.
История
редактиранеАнтичност и Средновековие
редактиранеВ селото и прилежащото му землище са открити свидетелства за селищен живот от дълбока древност, има богата и интересна история, като първите известни обитатели в района са траките. Свидетелство за тяхната култура са намиращите се северозападно от селото две надгробни могили, като в едната е открито вторично погребение от VI в. пр. Хр.
През ранното средновековие тук несъмнено е имало селище, вероятно гравитирало към старата българска столица Плиска. Доказателство за това са останките от старобългарско укрепление на 4 км южно от Царев брод. То се състои от землен ров с ширина от 5 до 8 м, берма с 2 м ширина и вал, висок до 2 м. Свидетелство за старобългарския бит и култура са групата менхири (девташлари) източно от селото. Близо до тях се намират двата антропоморфни балбала („каменни баби“), които са къснономадски (XII в.) поменални паметници и според проф. Рашо Рашев са кумански.
Османски период
редактиранеПървите писмени известия за селото са в турските данъчни регистри от 1573, 1620, 1676 и 1689 г., където се среща под имената Йенидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим. Селището носи името Енидже (от тур. „по-ново“) до 1934 г., когато се променят повечето турски имена на селищата в България.
През османския период селото има смесено население – българи и турци, като през различни периоди съотношението им се мени. В средата на XIX в., по време на Кримската война (1853 – 1856 г.) тук се заселват татари, а заедно с тях и черкези. Така в навечерието на Освобождението (1878 г.) Енидже е имало население с доста пъстър етнически състав. След Руско-турската война (1877 – 78 г.) по-голяма част от турците и татарите се изселват, и българите в селото стават мнозинство.
Трето българско царство
редактиранеИнтересен е фактът, че от края на XIX до средата на XX в. в Енидже се обособява най-голямата немска колония в България. Това става след като българският цар Фердинанд в края на XIX в. поканва в България да дойдат немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, с цел да обработват плодородните земи, освободени от турците. Тези немци произхождали от Германия (Ландау, Карлщат, Карлсруе и др.) и миграционното им движение в Югоизточна Европа е свързано с политиката и икономиката на великите сили, по-точно с намаляването на територията на Османската империя в полза на влиянието на Австро-Унгария и Русия през XIX век.
Немската колония била от около 300 души в 50 семейства, които развиват интензивно земеделие и скотовъдство. Някои от тях през годините натрупали по-голямо имущество – Т. Панайотов дава като пример братята Хумел. За духовните нужди на католическата немска общност през 1910 г. била осветена църква от духовния пастир на католическите немски заселници – отец Франц Крингс. По-късно, през 1914 г. църквата прераства в и днес съществуващия католически бенедиктински манастир „Пресвето сърце Исусово“. Религията и религиозните празници са били важен елемент за обединението на немците като етническа общност, за културната идентичност и за диференцирането от други етнически и религиозни групи. При това е имало толерантност в съжителството с другите етноси в Енидже, които били около 10. Ето какво пишат за това в пътеписите си саксонските скаути, които посетили селото през 30-те години на XX в.:
| „ | „Ендже сигурно е едно от най-особените села в цяла България. Освен 50-те немски семейства там живеят и българи, татари, турци, руснаци, унгарци, албанци и арменци. Ендже вероятно може да се нарича „международно“ село. И въпреки това многообразие на расите селската общност е мирна.“ | “ |
През периода 1921 – 1944 г. в селото работи семепроизводително стопанство и селекционна станция „Ендже“.[2] – с. Царев брод, Шуменско
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[3]
В началото на 40-те години по инициатива на Хитлер започва мащабно преселване на етническите германци, преди всичко от югоизточна Европа, назад в Германия под лозунга „Heim ins Reich“ (Назад в родината, в Райха). В това число попадат и царевбродските германци, които по това време наброявали 74 семейства (около 450 души), всъщност те съставлявали по-голямата част от всички германски преселници от България към Германия (834 души). По този начин приключва 45-годишното съществуване на немската общност в Ендже/Царев брод. Съвсем незначителен брой немци от тази общност отказва да приема гражданството на Германия и се връща в България поради смесени бракове, сред тях са и потомци на семейство Хумел, които днес живеят в Шумен.
Днес свидетелство за някогашното съжителство на националностите в мултиетническото село Царев брод представлява гробището, което е разделено на три зони – православна, мюсюлманска и католическа. Покойниците от различните националности и религии са погребани в едно гробище.
Икономика
редактиранеЦарев брод разполага с Институт по захарно цвекло, кланица, производство на PVC дограма и торбички.
Образование
редактиранеТук са:
- Читалище „Напредък“. Към читалището има танцов състав, а в училището клуб по киокушин.
- Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
- Детска градина „Щастливо детство“
Религия и храмове
редактиранеВ селото има православна църква „Св. Димитър“. Тук се намира също католическият манастир „Пресвето сърце Исусово“, обитаван от монахини от ордена на св. Бенедикт, католическата църква „Скръбна Божия Майка“, както и една мюсюлманска джамия.
Манастир
редактиране
Манастирът „Пресвето сърце Исусово“ се намира в центъра на с. Царев брод, Шуменско. Той е първият католически манастир на сестрите бенедиктинки в България.
Манастирът е основан през 1924 г. от 4 сестри бенедектинки от Германия, по инициатива на Франц Крингс, монах от Пасионисткия орден.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1271 | 100,00 |
| Българи | 757 | 59,55 |
| Турци | 287 | 22,58 |
| Цигани | ? | ? |
| Други | 54 | 4,24 |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 147 | 11,56 |
Спорт
редактиранеФутболният отбор на селото се казва „Ендже“.
Личности
редактиране- Митрополит Кирил (Богомил Ковачев)
Галерия
редактиране- Изгледи от селото
-
-
-
Литература
редактиране- Т. Панайотов: Село Царев Брод. Исторически очерк. Шумен, 1982
- Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.
- Колектив на сестри бенедиктинки под ръководството на Сестра Станислава Братанова, История на манастира „Пресвето сърце Исусово“ – село Индже (Царев брод), Шуменско, изд. „Славия“, гр. Линц, 2009 г.
- Уве Зорге – Немската общност в Царев Брод, Шуменско
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Фонд 240K на Държавен архив – Шумен
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
- ↑ „Справка за населението на село Царев брод, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-10. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)