Царев брод
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Ца̀рев брод (бивше Ендже) е село в Североизточна България, област Шумен, Община Шумен.
| Царев брод | |
 | |
  Царев брод  Царев брод | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1289 души[1] (15 март 2024 г.) 41,1 души/km² |
| Землище | 31,377 km² |
| Надм. височина | 233 m |
| Пощ. код | 9747 |
| Тел. код | 05315 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 78104 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Шумен Христо Христов (БСП за България; 2023) |
| Кметство – кмет | Царев брод Стефан Живков (БСП) |
| Царев брод в Общомедия | |
География редактиране
Разположено е в географската област Овче поле в източната част на Дунавската хълмиста равнина.
Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен, на третокласна пътна мрежа, в непосредствена близост (в радиус 12 км) до НИАР „Мадара“, НИАР „Плиска“, ПП „Кабиюк“.
История редактиране
Античност и Средновековие редактиране
В селото и прилежащото му землище са открити свидетелства за поселищен живот от дълбока древност, има богата и интересна история, като първите известни обитатели в района са траките. Свидетелство за тяхната култура са намиращите се северозападно от селото две надгробни могили, като в едната е открито вторично погребение от VI в. пр. Хр.
През ранното средновековие тук несъмнено е имало селище, вероятно гравитирало към старата българска столица Плиска. Доказателство за това са останките от старобългарско укрепление на 4 км южно от Царев брод. То се състои от землен ров с ширина от 5 до 8 м, берма с 2 м ширина и вал, висок до 2 м. Свидетелство за старобългарския бит и култура са групата менхири (девташлари) източно от селото. Близо до тях се намират двата антропоморфни балбала („каменни баби“), които са къснономадски (XII в.) поменални паметници и според проф. Рашо Рашев са кумански.
Османски период редактиране
Първите писмени известия за селото са в турските данъчни регистри от 1573, 1620, 1676 и 1689 г., където се среща под имената Йенидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим. Селището носи името Енидже (от тур. „по-ново“) до 1934 г., когато се променят повечето турски имена на селищата в България.
През османския период селото има смесено население – българи и турци, като през различни период съотношението им се мени. В средата на XIX в., по време на Кримската война (1853 – 1856 г.) тук се заселват татари, а заедно с тях и черкези. Така в навечерието на Освобождението (1878 г.) Енидже е имало население с доста пъстър етнически състав. След Руско-турската война (1877 – 78 г.) по-голяма част от турците и татарите се изселват и българите в селото стават мнозинство.
Трето българско царство редактиране
Интересен е фактът, че от края на XIX до средата на XX в. в Енидже се обособява най-голямата немска колония в България. Това става след като цар Фердинанд I Сакскобургготски в края на XIX в. поканва в България да дойдат немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, с цел да обработват плодородните земи, освободени от турците. Тези немци произхождали от Германия (Ландау, Карлщат, Карлсруе и др.) и миграционното им движение в Югоизточна Европа е свързано с политиката и икономиката на великите сили, по-точно с намаляването на територията на Османската империя в полза на влиянието на Австро-Унгария и Русия през XIX век.
Немската колония се съставлявала от около 300 души в 50 семейства, които развиват интензивно земеделие и скотовъдство. Някои от тях през годините акумулирали по-голямо имущество, Т. Панайотов дава като пример братята Хумел. За духовните нужди на католическата немска общност през 1910 г. била осветена църква от духовния пастир на католическите немски заселници – отец Франц Крингс. По-късно, през 1914 г. църквата прераства в и днес съществуващия католически бенедиктински манастир „Пресвето сърце Исусово“. Религията и религиозните празници са били важен елемент за обединението на немците като етническа общност, за културната идентичност и за диференцирането от други етнически и религиозни групи. При това е имало толерантност в съжителството с другите етноси в Енидже, които били около 10. Ето какво пишат за това в пътеписите си саксонските скаути посетили селото през 30-те години на XX в.:
| „ | „Ендже сигурно е едно от най-особените села в цяла България. Освен 50-те немски семейства там живеят и българи, татари, турци, руснаци, унгарци, албанци и арменци. Ендже вероятно може да се нарича „международно“ село. И въпреки това многообразие на расите селската общност е мирна.“ | “ |
През периода 1921 – 1944 в селото работи семепроизводително стопанство и селекционна станция „Ендже“.[2] – с. Царев брод, Шуменско
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[3]
В началото на 40-те години по инициатива на Хитлер започва мащабно преселване на етническите германци, преди всичко от югоизточна Европа, назад в Германия под лозунга „Heim ins Reich“ (Назад в родината, в Райха). В това число попадат и царевбродските германци, които по това време наброявали 74 семейства (около 450 души), всъщност те съставлявали по-голямата част от всички германски преселници от България към Германия (834 души). По този начин се приключва 45-годишното съществуване на немската общност в Ендже/Царев Брод. Съвсем незначителен брой немци от тази общност отказва да приема гражданството на Германия и се връща в България поради смесени бракове, сред тях са и потомци на семейство Хумел, които днес живеят в Шумен.
Днес свидетелство за някогашното съжителство на националностите в мултиетническото село Царев Брод представлява гробището, което е разделено на три зони – православна, мюсюлманска и католическа. Покойниците от различните националности и религии са погребани в едно гробище.
Икономика редактиране
Царев брод разполага с Институт по захарно цвекло, кланница, производство на PVC дограма и торбички.
Образование редактиране
Тук са:
- Читалище „Напредък“. Към читалището има танцов състав, а в училището клуб по киокушин.
- Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
- Детска градина „Щастливо детство“
Религия и храмове редактиране
В селото има православна църква с храм „Св. Димитър“. Тук се намира също католическия манастир „Пресвето сърце Исусово“, обитаван от монахини от ордена на св. Бенедикт, католическата църква „Скръбна Божия Майка“, както и една мюсюлманска джамия.
Манастир редактиране
Манастирът „Пресвето сърце Исусово“ се намира в центъра на с. Царев брод, Шуменско. Той е първият католически манастир на сестрите-бенедиктинки в България.
Манастирът е основан през 1924 г. от 4 сестри-бенедектинки от Германия, по инициатива на Франц Крингс, монах от Пасионисткия орден.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав редактиране
Преброяване на населението през 2011 г. редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1271 | 100.00 |
| Българи | 757 | 59.55 |
| Турци | 287 | 22.58 |
| Цигани | ? | ? |
| Други | 54 | 4.24 |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | 147 | 11.56 |
Спорт редактиране
Футболният отбор на селото се казва „Ендже“.
Личности редактиране
- Митрополит Кирил (Богомил Ковачев)
Галерия редактиране
- Изгледи от селото
-
-
-
Литература редактиране
- Т. Панайотов: Село Царев Брод. Исторически очерк. Шумен, 1982
- Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.
- Колектив на сестри бенедиктинки под ръководството на Сестра Станислава Братанова, История на манастира „Пресвето сърце Исусово“ – село Индже (Царев брод), Шуменско, изд. „Славия“, гр. Линц, 2009 г.
- Уве Зорге – Немската общност в Царев Брод, Шуменско
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Фонд 240K на Държавен архив – Шумен
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
- ↑ „Справка за населението на село Царев брод, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-10. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)