Цариградска българска архиепархия

(пренасочване от Цариградска архиепархия)

Цариградска българска архиепархия (на латински: Archidioecesis Constantinopolitanus Bulgarorum) е апостолическа архиепархия на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала със седалище в Цариград в Османската империя между 1883 г. и 1926 г.

Цариградска българска архиепархия
Местно имеArchidioecesis Constantinopolitanus Bulgarorum
ЦъркваЦърква на съединените с Рим българи
СтранаОсманска империя
Подчинена наСветия престол
ЦентърЦариград
Дата на основаване1883 г.
Дата на закриване1926 г.
ПредстоятелНил Изворов
(1883 – 1895)
Михаил Миров
(1907 – 1923)
Санархиепископ

Възниква като Български апостолически викариат през 1861 г. със седалище в Цариград. В началото на 1867 г. епископско седалище се установява в Одрин. На 5 септември 1876 г. с декрет от Рим отец Нил Изворов бил назначен за епископ на Български апостолически викариат. На 21 същия месец е официално въведен в чина епископ на Българо-униатската църква.[1]

През 1883 г. Ватикана извършва цялостна реорганизация на църковно-административната структура на Католическата църква на Балканите съобразно новите държавни граници след Берлинския конгрес. Така Български апостолически викарият e преобразуван в архиепархия и от него са отделени земите на Тракия и на Македония и върху тях са образувани двата нови викарията.[1] Двата нови викариата са били подчинени на новоформираната архиепархия.

Диоцези възникнали от Български апостолически викарият
Диоцез Вид Дата на създаване Седалище Глава Сан Монашески орден
Тракийски български апостолически викариат викариат 4 юли 1883 г. Одрин Михаил Петков епископ успенци и възкресенци
Македонски български апостолически викариат викариат 6 декември 1883 г. Солун Лазар Младенов епископ лазаристи
Цариградска българска архиепархия архиепархия 1883 г. Цариград Нил Изворов архиепископ успенци

Новоназначените Михаил Петков и Лазар Младенов били първите униатски владици с възпитание, добито в утвърждаващата се българо-католическа традиция и с образование, получено в католически висши богословски училища.[2] Скоро след реогранизацията монасите успенци организират нисша, а по-късно и висша духовна семинария в Цариград.

През 1895 г. Нил Изворов се връща към православието и овакантява архиепископската длъжност. През 1905 г. титулярния Теодосиополски архиепископ Михаил Миров е утвърден за глава на архиепархията.[1]

Поради преселване на основното мирянска население на територията на България по време на Балканските войни и след Първата световна война, през 1926 г. архиепархия и двата подчинени викарията са закрити. Софийска апостолическа екзархия формирана същата година е техен наследник.

Наместници

редактиране

Вижте също

редактиране
  1. а б в Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
  2. Кратка история на Католическата апостолическа екзархия