Отваря главното меню

Царски дворец в София
Царският дворец
Царският дворец
Sofia location map.png
42.6965° с. ш. 23.3268° и. д.
Местонахождение в София
Вид дворец
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, България
Архитект Виктор Румпелмайер;
Фридрих Грюнангер
Изграждане 1873, 1880 – 1882, 1894 – 1896 г.
Етажи 3 етажа
Съвременен статут комплекс от национални музеи;
паметник на културата
Съвременно състояние поддържан
Царски дворец в София в Общомедия

Бившият Княжески/царски дворец и настоящ комплекс от национални музеи в София се намира на площад „Княз Александър I“ № 1 в центъра на столицата на България. Той е паметник на културата от 1978 г.

В двореца понастоящем се помещават 2 национални музея:

Царският дворец с площада

Съдържание

ИсторияРедактиране

 
Челеби джамия и конакът, върху чийто основи е изграден дворецът, 1879

Конак, болница, княжески дворецРедактиране

Преди сегашната сграда там е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. През 1816 г. сградата изгаря и за дълго време запустява.

Едва към 1873 г. при Мазхар паша с ангария от целия Софийски санджак е построен конак за администрацията на вилаета. Представлявал е двуетажна симетрична постройка с ризалити в нейните 2 края. Под нея е имало изби, служещи за затвор. От тях чрез подземни тунели е можело да се стигне до съседната Челеби джамия, къщата на пашата, хан (на мястото на стария хотел „България“) и други места.

По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) сградата е използвана като болница. След Берлинския конгрес и обявяването на София за столица на Княжество България бившият конак е определен за княжеска резиденция на княз Батенберг (1879 – 1886). Народното събрание гласува за нуждите на княжеското семейство зданието да се преустрои за дворец като държавна сграда. Неговият ремонт е извършен набързо от руски военни под ръководството на подполковник Фон Вите.

След едногодишно обитаване става ясно, че сградата е непригодна за дворец в онзи си вид. Княжеското семейство я напуска, за да може да се извърши основен ремонт и цялостно преустройство.

Княжески и царски дворецРедактиране

 
Парад на българската армия пред двореца в София в 1923 г.

Извършва се почти изцяло ново строителство – от предишната сграда са запазени само каменните основи (дълбоко вкопани в земята) и частично главната фасада[1]. Строителството се извършва на 2 етапа.

  • Първа част (1880 – 1882) – по времето на първия български монарх след Освобождението княз Александър Батенберг под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер с участието на архитектите Антонин Колар, Ларс и Майербер е построена представителна част (приземен административен етаж и над него анфилада от бални зали) със сервизен етаж. Сградата е тържествено открита на 26 декември 1882 г. Новата 1883 г. е посрещната в залите на Двореца. Той е първата представителна столична сграда в европейски стил.
  • Втора част (1894 – 1896) – по времето на следващия български владетел княз Фердинанд I под ръководството на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс (гипсовите декорации и орнаменти) е доизградена новата, северозападната част на Двореца за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения. В новата пристройка са били разположени още библиотека, учебни салони, стаи за игри и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и 2 зимни градини. На третия и мансардните етажи са били апартаментите за гости, помещения за персонала, офиси. В тази част на сградата е бил монтиран асансьор. На първия етаж са се намирали апартаментите на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза и престолонаследника княз Борис Търновски, а на втория – на княз Кирил Преславски и на княгините.
 
Княжеският дворец с парка, снимани преди 1888 г.
 
Входът откъм Руската църква към парка и Княжеския дворец, 1906

По онова време се изграждат и 2 дворцови параклиса – католически и православен, разположени откъм североизточната задна страна на старото крило. За украсата на православния параклис дават своя принос художниците Антон Митов и Иван Мърквичка през 1897 г., както и Стефан Баджов през 1912 – 1916 г. В изграждането на Двореца на този етап участват и архитектите Франц Айслер, Янаки Шамарджиев, Йордан Севов и Иван Васильов.

Металната украса на целия дворец – парапети на стълбища и тераси, декоративни решетки, огради и колони, вътрешни стълби и пр., са дело на виенските фирми „Рудолф Филип Ваагнер“ и „Валериан Гилар“, както и на германската „Ed. Puls“ от Берлин. Металната облицовка на камините е изпълнена от френската фирма A-ne M-on G. Laury. B-te S.G.D.E. à Paris, а скъпо обработените дъбови врати, изпълнени в техника „маркетри“ от екзотична дървесина, седеф, месинг, сребро и позлата с изображения на царски корони и лични княжески вензели, носят щемпела на фирмата „Franz Michel“ от Виена.

Въпреки пристройките Дворецът е запазил компактния си обем и стегнатата си архитектурна композиция. Вътрешните връзки между отделните крила осигуряват бързи и леки преходи, което позволява да се съчетават функциите на представителна държавна институция и семейно жилище. До края на Първата световна война Дворецът е служил за мярка на всички обществени и жилищни сгради в столицата.

След женитбата (октомври 1930 г.) на цар Борис III с италианската принцеса Джована Савойска се предприема сериозна промяна и подновяване на вътрешната обстановка. По същото време княз Кирил Преславски и княгиня Евдокия напускат Двореца и заживяват самостоятелно.

 
Царският дворец, изглед откъм катедралата „Св. Неделя“, сниман преди 1944 г. Източник: ДА „Архиви“

Поради усложняването на военната обстановка от 1942 г. царското семейство от Двореца се премества да живее в царските резиденции Врана (извън тогавашна София) и Царска Бистрица (в курорта Боровец в Рила). В спалнята си в Царска Бистрица след кратко боледуване неочаквано умира българският владетел цар Борис III на 28 август 1943 г.

Правителствен дворец, школаРедактиране

 
Поглед отстрани, 2015 г.

След отменянето на монархията (септември 1946 г.) дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа, както и временно жилище на нови държавници. Зала в двореца набързо е пригодена за кабинет на министър-председателя Георги Димитров, за което са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна боя. Оградата на двореца е варварски разрушена през 1946 г., а паркът му е оставен отворен и без грижи.

При строежа на мавзолея на Георги Димитров през юли 1949 г. е унищожена парковата алея пред централния вход. На нейно място е оформен широк площад, при което нивото на околния терен е снижено с около 2 метра. Варварското отношение към интериора на двореца засяга почти всички помещения. По твърде примитивен начин е извършено вътрешно преустройство: дворцовият интериор е обкован с дъски, шперплат и немарливо боядисан с блажна боя.

Комплекс от национални музеиРедактиране

През 1953 г. по решение на Министерския съвет сградата на бившия дворец е предоставена на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей. Сградата е обявена за недвижим паметник на културата през 1978 г.

Площадът, оформен между двореца и мавзолея, носи името „9 септември“ по времето на Народна република България. Тогава се използва за манифестации на трудещите се и учещите на главните празници в страната (1 май, 24 май, 9 септември), както и за военни паради на Българската народна армия, наблюдавани от висши държавни ръководители от трибуните на мавзолея и от чуждестранни дипломати и други официални лица от трибуните пред двореца.

БележкиРедактиране

  1. История на двореца – в сайта на Националната художествена галерия

Външни препраткиРедактиране