Цар на сърби и гърци
„Цар на сърби и гърци“ или „цар на сърби и ромеи“ е официалният титул на Стефан Душан след коронясването му на църковно-народен събор в Скопие на Великден, 16 април 1346 г. [1]
Пълната титла на Стефан Душан е „Василевс и автократор на сърби и ромеи“ (на гръцки: Bασιλεὺς καὶ αὐτoκράτωρ Σερβίας καὶ Pωμανίας). Титлата му е призната от Търновското царство и другите страни, но не и от Византия. Според византийския ойкуменизъм титулът на Душан е на гръцки: Στέφανος ἐν Χριστῷ τῷ θεῷ πιστὸς βασιλεὺς καὶ αὐτoκράτωρ Σερβίας καὶ Pωμανίας и на среднобългарски: Стефанъ въ Христа бога вѣрни царъ Србълѥмъ и Гръкомъ.[2]
Царският титул е наследен от сина на Душан – Стефан Урош V. На юг в Тесалия, Епир и Южна Македония за цар се прогласява Душановият полубрат Симеон Урош Палеолог като владетел на немалка територия, означавана и като Епирско царство, своеобразно наследство от Епирското деспотство.
След битката при Чирмен титлата изчезва от употреба, а последният владетел на Търновското царство Иван Шишман се титулова в писма до боляри като „Господин Търновски“.[3][4]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Miklosich 1858, с. 142.
- ↑ Honos alit artes. Studi per il settantesimo compleanno di Mario Ascheri. III. Il cammino delle idee dal medioevo all'antico regime: Diritto e cultura nell'esperienza europea. Firenze University Press, 2014. ISBN 978-88-6655-632-9. с. 133. In una crisobolla dello stesso mese Stefano concedeva privilegi al monastero di Iveron sul monte Athos in qualità di βασιλεὺς καὶ αὐτοκράτωρ Σερβίας καὶ Ῥωμανίας («imperatore e autocratore di Serbia e Romanía»)
- ↑ „Никопол и последните дни на цар Иван Шишман“, електронна статия във вестник „Труд“ от 05.06.2020 г., автор: Пламен Павлов.
- ↑ Заб. Титулът „господар“ остава в употреба в дунавските княжества.